Иво Атанасов за ПИК: Сглобката е спокойна, че ще получи 80% подкрепа, но ще бъде изметена, ако...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сегашното правителство може би все още не е най-вредното от началото на прехода. Но още мъничко и ще догони управлението на Филип Димитров, разгромило земеделието, или на Иван Костов, което прехвърли три четвърти от промишлените предприятия в частни ръце, и то не в името на тяхното укрепване и развитие, а за да бъдат нарязани на скрап машините и разпродадени заедно със сградите, терените и всичко друго, което можеше набързо да се пласира. Тогава обаче на народа беше втълпено, че така е правилно, и по-голямата част от него подкрепяше – с гласуване или с пасуване – водещите до разруха управленски решения.
Сега обаче, въпреки денонощното облъчване от послушните медии, подобни внушения все още не печелят терен. Навярно и затова действията на сглобката се възприемат като НЕБИВАЛО НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С ОЧАКВАНИЯТА НА МНОЗИНСТВОТО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, като възможно най-грубо незачитане на онова, което те желаят. Между половината и две трети, та чак до до три четвърти, у нас не са съгласни с военната помощ за Украйна, с купуването на украинското зърно, с отказа от руския петрол, въпреки че Брюксел ни позволи да работим с него до края на следващата година, с продажбата на доставените за АЕЦ „Белене“ реактори на Украйна, с бързото въвеждане на еврото, с предвиденото двойно гражданство за министри и депутати, с отмяната на Трети март като национален празник, с насочената към съсипване на енергетиката политика, с хвърлянето на милиарди за изтребители и бетеери на чертежи и с какво ли още не. И въпреки цялото това недоволство, част от което намери израз в протестите на зърнарите, миньорите и енергетиците, СГЛОБКАТА ЩЕ СПЕЧЕЛИ ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ.
Вече имах възможността да споделя с читателите на „ПИК“, че протестите събарят властта, но не я сменят. И това е така, защото избирателите на свалените партии са активни и отново ги вкарват в управлението. С 20 на сто от вота на всички, имащи право на глас, те получават над 50 процента от местата в парламента. Съучастник в тяхното връщане във властта е пасивното мнозинство от 60 на сто, което не отива до урните.
Макар аргументите за неучастие в изборите да са втръснали през годините, те все още и дори все повече служат за оправдание или поне за обяснение на това поведение. Една голяма част твърдят, че няма за кого да гласуват. Но при 59 партии и 8 коалиции, регистрирани в ЦИК за предстоящите местни избори, да уверяваш, че няма на кого да се спреш, означава, най-меко казано, че дотолкова не си наясно със себе си, та чак не знаеш какво искаш. Трябва ли партиите да станат хиляда, че да задоволят капризния ти вкус?
Други са взели на въоръжение шегата на Марк Твен, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Сякаш са забравили, че и БСП, и СДС, и НДСВ бяха отстранявани от властта не с блокади и барикади, не дори с погрома върху парламента и подпалването на Партийния дом, а тъкмо с гласуване. Даже и Тодор Живков в крайна сметка бе свален с най-прозаично вдигане на ръце.
Трети не виждат смисъл да отидат до урните, защото смятат, че резултатите ще бъдат фалшифицирани. Няма спор, тази опасност е налице, но в какъв мащаб? Като дългогодишен участник в изборния процес от всичките му страни съм се убедил, че реалният вот може да бъде изкривен в рамките на два, три, пет, хайде, нека са десет процента, макар последното да е фантастика, и то ненаучна. Това е нищо на фона на 60 на сто, загърбили изборите. Дори само половината от тях да упражнят правото си на глас, СГЛОБКАТА ЩЕ БЪДЕ НЕ ПРОСТО РАЗГЛОБЕНА, А НАПРАВО ИЗМЕТЕНА. А тези 60 на сто са тъкмо избирателите, с чието мнение правителството безцеремонно не се съобразява. В тази ситуация тяхното мълчание само на пръв поглед е пасуване, по своята същност то е гласуване за сегашните управници. В такъв случай няма защо да се чудим, че те действат нагло.
Една от най-популярните и най-демотивиращи опорни точки, споделена наскоро в „ПИК“ дори от легенда като актьора Васил Михайлов, е че не бива да се гласува, защото ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА ЗАСЛУЖАВА УРОК. Други даже си въобразяват, че с неучастието си наказват политиците. Особено смешни са онези, които отиват в изборната секция, за да отбележат в бюлетината, че не подкрепят никого. И какво от това? Вотът е таен, никой не знае подкрепяш ли, или не, та да се изпъчиш колко си напредничав и изтънчен в отношението си към изборите. А НА ПОЛИТИЦИТЕ НЕ ПРЕЧИШ ПО НИКАКЪВ НАЧИН. ТЕ ДОРИ СА ПЕТИМНИ ЗА ТАКЪВ ТИП „НАКАЗАНИЯ“. Защото благодарение и на тях овладяха съдебната власт, оневиниха се за пачки, кюлчета и какво ли още не, измъкнаха се от измамите с двойно гражданство, ще успеят и от „Магнитски“ да излязат.
Докато са на власт, ПОЛИТИЦИТЕ, макар и не всички, СЕ СТРАХУВАТ НЕ ДА ВЛЯЗАТ В ЗАТВОРА, А ДА НЕ ИЗЛЯЗАТ ОТ ПОЛИТИКАТА. Бидейки в нея, намират начин да се спасят, дори когато са най-уязвими. Единственият им кошмар е да не бъдат изхвърлени. Но при толкова много неодобряващи ги, но и негласуващи срещу тях, опасенията им стават все по-малки. СГЛОБКАТА Е СПОКОЙНА, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧИ 80 ПРОЦЕНТА ПОДКРЕПА: 20 на сто – пряка, от собствените избиратели, и 60 на сто – косвена, от негласуващите. При очертаващата се по-ниска избирателна активност подкрепата сигурно ще бъде и по-голяма, с което ще се увеличи и арогантността в действията на не-коалицията.
Погрешно се смята, че безотговорността се пренася от политиците към избирателите. Тъкмо обратна е връзката – първо избирателите са безотговорни. Към себе си, към децата и внуците си и – колкото и вече да звучи непривично – към страната. Безотговорни са, защото са внушителните 60 процента и могат, гласувайки за други, да отстранят политиците, чието управление толкова категорично не одобряват. Но няма да го сторят, няма дори пръста си да помръднат. А някои дори ще се гордеят, че не гласуват, което вече граничи с неразбираема глупост, ако не и с цинизъм. Пасивността им развързва ръцете на властта да прави, каквото си поиска.
Дори и при сегашното безкрайно деформирано отношение избиратели-избраници политиците пак могат да се водят от отговорността в действията си, стига да я носят вътре в себе си. Но повечето от тях не я носят. Затова и след предстоящия вот ще продължат да са безотговорни, взимайки пример, уви, от негласуващите 60 процента.
