"Индипендънт": Политическата система в Германия до голяма степен е „капут“. Ето защо детронацията на Меркел може да е и много добра, и много лоша за Брекзит
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Напускането на „мути“, или „мамчето“, както германците обичат да наричат канцлера си, както можете да си представите, ще е лошо за Европа и за самата Германия. В крайна сметка ние всички започнахме да оценяваме стойността на спокойствието на Ангела Меркел, както и рационалното й, почти майчинско присъствие, което изведе страната й и континента от няколко травматични периода – поредни евро кризи, пристигането на милиони бежанци в Европа и най-пресният – Брекзит, пише британското проевропейско издание The Independent.
И все пак нейното детрониране може да се окаже добро за Великобритания, поне в тесния смисъл на отварящата се възможност за по-добра и по-щедра сделка за Брекзит, или, чисто предположително, провеждането на реформи в ЕС, които ще направят Брекзит ненужен (т.е. отмяната му). Все пак се появява и риск от влошаването на условията по споразумението между Лондон и Брюксел.
Първо оптимистичното развитие. Ако, както изглежда все по-вероятно, Ангела Меркел отстъпи лидерското си място в случай на нови избори, нейният наследник може да има по-различно виждане за Брекзит от нея. Към момента, тя остава вярна на вярата си в Европа и позволи на Мишел Барние и Европейската комисия да водят разговорите; надеждите на Великобритания за топло разбирателство между Мей и Меркел, гарнирано с кафе и петифури, бяха разбити от респекта на германския лидер към европейските институции и нейната безкритична вяра в „четирите свободи“ на ЕС – на капитала, услугите, стоките и труда. За нея те са като Светата Троица – безплътни.
Но какво би станало, ако новият лидер на нейния Християндемократичен съюз е с по-скептично мнение относно стойността на свободата на труда – някой, който би искал да види промени в тази насока из целия ЕС? В края на краищата това е в основата на кампанията на новата германска бизнес организация, която иска задържането на Обединеното кралство в ЕС и е нещо, за което Тони Блеър подсказа мистериозно, когато се срещна с европейските лидери преди няколко месеца. Ако това се случи някога, то принципната причина за Брекзит ще бъде отстранена, а то не е невъзможно, защото идеята се радва на широка принципна подкрепа и в двата лагера.
Ако има нови избори в Германия, то различните партии и групи, които споделят скептична позиция по отношение на миграцията и може би са по-склонни да разберат британската позиция, могат да спечелят достатъчно места в Бундестага и да издигнат по-високо гласа си в евентуалния нов парламент. „Свободните демократи“(СвДП) са насочена към бизнеса центристка либерална партия, която може да се окаже в позицията на „уважавана“ (различаваща се от „Алтернатива за Германия“ и „отговорна“ (не, както Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Зелените“) опозиция на Християндемократите. Те могат да съберат достатъчно гласове и за да управляват заедно с ХДС и без ексцентричните „Зелени“.
Вътре в Християндемократичното движение, баварската партия – Християнсоциалният съюз (ХСС)– може също да спечели по-голяма подкрепа в собствената си провинция и да стане по-решаващ компонент в германската политика, ако ХДС продължи да губи гласове в другите провинции. Ако това се случи, то може да станем свидетели на промяна в баланса на силите в самия блок (ХДС/ХСС), в полза на дясното, което отново да доведе до натиск за реформа на европейското правило за свобода на движението. Това, от своя страна, може да направи германските власти по-склонни да разберат британския случай, или, доста по-вероятно, да осъзнаят ефекта от загубата на толкова голям пазар за автопроизводителите си, като Великобритания. Мюнхен, а не Берлин, може да стане динамото на германската политика.
Ангела Меркел, това трябва да се помни винаги, е политическа дъщеря на Хелмут Кол, най-големият еврофил от германските канцлери, символизиран от решението си от 1990 година да пожертва любимата твърда валута на Германия – марката – на олтара на европейската интеграция и проекта за единна европейска валута. Наследникът на Меркел, предполагаемо от по-младата генерация, или от възкръсналите партньори на ХДС – СвДП – може да даде по-голяма гъвкавост на германската позиция по Брекзит и по-голямо желание за поставяне на германските икономически интереси над тези на европейското цяло.
По-лошият вариант ще е ново увеличение на депутатите от „Алтернатива за Германия“: това може и да бъде добре за Брекзит, в контекста на постигането на сделка, но може да е лошо за цивилизацията. Те няма да са част от евентуално правителство, такъв е статутът им на остракизирана партия, но техният евроскептицизъм ще бъде труден за игнориране или политическо заобикаляне.
И все пак има и друга възможност, също доста вероятна: следващите германски парламентарни избори да бъдат в голяма степен повторение на тези и да се проявят същите аритметични проблеми. Малки разлики в подкрепата за различните партии няма да даде фундаментална промяна на дневния ред и германската пропорционална изборна система ще възпроизведе същия хаос в Бунестага.
Вече е очевидно, че избирателната система, която служи на Германия прекрасно в първите седем десетилетия от съществуването на Федералната Република, в която две големи партии се сменят начело за дълги управленски периоди, обикновено в коалиция с някоя от малките центристки партии, не може да отговори на съвременната фрагментаризация на политическата сцена. Днес германците имат цял калейдоскоп от възможности – бившите комунисти, „Зелените“, Социалдемократите, два бранда Християндемократи, Свободни демократи и неофашистите „Алтернатива за Германия“. Ново забиване в задънена улица е прекалено предвидимо, а сега дори варианта за нова „голяма коалиция“ между социалдемократите и християндемократите може да не дава необходимото мнозинство. Германската политическа система до голяма степен вече е „капут“.
След провеждането на предсрочни избори, ситуацията може да е още по-закучена и да доведе до още по-голямо забавяне на реалното разрешаване на преговорите за Брекзит, което със сигурност няма да е в полза на Великобритания. Нито ще е от полза издигането на Еманюел Макрон, който може да възвърне традиционната роля на френско политическо лидерство в Европа, по време на необичайна германска слабост – това (и реалното отсъствие на Италия и Испания, които имат своите собствени политически вакууми за запълване) само би отворило повече пространство за Макрон, Барние, Юнкер и техните съюзници да настояват на исканията си и да поддържат определена незаинтересованост за възможността от твърд Брекзит.
В случай, че Меркел успее да оцелее, а дори да осъществи определено възвръщане на позициите в предсрочни избори, тогава Брекзит просто ще бъде съществено забавен, но не и с променена посока. Ако падне, тогава несигурността, от която бизнесът се оплаква толкова много и която създава толкова проблеми тук и в ЕС, само ще се интензифицира, поне в краткосрочен план, но и ще даде лъч на надежда за по-светло бъдеще на Обединеното кралство. В крайна сметка, може би капризите на германската политика ще бъдат със също толкова голямо значение за британската икономика и нация, колкото и това, което се случва в Уестминстър.
Фокус
