ИЗХОДЪТ СЛЕД РЕВОЛЮЦИЯТА или как докато народът, който е искал истина, накрая ще остане измамен от собствените си говорители
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници – тази фраза, приписвана на шотландския историк и философ от XIX век Томас Карлайл, сякаш е изречена в наши дни и напълно отразява актуалната българска политика.
Протестите върху Ларгото в София и в други градове събраха толкова много хора, че организаторите им не успяха да скрият изненадата си, а в дните след това хора като Асен Василев се отдадоха на пожелателно мислене и откровени фантазии какво ще се случи по-нататък. С характерния си хипнотизиращ патос той не само причисли всички протестиращи към потенциалните гласоподаватели при едни предсрочни избори, ами даже и към своя собствен електорат. И той, и колегата му от коалицията ПП-ДБ Ивайло Мирчев набързо прекалкулираха хората от площадите като процент от свои потенциални представители в следващия парламент. Василев даже заговори за коалиция от 160 депутата, способна да промени всичко в конституцията и държавното устройство, което е необходимо - нищо, че на жълтите павета и по площадите из провинцията се бяха събрали и стотици противници на еврото, хора, искащи даже по-големи разхищения в републиканския бюджет за заплати, бизнесмени с коренно противоположни желания от тях, и даже радетели за узаконяването на гей браковете у нас.
Цялата тази разнородна смесица от хора Василев и Мирчев с ленински плам присвоиха под своите собствени партийни знамена -е, с прокрадващо се леко неудобство и несигурност доколко ще могат да разчитат на нея и за в бъдеще. В един подкаст Асен отиде дори още по-далеч, обяснявайки неочаквания мащаб на протестите със своята собствена активност в ТикТок и Инстаграм.
Спонтанността и мащабите на протестите заслужават несъмнено уважение, особено на фона на трайната апатия, показана в безкрайния списък от вотове през последните години. Но фантазиите, породени от тях, само могат да предизвикват ако не присмех, то най-малкото снизхождение.
В подкаста на Полина Паунова лидерът на ПП Асен Василев не се поколеба, макар и с неудобство, да причисли всички протестиращи към своите потенциални избиратели.
Спешни предсрочни избори не са нещо, което Василев и Мирчев са желали и целили, и това признание трудно може да бъде изтрито от физиономиите им, колкото и да се насилват да показват ентусиазъм и революционен плам. Надеждите им, че този път резултатът ще е друг, наистина не са много по-различни от наркотичната зависимост на комарджията, който, след като е загубил всичко предния път, решава отново да залага, надявайки се, че сега ще си го върне и даже ще спечели нещо отгоре.
Но имат ли друг избор, биха ли могли да реагират и да се държат другояче? Обективно погледнато - не. Още от времето на болшевиките в Русия преди 110 години всеки политик, изправен пред море от протестиращи хора, трябва да е луд, ако не се възползва от събитията - даже и да няма никаква лична заслуга за тях. Особеното в случая е, че хора като Василев и Мирчев не получават този шанс за пръв път - изглеждат донякъде различни само хората, които слушат речите им от трибуната.
Но да се върнем към Карлайл. Великият мислител и политически пророк многократно описва как всяка велика революция - включително Френската, за която пише най-подробно - се ражда от искрен ентусиазъм, морална жажда за истина и стремеж към възстановяване на справедливостта, но почти неизбежно бива превзета от безскрупулни хора.
Началният взрив на идеализъм винаги е дълбок и истински. "Има моменти, когато човешката душа се надига като буря и руши всичко лъжливо", пише той. "Но веднага след това настъпва хаос, в който вакуумът на властта привлича най-лошите. В първите дни на революцията народът е пробуден, но все още без ръководство, а там, където липсва ред, се втурват авантюристи и демагози, които умеят да викат по-силно от другите". За Карлайл този механизъм е универсален и наистина в годините след това се доказва многократно: истинските реформатори са заети най-вече морално с идеята, докато негодниците са ангажирани със самата власт.
По време на Френската революция първоначалната нравственост на движението - шанс за обновление - се плъзга към "анархия от фрази", където думите за свобода и братство стават оръжие в ръцете на безпринципни личности. Карлайл изтъква и аргументира колко лесно манипулируем е революционният жар. Масите, разбудени от напълно основателен морален патос, лесно биват завличани от политици, които използват идеалите само като прикритие. В трудовете си той детайлно описва как лъже-пророци се появяват тогава, когато хората са отчаяни и търсят промяна, и как "най-върлите и най-низките" се издигат чрез умението си да експлоатират обществената ярост.
В неговото виждане едно движение, започнало с морална енергия и търсене на истина, често се изражда, защото не може да поддържа същата нравствена висота, а празнината неизбежно се запълва от хора, които нямат нито идеали, нито достойнство.
Карлайл не обвинява самата революция като явление – напротив, вижда я като историческа необходимост там, където старият ред е изгнил. Но неговата основна тревога е, че разрушаването на старите структури е далеч по-лесно от изграждането на нови. Когато редът се разпадне, "времето на шарлатани, комитети и кресльовци" настъпва естествено. Затова Карлайл постоянно настоява за "велики хора", за лидери с характер и морал, които да удържат обществото в момент на хаос. В противен случай революцията - колкото и чист да е бил нейният първи импулс - се превръща в сцена, на която надделява "властолюбието на жалките". Докато народът, който е искал истина, накрая остава измамен от собствените си говорители.
Песимистичната теза на Карлайл през вековете се е доказала като една от аксиомите на политиката: сърцето на революцията винаги е истинско, но нейната реализация се изражда в борба за власт, в която негодниците неизменно намират начин да надвикат честните.
И днес този велик шотландец отново би се усмихнал горчиво…
Коментар на Георги Неделчев за "Уикенд"
