ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Румен Радев проведе втори тур от консултациите с медици, за да насрочи парламентарните избори (ВИДЕО/ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След разговорите си с здравния министър проф. Костадин Ангелов, главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и шефа на Координационния съвет по ваксинирането срещу коронавирус проф. Гигов, Румен Радев проведе втори тур от срещи с медици, за да определи точната дата на парламентарните избори.
На консултациите бяха поканени представителите на БАН проф. д-р Радка Аргирова, проф. д-р Андрей Чорбанов и д-р Александър Симидчиев.
Засега не е известно дали информацията на представителите на здравните власти и медиците ще накара Радев да промени първоначалното си намерение да насрочи парламентарните избори за първата възможна дата - на 28 март, или да се възползва от конституционната възможност това да стане следващите два месеца след изтичането на мандата на 44-о Народно събрание - най-късно до края на май.
Обитателят на президентството реши реши да се срещне с медиците за пръв път след 10 месеца пандемия от COVID-19, след пристигането на първите две партиди ваксини срещу коронавируса и 10 дни след началото на ваксинационната кампания у нас заради острата реакция на всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили на преждевременно обявената от него дата на вота за Народно събрание.
"Най-важни са медицинските експерти, защото тези избори ще се проведат в условията на пандемия", обяви в началото на срещата президента Румен Радев и добави, че поканил гостите си не за да чуе алтернативно мнение, а за да чуе друго мнение и да получи всеобхватна информация.
"Целта на тези консултации е да се предприемат такива мерки и да се предприеме такава кампания, че българите да бъдат спокойни, когато пристъпват към урните", добави държавният глава.
"Лично според мен можем да бъдем по-сигурни в прогнозата в един по-следващ период, в рамките на 25-30 януари. Тогава ще бъде много важно какви ще бъдат цифрите. По това ще разберем до каква степен хората са се съобразили с всички изисквания. Тогава ще разберем и какви са нагласите им. Настоящото намаляване на броя на новооткритите лица мен не ме успокоява", обяви проф. Радка Аргирова. По думите й следващите дни ще излязат хората, които по празниците са се заразили.
Тя изрази опасенията си, че е изключително трудно хората в болниците да гласуват чрез мобилни урни. "В никакъв случай в болниците не трябва да се допускат да влизат неимунизирани хора. Всичко трябва да бъде идеално точно разписано. Трябва да се постараем месец преди изборите да има яснота за съсредоточаване на здравните заведения, където ще се проведе гласуването", коментира проф. Аргирова.
"Остро стои въпросът възможен ли е избор на ваксина. Сега стои въпросът дали можем да избираме", каза тя.
Професорът призова здравните власти да не отлагат срока на втората доза от ваксината. Според нея нямаме достатъчно сведения за това. "Тези, които са преминали през коронавируса, могат да си направят тест за антитела и да изчакат известно време. Мутанти още ще има, няма начин да няма. Всички тези неща, които набелязах, бих искала да станат предмет на проучване и да станат достояние за всички хора", допълни проф. Аргирова.
Проф. д-р Андрей Чорбанов каза: "Вирусът ще изчезне или когато всички се срещнем с него, или когато всички се ваксинираме. Ако успеем да ваксинираме по 10 000 души на ден, което е една провокация на здравната система и не е простичко, това означава, че трябват 400 дни, за да ваксинираме 4 млн. души население, каквато е целта ни. Не трябва да забравяме, че след третата седмица, трябва да започне и втората имунизация, което автоматично прави по 20 000 имунизации на ден. Това трябва да става с една и съща ваксина."
По думите му това означава, че още година и нещо трябва да останем затворени, докато се ваксинират всички. Проф. Чорбанов каза, че е нелепо ваксинираните да продължат да спазват мерките. "Тогава защо се ваксинират. Ваксинираният нито може да се зарази, нито да разпространява заразата", продължи той.
Според него една ваксина би трябвало да протектира поне една година. Проф. Чорбанов добави още, че най-добрият начин за изграждане на имунитет е да се прекара заболяването.
"Аз не зная как личният лекар ще посъветва пациента коя ваксина да избере. Трябва да поставим и въпроса за високата смъртност. В любимата Швеция напоследък нивата на заразени са много високи - 8000-10 000 души дневно, но починалите са по 20-30 души. Каква е причината у нас смъртността да е толкова висока", попита експертът.
"Ще има и други ваксина и тогава ще е интересно на база на какво ще се избира коя е по-подходяща", каза още той.
"Първоначално имахме идея да направим три прототипа на ваксината. Ваксината вече е на етап, на който чакаме да започнат предклиничните изпитвания - на лабораторни животни", разкри проф. Чорбанов.
Д-р Симидчиев коментира, че темата избор на ваксини е нещо, което не е полезно за медицината. "Ваксинацията се явява трайно решение дотолкова, доколкото вирусът не се изменя. И колкото повече я отлагаме, толкова по-вероятно е вирусът да се измени", уточни той.
Според него трябва да се направи поданализ на групите от хора, които не искат да се ваксинират. "Трябва да излезем с национален консенсус и да излезем с общо становище, въпреки че някои може да не сме напълно съгласни", призова д-р Симидчиев.
"По-добре е да приложим тези ваксини, които можем по-бързо да приложим, защото това е от голямо значение за здравето на нацията", добави той.
Според проф. Чорбанов не би следвало гласуването на изборите да е по-различно от пазаруването в супермаркет. По думите му най-голямо предизвикателство ще бъде гласуването на хора, които са карантинирани.
"Не бива да абсолютизираме ваксините дали ще повлияят или не по някакъв начин на изборния процес", каза от своя страна д-р Симидчиев. Той акцентира на възможността най-рисковата група, която е вътре в самия изборен процес, да бъде ваксинира. Това обаче трябва да стане поне един месец преди самия изборен процес, защото трябват поне 3 седмици за да има имунен отговор на ваксината.
"Оптималният вариант е да има малко време, за да може да се предпазят най-рисковите хора и да се видят потенциалите на системата, например мобилните групи за гласуване по домовете", добави д-р Симидчиев.
Според проф. Чорбанов мерките дават резултат, но при едни избори броят на заразените ще се неминуемо ще се увеличи, тъй като преди тях обществото ще бъде затворено.
"В момента няма грипна епидемия и няма болни от грип. Не се говори за грип. Броят на ваксинираните тази година е малко по-висок, но не е достатъчно висок. Не сме пред дилема за наслагване на коронавируса с грип от който и да е щам. Мисля, че няма да имаме истинска грипна епидемия", каза проф. Радка Аргирова.
"Задължително трябва да има поне три варианта на протокола по отношение на епидемиологичните мерки, които трябва да се спазват преди и по време на изборния ден. Трябва да има такива и те да бъдат много добре разработени", уточни тя.
По думите й протоколът трябва да бъде един широк епидемичен план. "Непременно в този план трябва да са включени поведението на обществото, поведението и състоянието на болничните заведения, наличието на лекарствени средства, потвърждаването наличието на продължаването на ваксинационната кампания", каза още професорът.
"На този етап на консултации изводът е един - въпросите остават много повече от отговорите. Още едно нещо е ясно - за преодоляването на пандемията и за ефективна предизборна кампания има още един много важен фактор - навременна и достоверна информация", заключи Румен Радев.
