Последвайте ни в Google News Showcase
В главните роли:
Остап Бендер, син на лейтенант Шмид (в ролята Любен Дилов-син)
Шура Балаганов, син (Красимир Каракачанов)
Михаил Самуелевич Паниковски, син (Стефан Софиянски)
Адам Казимирович Козлевич (Росен Петров)
Александър Иванович Корейко (Цветан Василев)
Лейтенант Шмид, „героят от „Очаков” (Николай Бареков)
Дъщеря на лейтенант Шмид (Нешка Робева)
Епизодици, (граждани от цяла България)
Сухаревската конвенция (Коалиция ББЦ)
„Син на лейтенант Шмид”. За изкушените в литературата това е достатъчно, за да се сетят, че става дума за представител на оная специална порода тарикати, които преживяват от наивността на обикновените хора. Нечетящите едва ли ще разберат, но те пък едва ли и ще прочетат. Разбира се, трябва да е ясно, че не може да има пълно съвпадение между литературните герои на Илф и Петров и днешните им български епигони. И не е нужно. Пълното съвпадение ще означава, че сме там и тогава. А нас ни интересува тук и сега. Но има толкова много прилики в характерите на героите и сходства в ситуациите, че е оправдано да разглеждаме партньорите на Бареков като синове на лейтенанта, а коалицията им като аналог на Сухаревската конвенция.
Как бързо се събраха, налетяха като мухи на… захар. Тръгна мълвата, че на едно място има много пари и могат да се вземат по лесния начин и те се активираха като спящи клетки на Ал Кайда. И когато се разбра, че парите са свършили, почнаха да се разотиват. Точно както направиха преди това с Ковачки. Може и да съм добил фиксации, но гледам лицата на бебеците (от ББЦ) и си представям как Паниковски и Шура Балаганов режат гирите на Корейко. Режат и пъшкат. Три часа режат и накрая установяват, че напусто са се бъхтели, гирите не са от злато, а от най-обикновен чугун…
Казах пари горе, но това звучи малко грубо, малко парвенюшки. И не отива на възвишените души на нашите герои и героини. Защото те не са грабители, а идейни борци за парични знаци. Затова викам да говорим за „Кохезионен фонд”. Това ще придаде малко съвременен колорит. Пък и тези пари имаха точно тази задача: до обединят различни партии и хора в едно цяло, което да вземе властта и да докопа мястото, откъдето парите извират. На практика Кохезионният фонд трябваше да гарантира единството на корпорацията, създадена със Сухаревската конвенция. Но като се разбра, че фондът е изчерпан, или откраднат, не разбрах добре, корпорацията се разпадна. Ангел Славчев и Каракачанов повлякоха крак. Войводата щял да прави коалиция с НФСБ на Симеонов и да се бори за … пак за същото.
Нешка Робева също подготвя път за отстъпление: „Ако разбера, че Бареков наистина поддържа връзка с Пеевски, за пореден път ще кажа, че съм един глупак, наивен, и ще се оттегля посрамена.”
Отдавна приканваме госпожата да почне да се срамува. Всъщност, тя и сега не изглежда като глупак. Изглежда малко като дъщеря на „героя от „Очаков”… Глупави в смисъла, в който тя го употребява, около Бареков няма. Там глупави изобщо няма. Освен него, де.
В действителност, лейтенант Шмид не е имал истинска дъщеря. Но ние не говорим за истински. Той и тридесет синове не е имал.
Почетният председател на „Движение Гергьовден“ Любен Дилов-син се самоуспокоява: „Няма драма в излизането на ВМРО от коалицията. Преди избори е естествено да се случват такива неща – едни влизат, други - излизат. Има желание за присъединяване на доста формации и групи от неправителствения сектор…"
Да, да… Така ще му се присъединят фондациите и изобщо неправителствения сектор точно когато Кохезионният фонд е закрит…
В интерес на истината трябва да призная, че Дилов не е чак такова перде като Каракачанов. Верно, алчността го докара сред бебеците, но пък намери срам да не хукне да бяга с първите. Навремето Петър Стоянович нарече Дилов „търговски ориентиран политик”. Тогава мислех, че тази оценка е резултат на справедлив анализ на характеропатията на героя, но днес, след участието на „десния” мислител Стоянович в лявото правителство, мисля, че е била плод просто на завист към по-способния в търговско отношение. Страшен нюх има Дилов. Практически е доказано, че и след парите да вървиш, и след Дилов, все до едно и също място ще стигнеш. Той обаче поне в явна колаборация с червените не може да бъде обвинен. Ако не броим, че се присъедини към една подписка през 2008 г. за кръщаване на улица в Червен бряг на името на Пеко Таков.
Лидерът на свободните демократи Софиянски не е точно син на лейтенанта.
Той е малко по-сложен образ. В него има черти и на Остап Бендер, и на Паниковски, и на социалистическия предприемач и милионер Корейко. Разбира се, най-много на Корейко прилича банкерът Цветан Василев. И той като него е натрупал парите си от съмнителни и откровено бандитски предприятия. А сега подире му вървят други измамници и му подвикват: „Дай милион, дай милион!” Та за свободните демократи, де. Ако имаше справедливост, част от тия свободни демократи отдавна щяха да са затворени, ама няма… Самият Софиянски станал личен съветник на Бареков. Според някои проучвания в медиите, председателят Бареков го е отрупал със златен дъжд на стойност 20 бонки месечно и място в листата.
