ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"България има хронични проблеми, за които не трябва да има леви, десни, центристки решения. Заради тях трябва да се набележат национални приоритети и да има съгласие по тях", смята доц. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания, предаде БГНЕС.
"Политическото фрагментиране ни пречи. Такъв е проблемът с данъчната система. Ние не можем да се лашкаме по модела: ако дойде ляво правителство да вдига данъци или да ги прави прогресивни, пък дясното - да сваля данъците. България трябва да е наясно, да е дискутирала по тези теми с участието на академичните среди, политиците и бизнеса. И да решим коя система за нас е най-ефективната. Засега просто не достигаме до съгласие.
Не знам кой беше изказал тази мисъл: икономиката е много важно нещо и затова не трябва да се оставя само на икономистите. Защото ние имаме, все пак, тесен профил - можем да кажем кое би било добре да се направи, кое - не, но политиците са тези, които ще го осъществят. Нашите знания са безсмислени, ако не са подкрепени от действия. Жалко е, като си погледнах минали анализи през последните години препоръчваме едни и същи неща, но никой не ни чува. Нищо чудно догодина да си говорим същото.
Ето един пример в лутането: хвалим се с ниските данъци. Да, но те не са самоцел. Ако въвеждаме нисък данък, защото искаме да привлечем чужди инвестиции чрез тях, това е добра политика. Но това означава и ниски възможности за харчене в държавата. Ако не сме създали и условия, за да може частният сектор да предлага повече услуги, тогава какво остава? Имаме ниски данъци, но не можем да пълним бюджета, тогава няма да харчим пари за публични блага. Но в същото време не създаваме добри условия за частния бизнес - тогава какво се получава? Лутане в затворен кръг, съзнателно лишаване от възможности. Примерите в образованието, в културата, в здравеопазването ще ни избодат очите.
Затова винаги призовавам да не робуваме на клишета. Не искам да бъда разбран неправилно. Твърденията ми не означават дайте сега да вдигаме данъците. Не, всичко е въпрос на анализ. Нека си дадем сметка като държава кои услуги ще останат публични, кои можем да делегираме на частния сектор - въпрос на преценка. Има страни като САЩ, Австралия, Нова Зеландия, където много дейности на държавата се вършат от частни субекти.
Има други, като скандинавските страни, където голяма част от тези услуги са си държавни - затова там и данъците са високи, и преразпределението от държавата на БВП е с много висок процент. И ще попитам - нима скандинавските страни не са пример за подражание? Защо не? Друг пример: имаше добра идея да се създаде в България някаква форма на фискален борд или като в Германия - съвет на мъдреците. И когато наближат изборите и всяка политическа партия иска да се конкурира с останалите като предлага едни или други решения, те отиват в такава структура, която дава експертиза за ефекта им.
Силно препоръчвам такъв подход. Необходима е такава оценка, и то от независима структура, която да се произнесе кое е реалистично и кое - не. За да няма голи, празни, популистки обещания.
Не бива да позволяваме на политиците да ни зарибяват с въздухарски послания. Нашата работа на учените е да съветваме, да коригираме, да предпазваме политиците от тези изкушаващи "капани". Сега, при кризата, неприятно блесна една стара истина.
Ако една стана няма индустриалната база, както и стоките, които да са търгуеми, кризата те удря жестоко. И колегите ми казват същото - можем да си мислим, че износът може да ни изтегли нагоре, да осигури растеж, но нямаме потенциал за това.
Вече не можем да произведем определен обем стоки, които после да изнесем. А ако нямаме потенциал за производство за какъв износ да говорим? Помислете си за българския парадокс - имаме едновременно недостиг на работна ръка в някои професии и същевременно отчитаме и висок процент на безработица.
Четох наскоро - пак съживяват идеята да си внасяме работници отвън. Това не е ли абсурдно и не говори ли, че имаме нещо сбъркано в образованието, в планирането, в пазара у нас. И това няма как да се реши без държавата.
