ИВА НИКОЛОВА ГНЕВНА: Румен Радев на третата година - безпримерно самохвалство и откровени лъжи в речта му! Ще има ли изобщо четвърта след разкритията на прокуратурата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Три години след като стана президент Румен Радев се изправи пред българите точно толкова непознат, колкото беше и когато влезе в институцията на "Дондуков"2. За тези 3 години гражданите го виждаха самоуверен, нападателен, главозамаян, агресивен, понякога - дори самовлюбен дори повече, отколкото влюбен в своята Деси.
За пръв път от три години обаче той застана стреснат, несигурен дори изплашен. Първата част от изнурителната му близо 40-минутна реч беше такова безпримерно самохвалство, по което като акне на политическата му неопитност избиваха откровени лъжи от сорта на това, че е продължил да обединява нацията, че чак белите стени на Гербовата зала започнаха да се изчервяват.
Особено твърдението му, че "задава политическия дневен ред", като се има предвид, че в президентската му биография има безпрецедентно провалено заседание на КСНС, което всички участници възмутено напуснаха по различно време, а накрая, чак вечерта, той се изправи сам-самин пред медиите и надрънка някакви щуротии.
Радев обаче не се посвени да си припише дори и закупуването на изтребителите F-16, срещу което води яростна битка, възстановяването на училището за пилоти, което стана с усилията на правителството, някаква борба срещу бедността и неравенството в страната, която само той знае, че води.
Приписа си и успехите на Северна Македония и "по-ясното формулиране на българския интерес" в чужбина. И не стига това, ами дори заяви, че убедил Путин да намали цената на газа, а той едва ли не само кимал щастлив, ама на - лошото правителство не ще да го направи.
Разбира се, Радев не пропусна да отвори и песнопойката за клетата загиваща България и нейните управници, същи изедници - държавата влизала от криза в криза, топяла се, екологията умирала (между другото, екологията е наука, сигурно искаше да каже, че умира околната среда, ама нейсе), бюджетът се разпределял еднолично, изборите били опорочени, една партия се срастнала с държавата, свободата на словото загинала - абе, цялата песнопойка.
Но и нещо, което направо втрещява - че бил отслабен суверенитетът на България. Ей това специално ще помолим драгият президент да го обясни, понеже увисна във въздуха. Както увисна и твърдението му, че ще "съдейства на КПКОНПИ" да заработи истински - да не би пък да е решил сам да се даде в ръцете на Цацаров за назначенията на бившата си изгора и днешна съпруга във ВВС и за врътките със служебните си апартаменти? Ако е така, евала, ей-това се казва съдействие!
Между другото нахока и депутатите, че ще променят Изборния кодекс понеже това си била негова идея, а пък те взели, че му я откраднали. Плагиати такива!
След което обяви и приоритетите си за тази година - образованието, детското здравеопазване и младите семейства. Като знаем какви са функциите и правомощията на българския президент, изобщо не е ясно какво ще направи за тези сфери, освен да върти дискусии, както в момента за промяната на конституцията и изборното законодателства, от които участниците излизат с мението, че това е "говорилня, която не води до никакви резултати".
Ако трябва да сме честни обаче, точно по повод на приоритета за детското здравеопазване прозвуча паметната фраза в омаломощяващата тазгодишна реч на Радев, истински венец на проникновенията му 3 години след като стана президент. "Трябва да се издигне престижа на педиатрията!", провикна се държавния глава. Все в тази форма, в която раздаваше и всички останали препоръки - безличната: да се... Кой "да се", как "да се", кога "да се"? Откъде да знае Радев, но ДА СЕ!
Всичко това обаче беше казано от него с доста по-различна от досегашната визия и с много по-различен тон. Говореше един силно притеснен президент. Дори стойката му не беше твърда, както преди. Стоеше поразкрачен, понаведен, с посмъкнати рамене, без онзи вцепенен обвиняващ поглед. Интонацията му беше притеснена и тежко сбъркана - правеше паузи насред изречението, като да е приключило, и пришиваше края на едно изречение към началото на друго. Нямаше ги присвитите устнички и драматичната пауза със спрял дъх след някоя фраза, на която иска да постави акцент. След края на речта си дълго и често пи вода. Смали се още повече. Дращеше непрестанно нещо по листите с изявлението си, докато говореше вицепрезидента Илияна Йотова.
Всъщност неизбежното сравнение между двамата отново разкри начинаещият политик Радев до улегналия политик Йотова. Докато той говореше, тя не помръдна, застанала с тяло пред публиката и извърнала глава към него, без да сваля очи. Когато заговори тя, той започна да се държи като двойкаджия в час по химия - въртеше се, пиеш вода, записваше си нещо, сменяше позата си и нито веднъж не я погледна. Оставяме настрана етикета, но къде отиде домашното възпитание?
Още по време на речта му стана ясно къде - при разследващите органи, заради които главният прокурор Иван Гешев поиска тълкувание от Конституционния съд какво точно представлява имунитета на президента. Явно имат да го питат разни неща по досъдебното производство, което се води. Радев заяви, че "не е извършил нищо нередно". Не прозвуча уверено и убедително. Може би защото е наясно, че ако вършиш нещо, за което не знаеш, че не е редно според закона, това не отменя вината ти, че го вършиш.
Радев реши да отчита третата година от мандата си точно в деня преди парламентът да гласува вота на недоверие срещу правителството, внесен от политическите му орисници от БСП и Корнелия Нинова. Днес, на 28 януари. Въпреки, че встъпи в длъжност на 22 януари.
Като всички плетки и кройки на другарите, и тая е шита с бели конци. Да е точно преди гласуването на вота. Но сметката пак излезе крива. Да беше го сторил по-рано, на датата, още нямаше да се знае нищо нито за разследването, с което е свързан, нито с искането за тълкувание на имунитета му.
Нямаше да му се налага да пие толкова много вода, да дращи толкова усърдно по листовете си, докато мълчи. А на въпроса дали ще се кандидатира за втори мандат отново с подкрепата на БСП нямаше да прехвърли топката към Илияна Йотова да го коментира, на което тя уверено и с усмивка да заяви: "Сега не е моментът".
Тъжна трета година за Румен Радев на президентския пост. Покрай новите обстоятелства, дали ще има четвърта?
