ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Докато Унгария затваря границата си със Сърбия, Германия , на практика, излезе от Шенгенската област за пътуване, а страните от ЕС заявиха, че изчерпват капацитета си за приемане на повече мигранти, Европа изглежда разделена на „милосърден“ запад и „егоистичен“ изток. Това, най-малкото, е преобладаващият разказ в медиите на запад.
Вярно е, че страните в централна и източна Европа не отварят доброволно границите си, приветстващи с добре дошли плакати са рядкост и предложението на Европейската комисия за централно договорено преразпределяне на бежанците между страните от ЕС среща сериозна съпротива от Варшава и Прага. Докато централно- и източноевропейците с неохота приемат, че трябва да настанят повече бежанци, отколкото са очаквали, идеята да вършат това по силата на ва задължителни квоти е особено спорна. Няколко основания помагат да бъде обяснена сдържаността и повечето от тях не са отразявани. Първо, страните от централна и източна Европа вече са приели голям брой както бежанци, така и мигранти от Украйна
. Докато много поляци работят в британски болници и кафенета, в сектора на услугите в Полша украинците са тези, които вършат много от работата. Същото важи за другите страни от региона и малцина отправят оплаквания. Второ, решението на Ангела Меркел да каже едно голямо „Добре дошли“ на бежанците е оценявано в централна и източна Европа като контрапродуктивно и засилващо нахлуването. Ето защо е налице нежелание за участие в разпределението на последиците от решението на Берлин. Сега Германия възобнови проверките по границата си с Австрия и когато цялата концепцията за Европа без вътрешни граници е под заплаха, поканата от Берлин към бежанците изглежда малко преждевременна.
Трето, централно- и източноевропейците имат малко традиции в справянето с бежанци от неевропейски култури и липса на необходимата инфраструктура. Великобритания, Франция и Германия от години нагаждат техните системи – здравеопазване, образование, езиково обучение – към приемането на мигранти от целия свят. Но за централна и източна Европа, които райони нямат колониално минало и са изградени предимно от малки и етнически хомогенни народи, това е съвсем ново предизвикателство.
Даже при всичките традиции и опит в западна Европа процентът на успеваемост не е еднозначен. Нищо от това не означава, че централна и източна Европа не трябва да приема по-голяма част от отговорността. Обаче това, което Европа изисква, е солидарността и координирани действия - не само в разпределянето на съществуващия брой бежанците, но и при предотвратяване на настъпването на хуманитарна криза. Първо и преди всичко, трябва да бъде унищожена мрежата от трафиканти на хора и трябва да бъдат създадени безопасни убежища в рамките на Сирия.
Външните граници на ЕС, особено морските, трябва да бъдат направени по-сигурни. Междувременно на бежанците трябва да се дават повече помощи и да бъдат подобрени условията в лагерите на ООН в Турция и Сирия. Всички тези действия ще изисква по-силна политика за сигурност и отбрана на ЕС, което е това, което много централноевропейски правителства са насърчавали в продължение на години, уви, напразно, най-вече заради съпротивата от една и съща група западноевропейски столици, които сигнализират за егоизма на техните източни съседи.
