Избягалият банкер Цветан Василев прибра "Петрол", БТК и военни предприятия под носа на държавата! Защо органите му съдействат? Вижте схемата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има ли справедливост в България? Въпросът изглежда напълно риторичен на фона на безобразията, позволени на фалиралия банкер Цветан Василев.
Не стига, че виновникът за крушението на стотици хиляди българи се укри от родното правосъдие, но сега Василев вторично успява да заграби активите на КТБ, и то под благосклонния поглед на държавата.
В днешния си брой "Труд" е пуснал разследване по скандалната тема, което препечатваме.
Изминаха близо девет месеца от началото на най-големия скандал във финансовата история на България. Изчезнаха близо 3,5 млрд. лева от спестяванията на българите, а собственикът на КТБ Цветан Василев избяга от страната.
Обвинен е от прокуратурата за длъжностно присвояване в особено големи размери - засега „само" за 206 млн. лв. Бащата на валутния борд Стив Ханке каза, че КТБ никога не е била банка, а е действала като финансова пирамида, сходна с тази на печално известния Бърни Мадоф.
Какво се случи за тези месеци над повърхността, всички знаем. КТБ изпадна в ликвидна криза и беше поставена под специален надзор, после лицензът й беше отнет, а накрая Фондът за гарантиране на влоговете плати сметката, изплащайки към днешна дата 3,4 млрд. лв. на депозантите. Това са фактите.
Под видимата част от казуса
обаче кипи усилен труд. Труд, на който държавата от месеци не обръща необходимото внимание, което дава възможност на шепа хора да работят против нейните интереси и тези на обикновения данъкоплатец.
Цветан Василев не е глупав човек. Достатъчно е интелигентен, за да изгради и поддържа с помощта на повече от 100 сателитни фирми стройна организация, действала близо 10 години. За този период структурата му издърпа и усвои в негов интерес милиарди от вложените в „банката" му парични средства.
Изписаха се тонове мастило как е работила схемата - предлагани високи лихви по депозитите (за да постъпват свежи пари), бързи заеми от КТБ към подставени фирми - за десетки и стотици милиони левове, без каквито и да било реални обезпечения, пренасочване на тези средства като заеми към други фирми бушони, те - на трети, докато се стигне до придобиване с парите на вложителите на чисти от тежести активи. Просто и ефикасно.
Моделът „Василев" обаче по дефиниция не можеше да просъществува вечно, защото като всяка пирамида в един момент средствата на входа са се оказали недостатъчни.
При този начин на работа на Василев контактите му на всички нива и самочувствието, което беше придобил през годините - като едва ли не на „най-важния" човек в държавата, наивно щеше да бъде да очакваме, че Василев ще излезе от играта и няма да се опита да ожъне плодовете на своя дългогодишен труд.
Освен имотите му в България, Швейцария и незнайно къде още по света и профуканите за безсмислени бизнес начинания огромни пари в апогея си Василев успя да придобие с пари на банката и някои от най-доходоносните предприятия в страната като БТК, „Петрол" и „Дунарит".
Съзнавайки, че със затварянето на банката може би ще приближи моментът държавата да обърне поглед върху тези активи (тъй като нищо друго реално не може да попълни дори част от средствата във Фонда за гарантиране на влоговете), Василев побърза да предприеме действия, които да гарантират „собствеността" му.
Надхитрянето с държавата, или първи рунд за Василев
Първата стъпка на Василев в надхитрянето с държавата бе да скъса връзката между отпуснатите от КТБ близо 400 млн. лв. кредити за придобиването на БТК и собствеността на телекома, като още през юли 2014 г. контролирано от избягалия банкер дружество - SHCO 79 S.a.r.l. - Люксембург, на практика придоби 43% от телекома, заплащайки смешната цена от 20-ина хиляди евро.
Така Василев придоби собственост в БТК, като остави държавата да носи тежестта на несъбраните кредити на банката от бившите вече собственици - „Технотел инвест" и ТЦ-ИМЕ.
