Последвайте ни в Google News Showcase
Колкото по-дълго стои на власт, толкова по-дълга е и агонията на България.
Тази партия стигна до там, че нейния парализиран от неспособност председател Станишев тръгна да прави изборна пропаганда с баща си и отряда «Чавдар» - сборище от комунистически терористи, на които дължим най-дългата диктатура за цялата история на България – тази на комунистическия цар Тодор.
Той търси помощ дори и сред 75-годишните верни на партията, макар че те вече не са директни участници от времето на партизанския тероризъм. Те са техни деца. Сред тях ще чуете изявления като това: «Мразя Станишев, но ще гласувам за партията. За нея съм дал толкова много от живота си!»
Вижте само партийното им самолюбие: попитайте го какво точно е дал? Дали като е ръкопляскал на Тодор Живков докато е подарил златните запаси на Русия, или като е пазел границите на България, за да не бягат българите от рая?
Колко отчаян може да е тоя неизлечим комсомолец Станишев, който за да стои на власт трябва да поднася комплименти на путинския режим и да пробутва неговата заробваща енергийна политика?
Злото обаче не се ограничава само с партийните му амбиции и верните на партията му вкаменелости. В «Уолстрийт Джърнъл» описват не партията му, не про-руската му политика, а цяла България като слабото звено на Европа, като обезпокоително русофилско общество, нещо от сорта ни риба, ни рак, ни Азия, ни Европа. С други думи, общество без образ и без характер, неспособно да стои изправено на двата си крака и винаги готово да лази на четири пред някого.
Всички знаят това, и особено новите поколения. Инерцията от промитите през комунизма мозъци продължава. Продължават и конвулсиите на едно неизлекувано общество, което не знае как да се отърве от това зло. И макар че гемиите й потъват, тази партия продължава да завлича всичко което може със себе си към дъното.
От "Свободата".
