ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Депутатите от правната комисия промениха основно Изборния кодекс - намалиха състава на ЦИК, отрязаха ДПС за агитация на турски език и приеха машинния вот (ВИДЕО/ОБНОВЕНА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатите от правната комисия в парламента променят изборния кодекс, внесен от шефката на парламента и представителка на "Има такъв народ" Ива Митева.
Още в началото на заседанието депутатите обсъдиха темата за изготвянето на избирателните списъци и практиката за дописване на български граждани с настоящ адрес в чужбина, но в изборния ден се намират у нас и искат да гласуват тук.
Председателят на парламента Ива Митева, че смята, че трябва да има стимул българските граждани да дават истинския си настоящ адрес. Тя припомни, че преди години е имало постоянен регистър на избирателите.
Ние сме за пълен одит на списъците, но нека не действаме прибързано, така тя се обърна към Крум Зарков от БСП за България, които настояват за активна регистрация.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС се учуди от разсъжденията на Ива Митева по темата. “Много пъти ще се връщаме към избирателните списъци, ако сме отговорни хора трябваше да започнем оттам, а не от състава на ЦИК. Аз съм в чужбина и там е абсолютно невъзможно да влезеш без настоящ адрес. Сигурен съм, че чуждестранните служби могат да ни направя списък на българите по настоящ адрес. Ще започнем да променяме Изборния кодекс, без да сме решили фундаментални въпроси. Съжалявам, но това е положението“, каза той.
Ива Митева пък репликира, че БСП за България и ГЕРБ са в парламента отдавна, ако са искали е можело да приемат каквито си изборни правила искат.
По повод видеонаблюдението от левицата поискаха да има такова при броенето на бюлетините и изготвянето на протоколите. ИТН смятат, че това е добра идея, но трудно реализуема.
“Може би трябва да се направи в следващ парламент, който има по-дълъг живот“, отбеляза пък председателят на комисия Радостин Василев.
Николина Ангелкова от ГЕРБ-СДС предупреди, че не може да се приема видеонаблюдение, защото има висящо дело на Върховния административен съд (ВАС) по жалба на ЦИК за предходните избори. Тя запита как може да се приеме норма, която може да е в разрез със закона. Но подчерта, че ГЕРБ-СДС не е против видеонаблюдението.
“Не поставяме ли в конфликт на интереси президента?“, това запита Дани Каназирева от ГЕРБ-СДС в началото на обсъждането на предложението на ИТН президентът да назначава състава на ЦИК.
Ива Митева опонира, че сегашната ЦИК допусна много грешки. Тя подчерта, че съставът на ЦИК е от много членове – общо 23, а постоянно се добавят нови и нови. Сега в състава й има хора от Реформаторски блок, “България без цензура“, “Воля“, “Атака“, които не са в сегашния парламент.
“Времето ни пристъска и съществената реформа няма да може да бъде направена“, заяви Крум Зарков от БСП. “Това, което предлага ИТН, не е нищо съществено – една смяна на състав с друг. Това, че президентът ще назначава нищо не променя“, добави още той.
“Дайте да не се бъзикаме със законодателството, моля ви“, реагира остро Чолаков от ГЕРБ-СДС.
ЦИК ще се състои от 15 члена, вместо досегашните 20, включително председател, заместник-председатели и секретар, които ще се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, решиха депутатите от правната комисия в НС на второ четене. Комисията ще се назначава с указ на президента след публични консултации и процедура, определени от президента, по предложение на парламентарно представените партии и коалиции. Прие се, че ако някоя формация няма представителност в Народното събрание, то тя няма и да участва в ЦИК.
Предложението на ДПС да се агитира на език различен от българския, при осигуряване на превод не беше прието.
Избирателните секции извън страната се образуват при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави - членки на Европейския съюз.
Избирателните секции извън страната се образуват и в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата се обявява от Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави - членки на Европейския съюз.
Заявленията за вот по настоящ адрес ще се пращат не на дадената община, а директно на служба ГРАО, като това ще може да бъде и електронно, без да се изисква електронен подпис.
Анна Александрова от ГЕРБ/СДС се противопоставиха на идеята да се гласува с хартиена бюлетина само при разрешение. Тя попита кой по-точно ще дава това разрешение, че на всичкото отгоре ще трябва да си дават трите имена и ЕГН. Александрова подчерта, че това е си е чиста проба за контролиран вот. Депутатката от ГЕРБ/СДС се обърна към ИТН и Ива Митева да бъдат честни към хората и да кажат, че забраняват хартиения вот, а не да увъртат.
