ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Липсата на практически умения е най-големият проблем на завършващите висше образование у нас. Бизнесът гледа на дипломите с все по-голямо недоверие. Университетите пък изразходват неефективно огромни средства за образование, показва изследване на БСК, съобщи "Стандарт".
Все повече работодатели поставят уменията на служителите си на преден план пред притежаването на диплома. Това показват наблюдения на Българска стопанска камара от последните две-три години. "Причината не е неглижиране на висшето образование, а огромната ножица между това, което се учи в университетите, и изискванията на работното място", обясни Томчо Томов, експерт по човешки ресурси в БСК. "Младите хора трябва да знаят, че бизнесът вече купува знания, а не дипломи", посочи той.
Най-ярък пример за това, че реалните умения се ценят повече от кетапа, е ИТ секторът. "Там голям процент от наетите специалисти все още са студенти и работодателите им нямат нищо против дипломата да се появи по-късно", обясни Светлозар Петров от Job Tiger.
Дори и за професии, в които без завършено висше не можеш да започнеш работа, подборът се прави след проведени тестове. Такъв е примерът с финансистите - счетоводители, ревизори, контрольори, финансови анализатори. При кандидатстване за подобни позиции обикновено те попълват тестове под формата на различни казуси за решаване, посочват от компанията за подбор на персонала "Менпауър България". "Кандидатите трябва да покажат не само познаване на материята, но и дали имат аналитична мисъл и усет към цифрите", посочва Надя Василева, шеф на "Менпауър България".
Подобен е подборът и при наемане на инженери, дори и да имат натрупан опит. Често обаче работодатели, които не могат да преценят уменията на кадрите, които търсят, разчитат единствено на дипломите. Това често се оказва неправилен подход, особено като се има предвид колко лесно може да се купи диплома, казва Василева.