Последва „Петрол", който Гриша Ганчев с разрешението на Василев и, разбира се, в негов интерес „опоска" толкова добре, че към момента в него не е останало почти нищо. Дълговете на групата „Петрол" към КТБ от близо 200 млн. евро бяха „прихванати" чрез цесии, по които едва ли някои ще заплати и лев на обикновените депозанти.
Квесторите Лютов и Костадинчев осчетоводиха прихващанията и услужливо вдигнаха ипотеките върху голяма част от бензиностанциите на „Петрол", а ловешкият бизнесмен ловко замете окончателно следите, продавайки и апортирайки свободните вече от тежести бензиностанции и петролни бази в собствени дружества, управлявани от негови здрави момчета. Така нововъзникналите дружества под контрола на Ганчев като „Петрол-Запад", „Елит Петрол-Ловеч" и „Кристъл Асет мениджмънт" се оказаха със сериозни активи - бензиностанциите „Петрол", а бившите собственици - групата фирми на публичното дружество „Петрол" АД без реална собственост.
В края на годината Василев обърна поглед и към „Дунарит" и „Авионамс" - работещи предприятия от военнопромишления комплекс, купени пак с кредити от КТБ. При „Дунарит" се появи близък приятел на Василев - италианският бизнесмен Едоардо Миролио (един от най-големите депозанти в КТБ), който се оказа изведнъж кредитор на дружеството по договори за цесии за 48 млн. лв., а контролираният от Василев съвет на директорите на русенското предприятие начело с изпълнителния директор Кръстю Кръстев заложи цялото търговско предприятие на фирмата - за всеки случай.
През тази седмица Василев с помощта на
абсурдно вписване в Търговския регистър
по нередовно заявление овладя и управлението на „Хедж инвестмънт България" (б.р. в свое разследване ПИК първи сигнализира за безобразията - вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
Последното дружество - също огромен длъжник на банката, е мажоритарен акционер в „Авионамс" (бившо оръжейно предприятие „Терем-Георги Бенковски") и едноличен собственик на капитала на „Кемира" ЕООД, което се явява директен собственик на „Дунарит". Или в резюме - две от ключовите предприятия на оръжейната ни промишленост останаха собственост на офшорни фирми под контрола на Василев с прихванати десетки милиони кредити към КТБ.
И това далеч не са всички предприятия или активи, придобити с пари на КТБ и останали под контрола на Василев, но несъмнено са най-съществените.
С тези ходове мачът на Василев срещу държавата изглежда спечелен от него - или поне първият рунд. Банката не му виси на врата като ненужно бреме, а почти всички ценни активи - дялови участия в работещи предприятия и недвижими имоти, придобити с пари на депозантите, вече са негова собственост или са под негов пълен контрол.
А стотиците милиони невърнати кредити към КТБ остават за сметка на държавата.
„Труд" следи темата от месеци и изводите, които се налагат, никак не са приятни.
Какво следва и има ли ресурс държавата да спечели мача срещу Василев?
Засега единственият категоричен извод е, че пословичната тромавост на държавните институции да следят събитията и да предприемат адекватни действия сега работи изцяло за Цветан Василев. Всеки се пита - дали, ако това се беше случило в една нормална европейска държава, Василев нямаше вече да е осъден и да излежава наказанието си, а държавата да осребрява останалите след фалита на банката активи.
Вярно е, че прокуратурата полага усилия и изявленията на главния прокурор дават надежда, че престъпленията, за които е обвиняван Василев, ще бъдат доказани в съда. По въпроса с активите на банката обаче никой не предприема необходимото и сякаш чака въпросът да отлежи във времето.
В същото време хората на Василев могат да бъдат видени в коридорите на съда, пред кабинети на съдии или на административни ръководители, пред които от позиция на някаква тяхна „сила" настояват за отводи, пресират, скърцат със зъби и заплашват. И то съвсем необезпокоявани. Явно че контролираните от тях активи им дават необходимите финансови възможности.