Хамид Хамид допълни, че наистина има изключително много проблеми с машинното гласувани и съвсем скоро се задават нови избори, които отново ще последват примерите на другите. Самият той имаше проблеми да упражни вота си с машина и му се наложи да ползва хартиена бюлетина.
"В момента нямаме представа дали можем да отидем на избори със 100% машинен вот", заяви Хамид и допълни, че не трябва да има декларации, а всеки избирател сам да може да преценява и да го заявява при упражняване на вота.
Александър Андреев от ЦИК заяви, че имат становище, което е внесено в правна комисия по повод проблемите с машинното гласуване. Той заяви, че не е целесъобразно да има машинно гласуване в чужбина с оглед и на логистиката, а и финансовата страна. По отношение на гласуването в страната, ЦИК нямали необходими капацитет да осигурят логистиката на машините, охраната и съхранението.
Андреев подчерта, че при приемане на изцяло машинно гласуване ще трябва да се проведе нова обществена поръчка, защото наличните няма да са достатъчни.
По повод проблемите с машините и по-конкретно във Велико Търново от ЦИК заявиха, че на този въпрос трябва да отговори фирмата "Сиела", които са отговорни за машините. Те пък прехвърлиха отговорността на Информационно обслужване, а те пък на свой ред заявиха, че отговори на тези въпроси трябва да дадат от ЦИК.
"Май само две, Белгия и България, Албания не е членка на ЕС. Нашите партньори правят местните избори във Великобритания, но тя също вече не е в ЕС", казаха от фирмата, която достави машините.
Считам, че е разумно да се запази по изрично желание да остане гласуването с хартиена бюлетина, каза Дани Каназирева. Тя заяви, че с такава бюлетина са гласували 73% от гласоподавателите на последните избори, а с машинен вот - 26,9%.
"Ако трябва да се купят същата машини, ще ги донесат от Малайзия. Там ги изхвърлиха. Тези машини, които дойдоха тук, са стари. Идеята е машините да се произвеждат тук. Ние не успяхме да покажем машината заради юридически хватки", заяви производител на машини за гласуване.
Само машинно гласуване ще се провежда в секциите с над 300 избиратели. По изключение хартиени бюлетини ще има в секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме.
"Колко мандата ще има в 32-и район чужбина? Пет или 80?", попита Радомир Чолаков от ГЕРБ председателя на комисията Радослав Василев. По думите на Чолаков, преди всеки вид избори, законът ще се налага да се променя, а цифрите в него, да се напасват. "Нямам думи, просто не мога да изразя това", възмути се той.
С ядосан тон председателката Митева заяви, че мандатите са толкова, колкото са. “Сметнахме, че не е честно спрямо българските граждани в чужбина, да не могат да не гласуват. Затова взехме за база последните избори", почти изкрещя тя. Колко обаче са наистина мандатите, така и не стана ясно, защото не беше съобщено от ядосаната Митева.
"Знаете защо се въведе ограничението за избирателните секции извън ЕС? За да се спре изборният туризъм. Не ни вменявайте нещо, което вие сега продавате", сряза я Анна Александрова.
Тя изказа остро своето несъгласие и с приетото решение за изцяло машинен вот, защото по този начин, желанието на 76% от гласувалите на последните избори, няма да бъде уважено, а именно - гласуване с хартиена бюлетина.
"Ако може, а може и да не може, това закон ли е? Това са някакви правила за общо поведение", обясни Радомир Чолаков от ГЕРБ/СДС отрицателния си вот за електронно и онлайн предаване на броенето на гласовете в избирателните секции, където това е възможно и ако може.
С напредване на приемането на предложените за промени текстове, се стигна и до въпроса с гласуване по пощата. От ДеБъ заявиха, че категорично подкрепят този вид подаване на глас. Въпреки това имали опасения от честността на вота.
"Оставяйки неизяснено отделните процедури, за да се случи, ще трябва да имаме дописване на закона от ЦИК, което е недопустимо и тези текстове като детайли и процедури, да бъдат прецизирани", отбеляза Дани Каназирева.
Параграф 62, който трябваше да уреди гласуването в чужбина по пощата, не беше приет въпреки предложените в движение промени в текста. Седмина гласуваха "за", против бяха петима, също петима се въздържаха.
От държавните институции преди гласуването проявиха загриженост. В становището си по законопроекта от външното министерство посочиха, че гласуването по пощата е съвсем оскъдно уредено, а предложените разпоредби - неприложими.
