ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според Росен Плевнелиев отказът на Народното събрание да се проведе референдум наесен, щял да доведе до трагедия за българската демокрация. Не мисля, че нещата са толкова драматични, а и демокрацията ни е по-скоро фарс, не трагедия. Затова мисля, че истински важното се съдържа основно в отговорите на въпросите, които гласуващите българи ще дадат. Аз поради ред причини от няколко години не гласувам, когато става дума да се избира измежду българчета. Но понеже на референдума ще се гласува за принципи и идеи, то там със сигурност ще участвам. И ще гласувам „против“ мажоритарния вот, категорично „против“ задължителното гласуване и категорично „за“ електронното гласуване.
Защо мисля така? Само си представете колко улеснени ще са олигарсите и групировките в домогването си до властта, ако има възможост за мажоритарни кандидатури. Те и сега купуват или финансират създаването на цели партийни проекти, какво остава за отделни хора. На практика няма да им се налага да агитират за партии, просто ще издигнат свои кандидати. И ще наводнят /още повече/ публичната власт със свои подставени човечета. Във всяка една партия или коалиция, която е управлявала страната през последния четвърт век, мога да посоча представители на олигархията.
Ами депутатът от РъБъ, син на един кмет-олигарх на областен град в Южна България, какъв е? Или пък един знаков член на БСП от Пловдив, който май се е опитвал да подкупва на кило кандидати за лидери там-какъв е? Ами сред 120-те депутати на НДСВ, които информираните българи вкараха в парламента през юни 2001 г., имаше поне две дузини директни представители на олигархията и мафията. Я си спомнете сред тях не беше ли един адвокат на Васил Божков, станал известен с култовата фраза „Сега ще има легни-стани“, отправена към служителите от „Паркинги и гаражи“.
Какъв беше първият законопроект на, който от НДСВ внесоха в онзи парламен? Закона за хазарта. Хайде сега отново помислете какво може да направи един олигарх, ако има възможност да участва в кастинга и финансовото промотиране на депутати. Вие май забравихте, че в България има много ефективни мрежи за контролиране на гласоподаването и при мажоритарно гласуване те също ще процъфтят в прогресия. Дотам, че ще се обезсмисли каквото и да е гласуване. Подобен експеримент с мажоритарен избор вече бе направен на парламентарния вот през 2009 година, когато БСП по внушение на тогавашния президент Георги Първанов промени изборното законодателство и въведе мажоритарен избор на 31 депутати, надявайки се да вземе предимство над кандидатите на ГЕРБ.
Резултатът го знаете-неизвестните мажоритарни кандидати от партията на Борисов спечелиха 26 мандата. Останалите пет взе ДПС, а за червените, които на практиха инициираха и гласуваха маажоритарния елемент, нямаше нито един мандат. Паметен ще остане случая във Видинския избирателен район, където световно неизвестната ПР-ка на община Белоградчик от ГЕРБ Любомила Станиславова размаза проф. Радослав Гайдарски. ГЕРБ беше на върха на вълната и това предопредели мажоритарния вот, при който на никой не му пукаше за личните качества на „мажоритарните“ кандидати. Българската политическа традиция също не е в полза на мажоритарността.
А и от 28 държави в ЕС, само две имат мажоритарна избирателна система. И накрая – за да гласуваш мажоритарно е нужно да бъдеш много информиран за тези, между които трябва да избираш. Тук повечето от българите се провалят непоправимо. Те обикновено влагат много повече усилия да се информират за тапетите и плочките, които слагат в домовете си, отколкото за хората, които подкрепят с гласа си. Всички тези аргументи ме правят категоричен противник на мажоритарността.
Същото отношение предизвиква и идеята за задължително гласуване. Още по времето на тоталитаризма съм си изградил категорично неприемане на всичко, което ми се тропосва като задължително. Затова и днес автоматично, почти по рефлекс съм против него. А и логиката на мотивите ми се виждат като обърната с главата надолу. Броят на негласуващите се увеличаваме след всеки избори не защото не осъзнаваме гражданския си дълг, не защото не искаме неутрализиране на контролирания и директно купен вот.
Причината е много елементарна и тя се съдържа основно в последователните лъжи, безпринципност и недостижима склонност към кражби, които демонстрират почти всички български политици. Исинският проблем е, че изборът в България обикновено е между чумата, холерата, СПИН-а и бацила. Как да избереш между тях, пък било то и защото са те задължили. Знам какво ще се получи, ако се приеме гласуването да е задължително. Част от бюлетините ще бъдат изпъстрени с концентрирани послания към близките роднини /майки и лели/ на български кандидати за слава, част от тях ще бъдат празни, а тези, които пуснат валидна бюлетина е много вероятно да подкрепят с нея някоя от т.н. несистемни партии. И нищо от това няма да доведе до подобряване на последиците.
Лично за мен няма да има никакво позитивно развитие, ако бандюгите от ДПС бъдат сменени с бандюгите от Атака, Патриотичния фронт или пък загряващите на тъч линията обичайни заподозрени от Българската пролет на В. Енчев. Това няма да подобри нищо. Има ли човек, който да е готов да приеме онова, което е правил Пламен Моллов /човек на ПФ/ в Българската агенция за безопасност на храните като алтернатива на онова, което правеха Мирослав Николов и Виолета Александрова /протежета на ДПС/ във фонд „Земеделие“ преди година-две.
За мен са „Хвани единия, удари другия“. И накрая. Категорично съм „за“ електронното гласуване, със всичките му трудности, сложности и съмнения за сигурността на вота. След като има сигурно електронно банкиране мисля, че не е невъзможно да се осигури подходяща гаранция за тайната и автентичността на вота по електронен път. Два милиона българи са извън отечеството си. По сегашната система от тях гласуват няколко процента. Чисто физически, операционалистки няма никакъв начин това да се промени без електронно гласуване. Само в Турция в една избирателна секция намират начин да „гласуват“ по 1500-2000 души.
Това в Чикаго или Лондон няма как да стане. На всички, които се вайкат какви фалшификации щели да се получат при електронно гласуване ще кажа само, че има перфектни примери, при това в Европа. Просто трябва да се изкопира всичко, което доказано работи в една Естония например.
