ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какъв би могъл да бъде политическият мотив на премиера Пламен Орешарски да назначи за областен управител на Софийска област боса на мутренската групировка ВИС 2 в Своге Емил Иванов? Как точно министър-председателят е взел това решение? На двадесет и деветия ден от многохилядните протести срещу правителството му, започнали след назначението на Делян Пеевски, да назначи за областен управител българския представител на руската мафиотска групировка „Уралмаш”, чиито шеф Александър Крук беше открит обесен през 2000 година. Защо? И Иванов ли е преживял катарзис? Колко мутри още ще преживеят катарзис в следващите дни, за да заемат постовете си по върховете на държавното управление?
Тези и още много въпроси си задавам от петък, когато правителството обяви под сурдинка назначението на Емил Иванов. За съжаление името и физиономията на този човек не са толкова известни, колкото името и физиономията на Пеевски. Може би това е единствената причина Народното събрание и централите на БСП и ДПС все още да не са атакувани с камъни от протестиращите. А си заслужаваше да се случи точно това и то по достатъчно категоричен начин, за да не може подобно безобразие да бъде повторено в следващите поне десет години.
Емил Иванов е мутра, точно колкото Делян Пеевски. При това с доста по-дълга биография. След като представлявал ВИС 2 в софийско в началото на 90-те години на миналия век, през 1999 година Иванов е избран за кмет на Своге. По това време той се явява нещо като брат Галев на града и успява да го превърне в своя лична крепост. Втория мандат получава безпроблемно, като вече се явява на изборите от името на ДПС. По време на тройната коалиция Иванов е назначен за областен управител на Софийска област от квотата на партията на Доган. През 2009 година е избран за депутат от същата формация. Същото се случва и на последните парламентарни избори. Основното му занимание като активист на ДПС е да купува и контролира гласове по време на избори. Сега, както разбрахме, отново е назначен за областен управител. Този път от „експертното” правителство на Пламен Орешарски.
След назначението на Иванов ми се струва, че протестиращите правят една основна грешка и тя е, че се държат напълно нормално и цивилизовано. Това по всяка вероятност ще бъде основната причина протестът да не доведе до оставката на правителството. Подобни дебелокожи типове, каквито са настоящите управляващи, не могат да бъдат свалени нито с парформанси, нито със закачливи лозунги, нито с пиене на кафе пред парламента. Те се свалят по един начин – с щурм на Народното събрание и създаване на пълна невъзможност депутатите да излязат от там докато не се саморазпуснат и не насрочат нови избори.
Признавам, че в първите дни на това управление таях надеждата, че липсата на политически хъс у Орешарски, подплатена с амбицията да си свърши работата като експерт, биха могли да дисциплинират бандитите, които стоят начело на БСП и ДПС. Вече нямам тази надежда. Орешарски е неподходящ за премиер, защото за тази позиция се изисква характер, какъвто той очевидно няма. Не мога да си представя, че човек, който уважава себе си ще подписва всичко каквото му да дадат и безропотно ще изпълнява всяка прищявка на две тотално компрометирани партии и техните клиентели.
Няма надежда и че протестите в този им вид ще накарат управляващите да се държат нормално. Назначението на Емил Иванов е много ясен знак в тази посока. С него Станишев и Местан ни казват, че изобщо не им пука за това, което се случва по улиците на София повече от месец. Че загрижените им от време на време физиономии представляват поза, а не страх.
Грешката на протестиращите е, че подхванаха твърде сериозно разговора за Изборния кодекс. Какъвто и да е Изборният кодекс, той няма никакво значение, когато в обществото има търпимост към бандитизма и цинизма на назначенията в управлението на държавата. Протестът тръгна, не защото кодексът е малоумен, а защото една критична маса от хора не можа да повярва на очите си, когато видя, че Пеевски е назначен за председател на ДАНС. Протестът беше на онези, които плащат цената на прехода, срещу онези, които паразитират върху него. Всяка минута в разговори за кодекса, за социалния пакет на Орешарски и за новата конституция ще дава увереност на Местан и Станишев за довършване на мандата на този парламент.
Затова, на този етап, няма по-смислено искане от искането за бързи парламентарни избори. Това е политическо искане на един политически протест. Няма по-политическо искане от искането управляващите да бъдат изритани от властта и протестиращите не бива да се страхуват от политизация на протеста. Защото е крайно време искането за елементарно приличие в политиката да се превърне в политическа кауза. Единственият начин това желание да стане реалност, е да мине през политиката и през нейните възможности за промяна.
