ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако смятате, че имате продуктивен ден, сравнете се с Доли Партън и помислете пак. Един ден през 1973 г. проблясък на вдъхновение я кара да седне и да напише две класики една след друга.
Първа идва Jolene - определящ кариерата й успех. Следващият хит е I Will Always Love You. Не е лошо за един следобед.
Вечната балада, издадена преди 50 години тази седмица, остава една от по-малко известните й заслуги, въпреки че определя саундтрака на любовта и разбитото сърце за половин век напред. Именно кавър версията на Уитни Хюстън, записана за филма "Бодигард" през 1992 г., превръща песента в класика.
Партън отбеляза годишнината от издаването на баладата I Will Always Love You с пост в Instagram:
"Тя винаги ще заема специално място в моето сърце, както се надявам и във вашите“, написа Партън във вторник.
Публиката винаги е била объркана относно чия е песента, тъй като най-популрната версия не е на композиторката. Потребител признава в коментарите: "Никога не съм осъзнавал, че това е твоя песен“.
След пет десетилетия любовни обяснения (споделени или не), днес разглеждаме богатото на събития минало на I Will Always Love You ("Винаги ще те обичам") – от неуспешния опит на Елвис Пресли да се докопа до песента до изненадващия начин, по който Партън е похарчила хонорара си.
Хладнокръвно начало
Сладостта на оригиналната версия на Доли Партън опровергава независимото, самотно мислене, което я създава.
Доли се премества в Нашвил от източен Тенеси, след като напуска училище през 1964 г. Тя постига умерен успех като изпълнител и автор на песни, преди да хване окото на певеца Бил Филипс, който прави дует с нея в песента й Put it Off Until Tomorrow.
Тогава кънтри звездата Портър Уагонър кани Партън да бъде "певицата" в неговото телевизионно шоу. По-късно Партън подписва договор с неговия лейбъл и достига големия пробив, за който мечтае.
Първият сингъл на Партън от студиото, кавър на The Last Thing on My Mind на Том Пакстън, е дует с Уагонър. Попадането му в топ 10 на страната през 1968 г. дава началото на страхотно музикално партньорство.
Но през 1973 г. Партън иска изцяло да завладее сцената и телевизионните екрани. "Дойдох в Нашвил, за да бъда собствената си звезда“, каза тя пред радиоводещия Хауърд Стърн през 2023 г.
"Наистина чувствах, че трябва да продължа напред. Не исках да прекарам остатъка от живота си като певица. Знаех съдбата си. Знаех, че трябва да продължа да правя това, което чувствах влечение да правя ."
Взимането на решение било детска игра за Партън в сравнение със съобщаването на новината на Уагънър.
Спомняйки си агонията на противоречиви емоции, тя казва: "Как да го накарам да разбере колко много ценя всичко, но че е време да си отида?
"Помислих си: "Добре, какво правиш най-добре? Пишеш песни". Така че седнах и написах тази песен.“
И така се ражда I Will Always Love You – ода на сърдечни благодарности, изпълнени с меланхолична решителност.
На следващата сутрин тя влиза в офиса на Уагонър и му казва да седне. "Изпях песента сама в офиса му – само аз и моята китара“, разказва тя на Стърн.
Сълзи се търкаляли по лицето му зад бюрото. "Това е най-добрата песен, която някога си писала“, казва й той. "Можеш да си тръгнеш, ако ми позволиш да продуцирам песента.“
Да разбиеш сърцето на Елвис
Една година по-късно и двете песни на Партън от плодотворната писателска сесия вече са кънтри сингли номер едно в САЩ, след което тя започва да си проправя път сред масовата поп публика.
Тогава тя получава обаждане от не кого да е, а Елвис - чул I Will Always Love You и иска да запише кавър.
"Нямаш представа колко се вълнувам от това“, казва му тя. "Това е най-великото нещо, което ми се е случвало като автор на песни.“
Но вечерта преди записната сесия неговият прочут корав мениджър, полковник Том Паркър, се обажда на Партън и й казва, че Пресли няма да запише песента, освен ако тя не предаде половината от авторските права.
Проявявайки същия твърд бизнес разум, който я накара да се отдалечи от Уагонър, за да постигне соло успех, Партън се насилва да каже "не“.
"Казах "Не мога да направя това“, казва тя на Стърн. "Разбира се, че после плаках цяла нощ."
Златна треска на малкия екран
Въпреки всички терзания, през които кънтри звездата е преминала, чудейки се какво ли щеше да стане, ако Пресли бе записал песента й, твърдият й инстинкт й се изплаща богато - буквално.
През 1975 г., малко след като Партън издава I Will Always Love You, Лорънс Касдан пише сценария за "Бодигард" - романтика, в която бивш агент от Тайните служби се влюбва в поп звездата, която е нает да защитава.
Трябват 17 години, за да се подредят звездите и Кевин Костнър и Уитни Хюстън да пренесат историята на големия екран през 1992 г. - с I Will Always Love You в саундтрака си.
Според Stereogum, Костнър е предложил на Хюстън да изпее кънтри песен.
Цари скептицизъм, но все пак е направена касета с потенциални мелодии, включително кавъра на Линда Ронщад от 1975 г. на скромната балада на Партън. Продуцентът Дейвид Фостър го преработва в мрачна, кулминационна и мощна балада, която позволява на гласа на Хюстън да се развихри.
"Записът на Партън има подценена чистота и автентичност, които са неустоими. Версията на Хюстън въздейства по подобен начин, но е представена в много различен мащаб“, казва Лий пред BBC.
Акапелното начало, отново включено по предложение на Костнър, за да пасне по-добре на филма, надгражда до финалния куплет и тон на Хюстън, разбиващи белите дробове.
"Тя трансформира това, което Доли описва като "обикновена песен за всичко и нищо“, в монументална силна балада, която събира цялата енергия на излитащ самолет“, казва Лий.
Партън по подобен начин усеща вихъра, споделяйки пред Стърн, че неочаквано е чула кавъра, докато се е прибирала с кадилака си и песента толкова силно й повлияла, че трябвало да спре, защото "почти е блъснала“ колата.
"Бях като куче, което чува свирка... Напомняше ми на нещо... Докато разбрах, че тя е готова да влезе в припева... Не можех да повярвам, че моята малка провинциална тъжна песен може дори да се направи така.
"Това беше едно от най-великите преживявания, които съм имала през целия си живот."
Останалото, както се казва, е история
Версията на Хюстън се превърна в огромен хит в световен мащаб, прекарвайки 10 седмици на първо място в Обединеното кралство, където става най-продавания сингъл за годината, и 14 седмици начело в класациите на Билборд в САЩ. В крайна сметка баладата печели Песен на годината на наградите "Грами" през 1994 г.
С глобални продажби, надхвърлящи 20 милиона, песента е спечелила на Партън повече от 10 милиона долара хонорари от кавъра на Хюстън само през 90-те години.
През 2021 г. тя каза на водещия на ток шоуто Анди Коен, че е инвестирала част от парите в афро квартал в Нашвил в знак на почит към Хюстън, която почина на 48-годишна възраст през 2012 г.
"Наоколо живееха предимно черни семейства и хора“, каза Партън. "И си помислих: "Това е идеалното място, като се има предвид, че беше Уитни“.
Културната наследство на песента продължава и до днес. "Бодигард" се сдобива дори и с театрално представление, прекъснато миналата година, тъй като зрител на публиката пеел твърде силно.
Що се отнася до Пресли, Партън казва, че оттогава е спечелила достатъчно пари от всички версии на песента, взети заедно, за да може да си позволи да купи прочутия му имот в Грейсленд многократно, писа BBC.
