Последвайте ни в Google News Showcase
Има един много стар и брадат виц за Сталин, който си струва да припомним с цялата медийна, политическа и конституционна пиротехника, която стовариха на главите ни напоследък.
Та събира Сталин цялото Политбюро на КПСС и казва: „Имам три основни задачи за вас – първо: да екзекутираме всички затворници, второ: да приберем в затворите още 17 милиона души и трето: да боядисаме Кремъл в зелено“. Членовете на Политбюро започват да мърморят. Един от тях казва: „Ама как така ще го боядисаме в зелено?“ Тогава Сталин се подсмихва и процежда: „Знаех си, че по първите две точки възражения няма да има“...
Точно на този черен виц ми заприлича пресконференцията на ПП-ДБ миналата неделя, когато те помпозно обявиха своите подготвени конституционни промени.
Разделянето на ВСС на две, намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години, индивидуална конституционна жалба, ограничение за два мандата на кметовете, премахване на служебното правителство и промяна на националния празник от 3 март на 24 май.
И медиите изригнаха като талибан в европейско метро. „Предлагат промяна на националния празник“, гласяха повечето заглавия. Медиите се разшумяха като кошер, отвсякъде заваляха спорове, критики, псувни, гняв и мелодраматични скандали. И май това беше търсената цел. Конституционната ОПГ на ПП-ДБ целенасочено пусна пиратката с националния празник, знаейки, че това напълно ще замъгли всички останали идеи.
И да, изключително лицемерно, тъпо и лакейски е да сменяш националния празник по конюнктурни причини. И то политическите наследници на тези, които навремето извадиха 3 март от ръкава на историята, за да го противопоставят на 9 септември. И ми хареса народният гняв и народното чувство за хумор по повод на тази юридическа тъпотия. Все пак една политическа клика, която няма легитимност даже да боядиса парламента, трябва да държи далече ръцете си от промяната на конституцията.
Навремето много обичах, а и досега препрочитам книгата „А moveable feast“ на Хемингуей.
На български тя е преведена като „Безкраен празник“ и ако не сте я чели, веднага си я намерете, защото после ще се изпълните с желание да ме почерпите с бира заради това, че съм ви отворил очите за нея.
Но още тогава преводът на заглавието ме влудяваше, защото изобщо не знаех какво точно е това „moveable feast“. А то се оказа простичко – това е празник, който няма закована дата в календара и се мести. Нещо като Великден – празнуваш го, когато звездите се наредят правилно...
Та и аз започнах да си викам защо нашата конституционна ОПГ трябва да си играе на шикалки и да заковава конкретна дата, която така или иначе техните духовни наследници пак ще искат да променят. Нека да обявим, че и нашият национален празник ще е „moveable“ – кеф ти 2 февруари, кеф ти 4 юли…
При това вижте какви яки дати.
Можеш да ги брандираш и да се обърнеш към „Америка за България“ да ги спонсорира, а и най-важното – няма да караме банда от маниакални българомразци да се правят, че харесват кирилицата, и да се напъват да измислят всякакви патетични речи за нея.
В деня след обявените „идеи“ станах свидетел на всякакви телевизионни къчове на тема „нов национален празник“. Атанас Славов каза, че по този начин вкарват националната доктрина в конституцията. Че по тази логика утре вярно и Прайда ще вкарат в конституционните текстове. Следващ министър на правосъдието по също такъв бастунест начин ще ни обяснява, че това е юридическа революция и всеки, който не иска това, е хибридно пипало на Кремъл.
Николай Денков пък обяви, че 24 май е празник, който прави хармоничен преход от минало към бъдеще. Е, нима същото не важи за 2 февруари като дата – тя прави хармоничен преход в един човек от мъж към жена.
Даже е по-философско, по-възвишено и можеш да го отбележиш с безглутенови торти от „Савини“ и макиато от „Фабрика Дъга“…
Но въпреки яките шегички и гърч нека пак да си кажа, че един от големите смисли на пускането на тази върховна тъпотия в обращение бе да прикрие колко глупави, изтъркани, банални, невдъхновени, противоречиви и откровено тъпи са останалите промени в конституцията. Тези, които твърдяха, че ще реформират из основи страната, сега решиха, че просто ще сменят тапетите в къщата, без оглед на това, че тя се руши, покривът тече, в мазето е пълно с плъхове, а и хора да живеят в нея не останаха…
Нека да си припомним. Само преди десетина дни в поредната си телевизионна проповед Христо Иванов обяви, че в следващите 12-14 месеца България ще се промени, както през 1989 г. И всичко това, подразбираше се, щеше да стане с тяхната светла юридическа мисъл и фантазия, която най-накрая ще разнищи всички проблеми на обществото. И след като си обявил подобно помпозно послание, е удивително как най-накрая раждаш възможно най-нелепите идеи на земята.
