ИВА НИКОЛОВА ИЗРИГНА: Разкарайте тоя политически коронавирус Румен Радев от главата на държавата. Не знам как го е казал Гьоте, ама ние на това ви казваме: ОСТАВКА!
Последвайте ни в Google News Showcase
Карък година се оказа третата от мандата на т.н. президент Румен Радев за образа му на чист и непокварен борец за граждански правдини и политическа непоквара.
Не случайно хората казват "внимавай какво си пожелаваш". Румен Радев пожела "светлина, повече светлина". И още с настъпването на 2020 г. като блесна една светлина, та го огря целия. А той започна да настъпва все една и съща мотика, която вече е на път окончателно да разбие държавната му глава.
На 28 януари Радев дълго и досадно се отчита ли, отчита какви ги е свършил през 2019 г. Веднага се видя, че бившият военен изглежда доста различно - няма го самодоволството в лицето му, прави нелогични паузи в назубрената си реч, стои с чупка в кръста.
А някъде по средата на напоителното му излияние се разбра и защо е тази промяна. Журналистите рязко изгубиха интерес към и без това скучното му слово, защото стана ясно, че главният прокурор Иван Гешев е поискал тълкувание за имунитета на президента от Конституционния съд. Тогава разбраха журналистите, а той явно е знаел и преди това.
Защото почти веднага стана ясно, че президентът си въобразява, че има прокуратура на повикване. С тежката задача се бе заел "Митко" - съветникът на Радев Димитър Стоянов, който реши да вика с есемеси главния прокурор Иван Гешев на разговор при президента, което само вбеси Гешев и той разкри задкулисните врътки на държавния глава.
Разкри и още нещо на същия този 28 януари - записи от СРС на наследника на Радев и негов човек във ВВС ген. Цанко Стойков, проследяван заради държавна поръчка, на които се бе закачил и президентът. Стойков уговаряше с него как да подхлъзнат и излъжат КПКОНПИ за проверката на двойното назначение на любовницата на Радев - Десислава Генчева, и държавното жилище на държавна сметка, с което я е уредил.
Моралният му ореол внезапно се прокъса и провисна надолу "като на миндил Данка фустата", както би казал Чудомир.
Но почти веднага се спука и още един ореол - мита за чудовищното хладнокръвие и самообладание на пилота на изтребители. Оказа се, че това един доста плашлив и нервен човек.
И той отново настъпи мотиката. Навръх 4 февруари ни в клин, ни в ръкав тегли едно "обръщение към народа" и заяви, че "сваля доверието си от правителството". Не, че някой го е питал или му пука дали има доверие в правителството, ама как иначе да каже, че е много притеснен и ядосан на Гешев. На което пък Гешев демонстрира, че изобщо не му пука.
Някакви умници покрай Радев явно не случайно бяха избрали датата и бяха разказали на Радев какво се е случило на нея - покойният Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата за второ правителство на БСП след 26-дневна национална стачка. Без да си дават сметка, че така с едно настъпване на мотиката Радев удари главата си два пъти, защото той е продукт именно на БСП, а хората се сетиха за ония събития, прекръстиха се и си казаха "Хайде, холан!"
Радев обаче рязко стъпи върху мотиката и с другия крак като си намери за поддръжник, който да вдига всенародни бунтове и стихии в негова подкрепа в лицето на печално прочулия се варненец Костадин Костадинов, по-известен като Костя Копейкин, близък съратник на лидерката на БСП Корнелия Нинова. Копейкин обяви, че хуква кой знае защо по софийските улици и за има-няма два мини протеста така се оскандали, че дори собствените му съпартийци избягаха от последния.
Така в шеги и закачки настъпи една много тъжна дата от българската история, в която целият народ свежда глава пред подвига на Апостола Васил Левски - 19 февруари. И Радев тоя път направо захапа мотиката, върху която вече неудържимо скачаше с два крака. Реши да поведе шествие в своя подкрепа, организирано от друг съратник и спонсор на БСП и бивш доносник на ДС Васил Василев, в деня на обесването на Левски.
Пред президентството се събраха щастливи хора, които се прегръщаха и радваха на нещо си, загърмяха тонколони, един изпаднал актьор четеше стихове за Левски - четеше и пак бъркаше, насъбраха се баби, дядовци и активистки от централата на БСП, Корнелия Нинова се курдиса до засмения Румен Радев, защракаха селфита, цялото туй нещо мина през центъра на София до паметника на Апостола и взе да освирква политическите си противници навръх поклонението пред паметта и делото на Левски.
