Изследване на БАН: Българите – оптимисти и щастливи в семейството и малките неща, нещастни в държавата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Резултатите показват, че по всички скали българинът е точно, толкова щастлив, нормално благоразположен, с естествено средно проявление на тревожност, както французите, американците и шведите. Това заявява проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН в интервю за БГНЕС.
Изследването обхваща отговор на въпросите - колко се чувствам щастлив в последно време, колко пъти ми се е случвало да се усетя добре и да мога да кажа - чувствам се щастлив, до колко съм тревожен, песимизъм - оптимизъм, удовлетвореност. Това са все състояния, които описват общо психичното благосъстояние.
Проф. Антоанета Христова е категорична, че много често в изследванията се бърка понятието щастие, което е моментно състояние. В даден момент усещаш някаква радост от случването на нещо и го преживяваш като момент на щастие. Това се бърка с чувството за удовлетвореност - за това дали човек е доволен от живота си, дали среща очакванията си в работата си, в личния си живот, в обществото, което живее.
„Ние сме нормално тревожни, удовлетворени и щастливи. Ние можем да бъдем много щастливи. Щастието се свързва с пари, но не с прекалено много пари, а с това да можеш да си свържеш двата края, да можеш да дадеш необходимото на близките си, децата да са нахранени и да учат, и да могат да си починат два пъти в годината. Парите сами по себе си не определят състояние на щастие и състояние на удовлетвореност”, посочва още проф. Христова.
По-високи нива на щастие показват тези, които имат едно или две деца, сравнение с тези, които нямат деца или имат три или повече.
Резултатите показват, че българинът се чувства добре вкъщи, семейството си, близките си - в малкия си свят. От друга страна той се чувства изключително отдалечен от държавата, институциите, политиците и управлението.
Проблемът не е в българина, а в политиците и държавата. Те не са стигнали до нас, за да си проправят път до затворения ни двор, не са намерили вратата към него.
Установило се, че хората между 46 и 55 г. са най-удовлетворени.
По отношение на песимизма и оптимизма, излиза, че сме много оптимистична нация. Може би това ни е накарало да оцелеем до този момент, смята проф. Антоанета Христова.