Нещо повече – тези идеи буквално не се различават от конституционните идеи на ГЕРБ от 2020 г. Тогава, пак през виновния юли, Бойко Борисов изплува на екран и предложи да се свикат избори за Велико народно събрание и да се приеме нова конституция на страната. Тогава неговите идеи бяха (дръжте се, че ще друса) – намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години, разделяне на ВСС на Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите, индивидуална конституционна жалба и намаляване на броя на депутатите на 120.
Точно същите неща Христо Иванов и компания извадиха като някаква висша проява на конституционно вдъхновение. Трябва да си много закъсал, за да може в мига, в който обявиш, че ще правиш реформа на държавата, да тръгнеш да преписваш от Бойко Борисов. И даже не от Бойко Борисов, а от Данаил Кирилов, което е особено психарско и сюрреалистично.
Защото тогава, в нагорещената и ковидна 2020 г., Христо Иванов и днешните конституционни гурута, твърдяха, че идеите на Борисов не са амбициозни, не струват и че в реформите трябва да се отиде много по-далече. Е, видяхме колко далече стигнаха – в крайна сметка изплагиатстваха своя коалиционен партньор.
А и, честно казано, не разбирам медиите. Вместо да въздишат и ахкат от предложенията на ПП-ДБ, те би трябвало добре да си припомнят какво се случи предния път, когато градската десница впи мазните си пръсти в основния закон на страната.
Тогава, пак в колаборация с ГЕРБ и ДПС, те се опитаха да разделят ВСС на две части и го направиха. Това не само не забърза съдебната система, нито я направи по-ефективна. Това просто увеличи драматично бюрокрацията и на практика нищо повече. През 2015 г. Христо Иванов драматично хвърли оставка като министър на правосъдието, но истината е, че целият му експеримент беше фиаско. Днес министър на правосъдието е Атанас Славов, но той си е като биоробот на своята партия и целия ѝ манталитет никога да не поема отговорност за каквото и да е.
Сега пак искат да делят ВСС на две, но вече видяхме, че това е магистрала с твърде много завои. Изобщо става ясно, че градската десница съвсем не знае какво и как да промени в съдебната система. Безкрайното медийно дрънкане съвсем не те прави специалист по темата.
Особено яко обаче е тяхното предложение за това как да премахнем служебното правителство от политическия пейзаж на страната.
Ами просто избраното правителство ще действа като служебно. Моля? Вие представяте ли си кабинет, прояден от корупция, мафиотски интереси и олигархични зависимости, да получи правото да организира следващи избори, ако падне преждевременно от власт? За да го разберат както трябва десните – все едно Пламен Орешарски да беше организирал парламентарните избори през 2014 г.
Ясно е, че президентът Румен Радев е на мушката и тази идея е опит да се ограничи президентската институция, но начинът, по който се прави, издава толкова плитка мисъл, че не е ясно дали тя не е родена от човек, който не е успял да завърши не просто висше образование, ами гимназия. С подобен подход към кризисните теми в обществото ПП-ДБ наистина са на път да се превърнат в политически камикадзета, от които ще останат само следи от пепел, кръв и много сополи.
А защо да ограничаваме кметовете само до два мандата, също е интересно. Тогава защо да не ограничим и депутатските мандати само до два? И на общинските съветници също? Бездарната политическа логика на подобно предложение издава поредните конюнктурни интереси. ПП-ДБ се опитват служебно да си разчистят терена преди местните избори, а дори и след тях, ако промените се забавят. Но да пипаш с мръсни пръсти конституцията по този начин е морално престъпление, но ето че си имаме партии, които не се посвениха да го направят.
Изобщо, колкото повече наблюдавам какви хора и какви партии се упражняват върху основния закон, все повече се превръщам в конституционен консерватор.
Партии микроорганизми, партии паразити и телевизионни ГМО-та не трябва да могат да пипат за щяло и нещяло конституцията. Промените там отдавна прикриват политическа импотентност и нищо повече. Когато една партия е безсилна в политиката, тя решава мистериозно да покаже, че има план за мащабна промяна. Но всичко след това се оказва като звук от нецензурния канал на Боримечката. Защото формации, които утре няма да ги има, партии еднодневки не са дорасли, за да пипат основния закон. Мисля, че само на такава поправка в конституцията бих бил съгласен. Долу ръцете!