И хората направо не повярваха на очите си, нито на ушите си! От Радев хуманиста, човеколюбеца и правдолюбеца не остана и папер. Всички си казаха, че по-долу не може да се падне. Не може, ама някой друг. Не и Радев. Той можа. И то само след десетина дни. И то отново на важна историческа дата, че на това отгоре и национален празник.
Навръх 3 март, когато коронавирусът вече шеташе из Европа, а родните здравни власти предупреждаваха да се избягва събирането на много хора, както и тържествата на Шипка по случай Освобождението на България и след като вече бе отменил приема по същия повод, Румен Радев се покатери на Шипка и застреля цялата нация с фатмашкия си хумор за двата вида коронавируси, които правителството разпространява.
Това вече не беше дъно, а срамотия. Епидемията плъзна, а пандемията заля целия свят.
И Радев изчезна барабар с Радевица. Ошмули се някъде из дебрите на президентството. Злополучната му женица по стар навик надраска среднощен пост във Фейсбук за мерките на правителството. И чак на другия ден - чак на 15 март Радев реши да даде безценния си принос за борбата с коронавируса, като си поговори с премиера Бойко Борисов и шефа на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Мутафчийски по покана на Борисов. Един вид, Борисов реабилитира Радев.
Но не би! Не може Радев да не настъпва мотиката и на 22 март отново скочи с два крака и върху нормативния акт, и върху БСП, защото наложи вето върху жизненоважния закон за извънредното положение, приет от Народното събрание, точно заради предложенията на социалистите. 20-то ли, 25-то ли вето. Поредният му безценен принос в борбата с коронавируса.
Следващият даде на 3 април пак заради извънредното положение, което депутатите удължиха до 13 май и пак по почина на настъпената мотика - започна в прав текст да иска разхлабване на мерките, защото "гладът бил по-силен от страха".
Нещо, което самодоволно повтори, когато неканен се изтърси и на празника на медиците 7 април в "Пирогов" само и само, за да намери повод отново да влезе в полезрението на нацията, която все по-трайно го забравя, и след поредния си безценен принос в битката с инфекцията - като той и съветниците му унищожиха 10 предпазни костюма на медицинския персонал в болницата за спешна помощ. Явно при тях страхът е победил всичко, включително и човешкия им облик. Въпреки че Радев отново повтори фразата си за глада и страха.
И не щеш ли, само няколко часа по-късно пред Министерския съвет се появиха трима души с еднакви добре оразмерени и разпечатани на еднакъв формат надписи за мизерията и бедата им им. И те като Копейкиновци - били се организирали във Фейсбук. Само не се разбра откъде са намерили принтер, понеже всичките бяха все сервитьори и все изгонени от работа.
Честно казано, тоя път Радев настъпи най-яко мотиката. Защото освен това се разбра, че единият работил 7 месеца без договор в заведение на Лъвов мост, другият изобщо нямаше лична карта, третата пък уж била икономистка, ама работела като сервитьорка, защото в банките плащали малко, но не ще да иде на Борсата на труда, понеже я осигурявали на 600 лева. Изобщо, и работодателите им, и те лъгали държавата, но сега тя им е крива.
И все пак стоят пред Министерския съвет, а не пред президентството. Явно дори и те са наясно, че от него няма какво да чакат.
След тази серия от издънки вече у никого не остана грам съмнение, че цялата българска нация няма какво да чака от този човек. Което всъщност е единственото добро нещо на всички кризи, както и на тази - лъсва истината. А истината за т.н. президент Румен Радев е, че той е неподходящият човек в неподходящото време и на неподходящото място.
Поне добре, че според нашата Конституция това място е - с него и без него все тая.
Затова можем твърдо да заявим, че ние нашествието на коронавируса ще го изтърпим и извънредното положение ще го изтърпим.
Но след като всичко това отмине е сигурно само едно - че повече няма да търпим Румен Радев начело на държавата. Понеже той не е нищо друго, освен един политически коронавирус, който разяжда устоите й. А пък нашата държава е в рисковата група - над 1300-годишна е все пак.
Затова, ако някой много си харесва Румен Радев, да си го вземе вкъщи. България няма нужда от този сбъркан човек, нито да храни сбърканото му семейство, нито да слуша и гледа каръшките му прояви.
Да разкараме тоя политически коронавирус от главата на държавата!
Не знам как го е каза Гьоте, ама ние на това ви казваме: ОСТАВКА!
