Ивайло Калфин: Отговорността за срама на България около избора на Генерален секретар на ООН е на българското правителство
Последвайте ни в Google News Showcase
Отговорността за срама на България около избора на Генерален секретар на ООН е на българското правителство. Това заяви кандидатът за президент на коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ“ Ивайло Калфин в обзорното предаване на Дарик радио „Седмицата“. “На първо място бих сложил липсата на трезва дипломатическа преценка за механизмите и за шансовете в ООН. Там най-обидното не е, че не стана българка шеф на ООН. Най-обидното е, че нас ни хванаха на една кукичка като шарани, където България, всъщност, работеше в интерес на опонентите. След като не можаха да се справят с Ирина Бокова в Ню Йорк на терена на гласуването, опонентите й избраха друга форма – да издигнат нов български кандидат, с който да се „помпаме“, че е по-силен“. Калфин смята, че премиерът Борисов не е получил предварителна адекватна експертна информация по темата и отговорност за това на първо място носи министърът на външните работи Даниел Митов. Но преценка на премиера е да определи следващия си ход по темата.
На въпрос за членството на страната ни в ЕС и НАТО, Калфин отговори, че не само то има неговото одобрение, но самият той в дългогодишната си политическа практика досега е работил активно в тази посока.
По въпроса за споровете около охраната на българското въздушно пространство, Ивайло Калфин бе категоричен, че небето над държавата ни трябва да се пази само от български самолети. Той е на мнение, че в Черно море не бива да има общ флот на НАТО. „Това е стара турска идея, маскирана под хубавото заглавие „Черноморска хармония“, която още като бях външен министър се предлагаше и която сега по неизвестен начин изплува пък от Украйна – че създаваме подобен флот. Ние нямаме нито капацитет, нито интерес Черно море да бъде зона на сблъсък и напрежение“, обясни Калфин и добави, че отказ за създаване на такъв флот е давал още в мандата си като външен министър.
По спора за даването на убежище на чужди граждани, които искат да се заселят в страната ни, да са полезни за българската икономика и разрешаването на демографската криза /цит. Кр. Георгиева/, Калфин е на мнение, че демографската криза няма да се реши със заселване на чужденци, а с подобряването на качеството на живот в България – така, че първо да създадем условия за българите да се върнат или да останат в страната ни. „Що се отнася до чужденците, винаги е имало такива. Когато тези хора работят, учат български език, пращат си децата на училище, плащат си данъците, допринасят за икономиката, аз не бих имал проблем. Но това не са хората, които в момента са в бежанските центрове – те не искат нито да останат в България, нито правят дългосрочни планове, свързани с нашата страна“. Калфин каза, че подкрепя плана на ЕК за квотно разпределение на бежанците в ЕС. Що се отнася до справянето на проблема с бежанците от страна на държавата ни, Калфин е на мнение, че нито финансова инжекция от Европа, нито осигуряване на членството ни в Шенген дават решението на този проблем. На първо място трябва да бъде спрян притокът и да се вземе решение за тези бежанци, които вече се намират на територията на България, обясни той. Калфин каза също, че е категорично против отпадането на визи за турски граждани, още повече в настоящите условия, когато темата е обвързана с темата за бежанците и служи като инструмент за изнудване от турската страна.
На въпрос за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ, Калфин заяви, че е не подкрепя подобен акт. „Това споразумение, за да бъде приемливо, първо трябва да се обясни и да се анализа, а в България никой не го е направил. Аз не виждам причина да се бърза и да се подписва подобно предварително споразумение, преди то да бъде прието от парламентите.
Ивайло Калфин е на мнение, че сред основните задачи на българското председателство на ЕС е да затвори вече отворени теми, най-вече заради краткия период – шест месеца. Важни теми в този контекст обаче са политиката към младите хора, към хората с увреждания – теми, на които може да се даде начало през времето на българското председателство. Той посочи, че важна тема, която логично ще дойде през периода, е новата бюджетна рамка. Калфин смята, че България към момента и в следващите пет години не бива да приема еврото като национална валута, поради липсата на икономическа готовност.
Ивайло Калфин заяви, че първата му задгранична визита като президент ще бъде обиколка на Балканския полуостров