Между другото, това, че се събраха всички на едно място, си има и положителните страни. Така де, представяте ли си ако Херкулес трябваше да чисти гюбрето в обори, пръснати из целия свят? Никога нямаше да се справи.
Бареков приема много вътрешно разпадането на корпорацията. И то е разбираемо. Не е лесно да видиш как ти се изплъзва гъската… Каталясал съм, вика: „Поставен съм на ръба на предела на психическата и физическа, издръжливост. Бруталната атака се провежда срещу мен от ГЕРБ, ДПС, бившите и настоящи служби, хора като Цветан Василев и глутница кучета с маргинална същност…”
И Цветан? Всъщност, нищо ново под слънцето. Храни куче да те лае.
Бареков обаче не е син на лейтенант Шмид. Той е самият лейтенант Шмид.
Май е време да ви запозная с истинския лейтенант Шмид. Петр Петрович Шмид е роден в семейството на потомствени моряци. В морското училище кадет Шмид се проявил като добър ученик, пеел добре, свирел и рисувал. Но имал някои психически проблеми, бил прекалено възбудим. Периоди на еуфория се сменяли с дълбока депресия. Оженил се за уличната проститутка Доминике Павлова, която искал да превъзпита. За пълнотата на изложението да споменем, че в биографията на лейтенанта има и злоупотреба с пари, предназначени за матросите.
По време на революцията през 1905 г. на крайцера „Очаков” избухнал метеж. Лейтенант Шмид се самопровъзгласил за командващ Черноморския флот и поставил ултиматум на царя да свика Учредително събрание. В противен случай ще отцепи Крим от Русия и ще стане президент на новата република. Пустият му Крим! Метежът бързо бил потушен. Шмид е съден и разстрелян. След разстрела, в годините на революционен кипеж, на митингите на разни партии започнали да се появяват млади хора, които се наричали синове на лейтенант Шмид и призовавали на борба с царския режим. И, естествено, не пропускали да съберат и материални помощи за революцията… Но понеже партиите тогава били много, то и синовете се размножили. Появили се даже и дъщери. После се появили «безпартийни» синове, които работели за собствена сметка. И няколко години всички добре поминавали. После революционните настроения позатихнали, а с тях и рентабилността на професията „син на лейтенанта”.
И точно тук срещаме синовете в разказа на Илф и Петров. Те до такава степен са се нароили, че почнали да си пречат. Налагало се да се организират. Внуците на Маркс, Енгелс и Кропоткин вече се били организирали в гилдия. Затова Шура Балаганов организира конференция, на която събира почти всички известни деца на лейтенант Шмид в една московска кръчма при Сухаревата кула. Оказва се, че лейтенант Шмид има тридесет синове на възраст от осемнадесет до петдесет и две години и четири дъщери – „глупави, възстари и некрасиви.” Направили корпорация, подписали конвенция, според която целият Съюз на републиките се разделя на тридесет и четири експлоатационни участъци. Всеки участък се предава за дългосрочно ползване на едно от децата. Никой няма право да преминава границите и да се вмъква в чужда територия с цел да печели…
Обикаляли синовете на лейтенанта необятната страна, отбивали се в един или друг партиен комитет, където получавали щедра помощ в името и паметта на героичния си баща. Една малка подробност е, че местните велможи им давали едно, а изписвали три. Нали се сещате как се прави…
А колкото до единствения истински син на лейтенанта, Евгений Шмид, наложило се да бъде „скрит”. Той се сражава в армията на белите, напуска Крим с последните части на генерал Врангел. Умира в мизерия в Париж през 1951 г. Написва и книга, в която разказва другата истина за баща си.
Та такъв е бил лейтенант Шмид, един измислен герой. Човек с мания за величие, който не е участвал в нито едно сражение, но пък е лежал на два пъти в лудницата. Така е в живота, ако няма герои, трябва да се измислят. В сферата на героизма не може да има вакуум. Понякога се случва и всичките герои да са измислени. Но може би точно вас не е нужно да ви убеждавам. Вие би трябвало да сте се нагледали на фалшиви герои последните години…
След напускането на Каракачанов някои анализатори побързаха да обявят края на „Сухаревската конвенция”. Но те надценяват интелигентността и информираността на българина. Да ви кажа откровено, смятам, че никой още не се е разорил от това, че е подценил нашата интелигентност. Докато за обратното не съм готов да се закълна. И днес доста хора живеят по села и паланки, застинали във времето на Дядо Йоцо. Вестник не идва, защото никой не купува; ток няма, защото циганите са откраднали жиците, даскал няма, защото е затворено школото; поп няма, защото се е срутила черквата; стражар не стои, защото е закрит щата... До тези бедни села и паланки новината за политическата смърт на новия народен трибун скоро няма да стигне.
P.S. Моля лицата, които не са споменати, като Росен Петров, Калинка Крумова, Христо Бозов, свободния радикал Бакърджиев, „съветници” като Харалан Александров”, подкрепящи фактори като Борислав Цеков и Васил Тончев, „Евромайките” и т.н. да ме извинят. Не е от лошо чувство, просто нямаше място.
