Икономистът проф. Даниела Бобева: Има забавяне на икономиката ни, което ще продължи
Последвайте ни в Google News Showcase
Имаме забавяне на българската икономика и то ще продължи. Това заяви пред БНР икономистът проф. Даниела Бобева.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„Най-важното е да диверсифицираме износа, да подобрим състоянието на институциите и то радикално, както и да се чуват повече гласове“, аналидзира проф. Бобева.
Това, към което трябва да се стремим, са другите догонващи икономики, като Полша, Чехия, Унгария, дори и Румъния, подчерта още тя.
„Всички тези икономики растат с 4,4, а ние растем с 3,5 в най-добрия случай – разясни икономистът. - Ние изоставаме и спрямо тези държави. Постигнатият растеж изобщо не трябва да ни радва, защото това са последните тримесечия, в които ние ще имаме що годе някакъв растеж“.
Всяка лоша новина за Германия е още по-лоша за нас, защото тя е локомотивът на българската икономика, отбеляза още Даниела Бобева и посочи отчетеното от германската икономика.
„За последното тримесечие те отчетоха 0,1 растеж, което е на ръба на рецесията“, каза още тя.
България има отрицателно търговско салдо вече повече от 20 години, припомни икономистът. По думите й износът ни губи все повече своята конкурентоспособност. За нея един от големите проблеми е инфлацията.
„Ние сме една от страните с най-висока инфлация в ЕС . каза още проф. Даниела Бобева. - Тя е още по-висока – движи се към 5,1 на годишна база спрямо август по отношение на храните. Това удря хората по джоба. Голяма е инфлацията и заведенията за обществено хранене – около 7,6. Инфлацията, свързана с храните, през последните 2 години постоянно нараства и бута нагоре общата ни инфлация. Очакваме и от петрола да има нови промени, т.е. инфлацията ще върви нагоре, което не е добра новина за икономиката“.
Бобева бе категорична, че не можем да очакваме България да влезе подготвена в евентуална нова икономическа криза.
„Пропуснахме шанса в добрите времена след кризата да направим най-важните структурни реформи, да си оправим къщата, за да можем да посрещнем много по-подготвени новия цикъл“, заяви още тя.
Българската икономика страда от недоинвестиране, а без инвестиции няма растеж и догонване, обясни още икономистът.
Тя добави и друг проблем - България остава с отрицателно миграционно салдо, т.е. излизащите са много повече от връщащите се в страната. По думите й най-високият отрицателен миграционен баланс е в групата между 20 – 29-годишни. В тази възрастова група влизат 15 000 лица годишно. Повечето връщащи се са в групата между 60 и 69-годишни, каза тя.
„Ние губим от свободното движение на хора като икономика и човешки капитал. … Говорим за съвършено различен модел на миграция, при който има голяма част от активната и качествената ни работна сила, която се движи в различни държави в ЕС, работи там и ако се връща, то е временно“, заяви проф. Бобева.
Данните за българската икономика са доста по-добри от средните за ЕС, заяви от своя страна Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата. По думите му обаче това не трябва да ни успокоява.
„Всяко едно успокоение може да доведе на по-късен етап до значително по-сериозни щети за икономиката“, разясни той. Рецептата за Европа е да продължи търсенето на нови пазари, подчерта Симеонов.
„Очертаващите се на определени места търговски войни, затруднения в международната търговия трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин“, каза още Цветан Симеонов.
Той отбеляза, че не се използват влезлите в сила споразумения между ЕС и Япония, ЕС и Корея. Затова, по думите му, един от приоритетите на Асоциацията на европейските палати ще бъде именно в тази посока.
България има да решава стратегически задачи, за да може да привлече инвестиции, посочи още той.
По думите му има и добра новина - 95% от инвеститорите, които вече са в България, планират разширяване на инвестициите си.