Защо например делото по несъстоятелност на „Краун медия" - дружеството собственик на „ТВ Седем", получило близо 300 млн. лв. от парите на вложителите, не може да тръгне вече четвърти месец? След три отвода на съдии от градски съд никой не иска да го гледа, а възможността телевизията да бъде продадена от Василев и да се скъса връзката с задлъжнялото „Краун медия" също стои на дневен ред.
Оплютата от всички съдия Румяна Ченалова постанови обезпечителни мерки спрямо ТЦ-ИМЕ АД (едно от основните дружества на Василев, през което са текли паричните потоци на банката) и му назначи синдик, но беше отстранена от длъжност.
След отказ на длъжностното лице по регистрацията в Търговския регистър да впише промените в управлението на „Хедж инвестмънт България" адвокатът на Василев - Мартин Апостолов, подаде след няколко дни същите отново, като заплаши три длъжностни лица, приели, че вписване не може да бъде извършено, с разправа поради „некомпетентността" им.
В крайна сметка следващото длъжностно лице поддаде и вписа промените, въпреки че неговият колега само два часа по-рано бе приел, че документите са неизрядни. Или по делото за отнемане на лиценза на КТБ, водено във Върховния административен съд - адвокатите на Василев, притежавайки незнайно защо неограничена медийна и телевизионна трибуна, дълбокомислено ни обясняват как точно за това дело разпределението трябвало да е публично, как трябвало да има експертиза от чужбина, да се произнесе Европейският съд и да има тълкувателно решение, а ако някой съдия си позволял да не уважи абсурдните им искания, значи той бил заинтересован и трябвало да се отведе.
Или по делото за несъстоятелността на „ТВ Седем" - едва ли вече има синдик, който да поеме това дело без страх, че телевизията ще го оплюе публично и то, че си върши работата.
Да, всичко това звучи абсурдно, но явно пречи на магистратите и наслужителите в администрацията да приемат решенията си по вътрешно убеждение и съобразно закона.
Министърът на правосъдието също мълчи
по въпроса защо защитници на обвинен в тежко престъпление се разхождат по кабинетите на съдиите, оказват им натиск и ги набеждават по медиите. Директорът на Агенцията по вписванията мълчи защо служител на агенцията абсурдно вписва промени в управлението на дружество след постановен отказ и неизпълнени указания.
Примерите могат да бъде много, но е факт, че с натиск, вероятно с пари, а безспорно и с откровени заплахи, хората на Василев успяват да блокират работата на институциите и съда. А мълчанието на отговорните лица само подклажда следващите абсурдни нападки. Докато се заметат следите на активите.
Мълчи и законодателят
Според юристи Търговският закон и Законът за банковата несъстоятелност не са твърде пригодени към случаи, при които парите напускат банковата институция, минават през няколко фирми бушони и с тях се придобиват активи, свободни от обезпечение. Да, могат да се водят дела от Фонда за гарантиране на влоговете или от синдика на обявена в несъстоятелност банка, за т.нар. относителна недействителност, с които дела да се атакуват една по една поредицата от сделки, но този механизъм първо е изключително бавен, а и позволява прилагането на твърде много процесуални схеми, при които активът отдавна ще е „изпран", така че изпълнението върху него ще невъзможно.
Всичко това поставя въпроса подготвена ли е държавата за казуса с КТБ и за това да си възстанови заплатеното. От развоя на събитията до момента явно не е.
Време е държавата, а и обществото най-после да се пробудят от летаргията си и нещата около продължаващите кражби на активи на КТБ да приключат по начин, който да възстанови поне малка част от отворилата се многомилиардна дупка.
И вместо безпардонно говорене от страна на виновните да последват организирани, законосъобразни и последователни действия от институциите, така че мачът да не бъде загубен окончателно. Иначе ще се окаже, че да източиш една банка освен безнаказано може да е и много доходно за виновника деяние, след като държавата плаща сметката.
