ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Живеем в дни, които едновременно може да бъдат плашещи и забавни, дни, когато управляващите класи оспорват всякакви ограничения на самоирония, логика или причина. Анализатори непрекъснато биват разследвани за обиди срещу някой големец (почти винаги президента Реджеп Тайип Ердоган) в статии, в които дори не се споменават имена (включително и това на Ердоган).
Напълно празна колонка във вестник също може да бъде разследвана, защото „тя можело да бъде запълнена с обидни думи срещу президента“. Или някой много важен мъж може да скочи срещу публикация, в която са споменати „корумпирани мъже, главорези, мъчители и изнасилвачи“ и да подаде жалба: „Уважаеми съдия, аз съм човекът, който този автор е обидил в тази статия.“ Съдията може да прекара трудни времена, докато реши кой трябва да е истинския ищец, ако има десетки големи клечки, твърдящи че са „корумпирания, главореза, мъчителя и изнасилвача“ от статията.
Това би било забавно. На 6 септември нашите колеги в редакцията на вестника в Истанбул имаха някои неканени гости. Стотици размахващи тояги бандити, скандиращи ислямистки и проердогански лозунги, замерваха сградата с камъни. Не е изненада, че тълпата беше водена от Абдурахим Бойнукалън, член на парламента от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и бивш шеф на младежката организация на партията. Бойнукалън, уважаван депутат, обеща, че всички ние, които не сме фенове на Ердоган, ще „изчезнем от Турция“, когато Ердоган получи и допълнителни изпълнителни правомощия, „каквито и да са резултатите от изборите на 1 ноември“.
Въпросът е „Как“? Дали ПСР ще одобри закони, забраняващи „нехаресването на президента“ или „недостатъчно страстно възхищаване на президента“? За това те ще трябва да разследват близо 50 млн. турци. Ще изпратят 50 млн. турци в трудови лагери поради турската „Културна революция“? Ще допълнят ли те конституцията, за да дадат на Ердоган допълнителните правомощия, които той така страстно жадува? При около 200 места в парламента, след като са им необходими 330 за обявяване на референдум?
Или ще премахнат конституцията с военна сила, твърдейки, че са демократично избрано правителство? Как те ще принудят шестима от всеки десет турци страстно да обичат своя президент? Чрез насилствена колективна психотерапия? Турски ГУЛаг за всички, които отказват да обожават върховния лидер? Често съм твърдял, че ислямът като религия може да бъде плуралистичен, но ислямизмът като политическа идеология – не. Няма умерен ислямизъм – има изслямизъм и негови по-яростни форми.
Общият знаменател между изключително насилие, насилие, по-малко насилие и ненасилствени нотки на ислямизъм е, че привържениците на всяка от групите се държат с абсолютна самоувереност, че всяка от ислямските практики на групата (система от вярвания) са правилните практики (система от вярвания), и всички мюсюлмани, които са еретици, трябва да бъдат „учени“ да влязат в пътя на „правилната практика“ (система от вярвания) или да бъдат наказани ако откажат.
По ирония на съдбата в тази глупава, но често деспотична или изпълнена с насилие игра на „моят-ислям-е-единственият-истински-ислям-а-вашият-не-е“, различни ислямистки групи могат да бъдат видени да се заплашват едни други като „неверници“. Наскоро социалните медии на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) качиха в интернет фатва, призоваваща към смъртта на Ердоган за сътрудничество със САЩ при въздушните удари срещу джихадистката групировка. „Смъртната присъда“ беше подписана от съдия от ИДИЛ, шейх Абу Хабаб ал-Ираки, и нарича Ердоган „отстъпник“, който трябва да бъде убит заради „проливането на мюсюлманска кръв“. Ердоган е отстъпник... Чиста лудост? Без съмнение.
Склонни сме да наричаме тези луди „радикални ислямисти“. А какво да кажем за „умерените ислямисти“ от ПСР? Не, те не ни обезглавяват като автори на публикации – засега. Вместо това, тъй като те са „умерени“, за щастие не „радикални“, те просто искат ние „да изчезнем оттук“. Благодаря ви за това, че няма да ни екзекутирате всички след изборите на 1 ноември.
Благодаря ви за това, че сте „умерени“. Истината, по ирония на съдбата, е, че проердоганските „умерени“ ислямисти гледат на нас, светските хора, по абсолютно същия начин, както „радикалите“ от ИДИЛ гледат на Ердоган. За „умерените“ ние сме отстъпници, защото не обожаваме Ердоган, докато за „радикалите“ Ердоган е отстъпник, защото сътрудничи със САЩ. За късмет, в тази война няма да има победа за никой ислямист - нито „умерен“, нито „радикал“. / --------------- Бурак Бекдил, вестник „Хюриет“. /
