Искрен Веселинов пред ПИК: Слави, Мая и БСП да си признаят, че ще работят заедно
Последвайте ни в Google News Showcase
28 март ще е датата на парламентарните избори. Това си намерение твърдо заяви обитателят на „Дондуков“ 2 Румен Радев, без обаче да се консултира с нито една от парламентарно представените партии.
Удачни ли са избори по време на пандемия, какво е поведението на бившия летец в разгара й, може ли БСП да се коалира с Мая Манолова и Слави Трифонов, какво свършиха в парламента през отиващата си вече 2020 г. „Обединени патриоти“ и за какво не им стигна времето, агенция ПИК потърси за коментар народният представител от ВМРО Искрен Веселинов. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Веселинов, новината, която вълнува всички през последната седмица – датата на изборите. Президентът изрази твърдата си позиция те да се проведат на 28 март, но никой не е съгласен с него. Как ще коментирате това му решение без да се консултира най-малко с парламентарно представените партии?
- За нас по принцип по-ранна дата е по-добра, защото ще свали цялото напрежение срещу управлението. Ние знаехме, че ще го има, но тежестта на тази криза, трябваше да се понесе от някого.
В този смисъл, ако разсъждаваме чисто егоистично, за нас най-ранната дата, е най-полезна. Истината обаче е, че това ще доведе, във все още неотшумяла епидемия, ще доведе до невъзможност на част от хората да реализират правото си на глас и до невъзможност за провеждане на нормална предизборна кампания. Това не е особено добре обмислено решение.
- Пандемия, върлуващ вирус, гласуване с машини, които не е ясно как ще се дезинфекцират и от кого, много хора – говоря за комисиите, на едно място, в една стая дълго време. Изобщо сякаш всичко е много объркано в цялата ситуация с тази сакрална за президента дата…
- Така е. От друга страна не бихме се противопоставили публично на намеренията на президента. Негово правомощие е това.
Но хората ще дадат най-важната оценка и ще оценят дали го е реализирал правилно или не, тъй като това е един от основните актове със сила, които той има.
- С наближаване на изборите все повече се говори за някаква пъстроцветна коалиция като пъзел между БСП, Мая Манолова, Слави Трифонов, други партии и субекти – как ще коментирате тази може би предстояща ситуация на политическата сцена?
- Може би най-политически чистоплътното е всеки да заяви с кого би работил и с кого не би работил в следващото Народно събрание. Очевидно, е всички тези, които се идентифицират като яростна опозиция на настоящето управление – като Слави, Мая и БСП, са заподозрени, че ще работят заедно след това. Ако ще бъде така, нека да излязат и да кажат публично: Да, ние смятаме, че толкова са грешни ГЕРБ и патриотите, че сме готови да работим със Слави и Мая, само и само те да не участват в следващото управление.
Това е един от много тревожните синдроми в българската политика – на това да се фетишизира омразата и противопоставянето на политическия противник по-черен от дявола и най-вече да липсват каквито и да е предпоставки за диалог, дори и по такива теми като епидемията или други, като икономическото развитие и т.н.
Колкото и всеки в момента да се представя за някаква велика алтернатива, истината е, че в един шарен парламент с шест или седем партии в него, всеки трябва да каже честно пред избирателите си: Аз бих могъл да говоря с този, а с този не бих могъл да говоря.
- С наближаване края на годината, можете ли да направите кратка равносметка – какво успяха да свършат в парламента като приети закони „Обединени патриоти“ и ВМРО и за какво не им стигна времето и ще остане за следващата година?
- Може би най-важното, което постигнахме, беше изменението на Закона за задълженията и договорите. С това сложихме край на фигурата на вечния длъжник. Това, което остава за следващата година, е законът за частния фалит, който да регламентира защитата на тези хора по времето, когато не е изтекла давността, за да не бъдат те постоянна жертва на частни съдия изпълнители, натиск от колекторски фирми и прочие.
Тази година ние направихме наистина немалко. С приемането на бюджета ние продължихме тенденцията за повишение на доходите и постигнахме минимална пенсия от 300 лв., което беше превърнато едва ли не в емблема на нашето желание за по-високи доходи. Променихме политиката за децата. За първи път децата на работещите родители с по-високи доходи ще имат също държавна подкрепа чрез намаляване на данъците и семейно подоходно облагане. През следващите седмици предстои да се гласува и законът за доброволната военна служба.
Аз смятам, че от чисто законодателна гледна точка, това беше една важна година.
Но може би най-важното, което трябва да се случи през следващата година, е изменението на Закона за административните нарушения и наказания и въвеждането на наказанието труд в полза на обществото – алтернатива на глобата. Знаете, че имаме цели общности, които не си плащат глобите – примерно за незаконна сеч в гората. Рецидивът с тези нарушения е безобразен и трябва да бъдат дисциплинирани. При условие, че има подобна възможност и вместо глоба, бъде наложено наказанието труд в полза на обществото, то ще действа възпитателно на тези общности.
