И президентът на Хърватия отсвири парада в Москва - „заради политиката на Путин”
Последвайте ни в Google News Showcase
Хърватският президент Колинда Грабар Китарович заяви в интервю за словенската телевизия, че няма да отиде в Москва за седемдесетата годишнина от края на Втората световна война заради политиката на руския президент Владимир Путин, тъй като това ще изпрати грешен сигнал, предаде Хина.
В едночасовото интервю, взето в събота след срещата й с австрийския президент Хайнц Фишер и словенския президент Борут Пахор, Грабар Китарович говори за сътрудничеството със съседите, отношенията със Словения, глобалната роля на Европейския съюз, икономическата и социалната ситуация в страната и нейните усилия за започване на социален диалог в Хърватия.
Без диалог и политически консенсус Хърватия няма да бъде в състояние да превъзмогне икономическата криза, подчерта хърватският президент.
По нейните думи за да бъде превъзмогната рецесията, е необходимо на малките и средните предприятия да бъде дадено "пространство за дишане", като бъде създаден позитивен климат за инвестиции. В това отношение тя планира да организира конференция за заетостта и социалната ситуация в Хърватия.
Колинда Грабар Китарович заяви, че иска да окуражи по-активен диалог между правителството и опозицията, за да бъде постигнат политически консенсус в бъдеще.
Без диалог и консенсус няма да бъде възможно да се излезе от кризата, каза тя, добавяйки, че няма да посочи с пръст само настоящото правителство, защото сегашната ситуация частично се дължи и на международните обстоятелства. Тя обаче отбеляза, че сегашното правителство е на власт от четири години и неговите мерки не са произвели позитивни резултати.
Хърватският президент повтори, че настоява за специално заседание с правителството, на което тя да отчете досегашните си действия. Тя каза, че е разочарована от "идеологическите дебати" като този за ролята на Тито или за миналото, защото те отвличат вниманието от истинските въпроси в страната - икономическата и социалната ситуация и бъдещето.
Грабар Китарович заяви, че Хърватия може по-добре да използва финасирането от ЕС, ако процедурите са децентрализирани и местните и регионалните власти биха могли да изиграят по-голяма роля в това.
Говорейки за отношенията между Хърватия и Словения, тя каза, че това са две приятелски страни и обхватът от въпроси и интереси, които са общи между тях, е много по-широк от висящите въпроси.
Двете страни се съгласиха да предадат своя граничен спор на международен арбитраж и тук нищо не може да се добави. Въпросът за Люблянска банка и нейните вложители е търговски въпрос между банката и нейните частни клиенти и техните депозити трябва да бъдат изплатени в съответствие с решението на Европейския съд за правата на човека, заяви хърватският президент. Тя каза, че има "позитивни сигнали" от Белград за бъдещите отношения между Сърбия и Хърватия за решаването на техните нерешени въпроси.
