ИЗВЪНРЕДНО: Какво показаха стрес-тестовете на българските банки. Следващите стъпки

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Стрес-тестовете на българските банки минаха успешно и логично показаха, че българската банкова система е стабилна.

Да, отделни кусури ще бъдат намерени – банките с повече инвестиционни имоти ще трябва да заделят повече капитал, други ще трябва да преразгледат начините за класификация на кредитите си, трети ще подобряват оценките си за риска. Но като цяло това са неща, които всяка европейска банка прави постоянно в партньорство с ЕЦБ.

Сега въпросът е дали България е готова и дали трябва веднага да опита да влезе в Еврозоната?

Първо, не трябва да забравяме, че стабилността на банките е по-скоро неформален критерий и България трябва да се справи с формалните. Там възможен препъни камък е инфлацията, която в момента е около приемливата за Еврозоната граница от 3%. Макар за България подобна инфлация да не е нещо притеснително, европейските правила са категорични. Именно инфлацията е и предверието към същинския проблем – бедността и разликата в доходите. По-бедни страни като България и Румъния трябва да догонват далеч по-богатите държави от Западна Европа. Догонването означава по-висок икономически ръст, а с това и по-висока инфлация. Оттам и проблеми с влизането в Еврозоната.

Второ, всеки опит да ограничим инфлацията, за да влезем в Еврото, ще се отрази негативно на растежа ни.

А както многократно и европейските лидери и банкери от ЕЦБ са казвали, много по-важно е България, Румъния и Хърватия да затворят ножицата на развитието между нас и средноевропейското ниво, отколкото да изпълняваме формалните критерии като нивото на инфлация. Разбира се, не трябва да надценяваме и възможността на правителството изобщо да ограничава инфлацията – валутният борд не позволява БНБ да се намеси, свиването на правителствените разходи ще удари пенсии, заплати и инвестиции, а енергетиката ни остава прекалено чувствителна към външни инфлационни шокове (упоритостта да не добиваме шистов газ, както правят вече енергийните лидери, е огромен проблем).

Трето, българското общество все още е дълбоко убедено, че Еврозоната означава двойни цени и същи заплати. Подобен процес не се е наблюдавал никъде като среднопретеглената инфлация за двете години след влизане в Еврозоната на всички европейски държави е същата и дори по-малка от инфлацията за двете предхождащи години. Всеки може да го провери в Евростат.

А там, където има повишение, то е по-скоро функция на икономическия подем и е повече от скромно - 4%, 5%, 6% покачване на цените. Без българското общество да разбере ясно ползите от Еврозоната и докато не се раздели окончателно с легендите за удвояване на цените, прибързано влизане ще отвори вратата за всякакви популистки и хибридни атаки срещу политическата ни стабилност.

Това не трябва да се подценява.

Четвърто, има реална опасност Еврозоната да влезе в лека рецесия през идната година. Германия е с 0% растеж, Брекзит ще хвърли Великобритания в рецесия, Франция едва достига до 1% растеж, в Скандинавия отново има имотен балон. Представете си рецесия и няколко фалирали банки в Еврозоната едва месец-два след като България е влязла официално в банковия съюз и ЕРМ2!

Особено ако направим и някое плащане към някой, възможно и нов, стабилизационен механизъм – влизаме в Еврозоната и още на следващия ден с парите на бедния българин почнат да се спасяват за пореден път европейски банки. Тогава вече българското общество със сигурност ще откаже всякакви по-нататъшни ходове за интеграция с еврото.

Добра новина за цяла Бъглария е, че стрес-тестовете по най-строгите методики на Европейската Централна Банка потвърдиха стабилността и готовността на българската банкова система да влезе в Еврозоната.

Но икономическите въпроси за разликата в нивото на развитие между България и Западна Европа, които европейските банкери постоянно повдигат и политическите подводни камъни, свързани с критичното мнение на мнозинството българи за еврото, не трябва да се подценяват.

Може би ще е най-разумно българското правителство и общество да си поемат доволно дъх след преминалото най-важно банково предизвикателство и да си дадем година за икономическа и политическа подготовка. Вместо да разчитаме на късмета си инфлацията да не скочи с още 0.3% и да нарушим изискванията, в Еврозоната да не гръмне нова рецесия, Брекзит да не предизвика световна криза и т.н.

Както се казва, късметът е на страната на подготвения.