Учителки обикаляха къщите да записват първолаци
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Родители да висят цяла нощ на опашка, за да запишат детето си в първи клас? Нямаше такова нещо по време на недалечния социализъм. Напротив, учителки от различни школа всяка есен обикаляха къщите и питаха – има ли дете на 7 годинки, за да го запишат за първолак.
Така записаха и мен в началото на 50-те години на миналия век в сегашното елитно столично училище „Васил Априлов”. Помня първите дни в класната стая. Още съвсем неориентирани, отивахме на училище с по една тетрадка в ръка и добре подострен молив. Някои носеха и гумичка в джобчето си. По-късно ни задължиха да си купим черни престилки от памучен сатен. И доста грозни кафяви куфарчета от пресован картон, в които да слагаме буквара и тетрадката.
Истинският ужас обаче настана, когато започнахме да пишем с мастило. Химикалките още не бяха познати и изографисвахме разкривени букви с дървена перодръжка и метален писец. Само с лилаво мастило, такова беше указанието от образователното министерство. Във всяка книжарница продаваха много модерните за онова време, т.нар. неразливаеми мастилнички от бакелит. Не знам кой ги беше измислил, но явно идеята му е била и обърнати с дъното нагоре да не позволяват на мастилото да изтича. Така дрехите на малчуганите винаги да са чисти. В интерес на истината обаче, мастилниците течаха като луди. И всички в класа бяхме омацани от главите до петите с лилави петна.
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
