Изборният експерт Красимир Ципов разби мита, че машините са намалили броя на недействителните бюлетини - ето я истината
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има несъотвествия при машинния вот. Те са малки за националните избори, но може да са решаващи при избор на кметове. Това заявява Красимир Ципов, бивш депутат и заместник-министър на вътрешните работи, а сега член на ЦИК.
“Ако човек направи бърз преглед в архива на интернет страницата на Централната избирателна комисия, ще установи следните факти – за последните четири национални избора, за президенти вицепрезидент през 2016 г. в два тура, за парламент през 2017 г., за европейски парламент през 2019 г., и парламентарните избори през април 2021 г., броят на недействителните бюлетини се движи между 3 и 4,5%. Това е достатъчно показателен факт, който доказва, че броят на недействителните бюлетини не е толкова голям, колкото и да се опитват да ни внушават и това показва съвсем ясно, че когато в България се провеждат национални избори, тези бюлетини като брой са на средното европейско ниво“, обяснява Ципов пред сайта "Брейкинг“ за хартиените бюлетини и гласуването с тях.
По думите му на последните четири избора за парламент, включително и президентските, проведени през есента на миналата година, се показвал абсолютно идентичен, даже по-малък брой невалидни бюлетини в секциите, в които се гласува с хартия.
“Каквито и контролни механизми да бъдат въведени, след като в цяла Европа и останалият демократичен свят, с много малко изключения, няма подобен тип машинно гласуване, защо точно в България трябва да се прилагат такива форми за гласуване?“, попита още той.
“Без значение е какъв е начинът на гласуване, когато някой избирател реши да продаде гласа си или да упражни вота си под натиск“, изтъква още бившият заместник-вътрешен министър.
Ципов акцентира и припомня как гласуването изцяло с машини в повече от 10 000 секции беше наложено в 45-ото Народно събрание без никакво обществено обсъждане и за по-малко от 10 пленарни дни на парламента.
“На изборите през април 2021 година активността бе 50,4% . Те бяха проведени в период на пандемия от коронавирус, когато имаше заболели по няколко хиляди души на ден и по няколко десетки починали дневно. А имаше нормална избирателна активност за мащабите на България. Само няколко месеца по-късно, през юли, изведнъж избирателната активност спадна на 42%, през ноември месец беше 40% и през октомври 2022 г. на 39%. Който твърди, че налагането на машинните за гласуване в повече от 10 000 секции на територията на страната и в чужбина, не е довело до намаляване на избирателната активност, трудно би защитил подобна теза“, анализира още той.
“Ако направим справка как се е гласувало и на машините и на хартията през последните 4 избора, проведени през последната година и половина и преди това резултатите ще са съвсем ясни. На хартия гласуват обикновено малко над 70%, а на машина са гласували малко над 25%. Точните числа за 73-74% гласували с хартиена бюлетина на смесените избори през април м.г. В секциите, в които се гласува на хартия активността беше над 55%, срещу над 35% в секциите, в които се гласува с машини“, завършва Красимир Ципов.
