ИСКРЕНО И ЛИЧНО! Певицата Лияна с разтърсваща изповед: Научих се да плача, усмихвайки се
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Последната ми песен е една изповед за бутафорната любов и за насилието в живота. За това в какво се превъщат мечтите на младите, когато решат да живеят един измамен живот. Това разказа певицата Лияна в разтърсваща изповед пред Мариян Станков-Мон Дьо и сутрешния блок на Нова телевизия.
„Насилието в клипа на песента е може би и нещо от моята лична история – признава Лияна. - Във връзките ми не мога да кажа че съм имала моменти да съм била третирана чак така, но това е нещо извратено и съм била жертва на такова нещо. Нищо не може да ти плати унижението, изгубените мечти. В такива тежки моменти за мен съм си спомянла за майка ми и баща ми, които са давали всичко за мен, за всеки един мой дъх.
Не веднъж, да кажем, съм била жертва на физическо и вербално насилие. При мен вербалната версия е била много по-тежка. Не оправдавам това, когато казвам, че това е от любов. Така обаче жената или става инвалид вътре в себе си или пък физически инвалид. Много жени, на които им се случва това, нямат сили в себе си да се изправят и да го потвърдят. Няколко пъти в живота ми буквално съм се прераждала. Вярвам в любовта в най-висшата й форма. Любовта между мъж и жена. През много изпитания съм минала. Бях на 16 години, когато убиха първият ми приятел пред очите ми. Тогава някак и психиката ми се заключи и отказа да приеме случилото се. Всеки ден с колата ми минавам през това място, като до скоро отвръщах глава инстинктивно.
След това, беше в деня на влюбените, когато исках да обявя, че съм бременна с дещеря ми, тогава обаче задържаха приятеля ми”.
Лияна говори и за голямата любов в живота си Махмуд Юзджан.
„Знам, че той има право да изпитва гняв към мен – признава тя. - Заради детето ми, има право право да изпитва умраза. Аз му дадох вярност, почтеност, дете и надежда. Реших да оставя всичко, да забравя всичко, за да дам смисъл на този човек да се бори. Очаквах да сме заедно, но обстоятелствата така и не позволиха това да се случи. Така и не успях да заживея в Турция. Винаги съм го обичала. Детето започна училище в Турция. В един момент обаче изпаднах в една депресия. Започнах да вдигам температура. Минах като изследвания през всички най-добри болници, но никой не можеше да разбере какво се случва с мен. Нещо ме теглеше и дърпаше. Всяка вечер заспивах, мислейки си за моята домашна улица. За фамилната ни кооперация. В последствие си купих дори апартамент до фамилната ни кооперация. Толкова силен бе коренът ми. Вероятно това бе причината да не заживеем заедно. Той е осъзнал грешките си и е наясно, че напрежението не трябваше да рефлектира върху нас. В началото губеше контрол върху нервите си. Това са неща, които са преодолими, но човек с моята същност не може да преодолее.
Махмуд никога не ми е причинявал физическа болка, колкото и странно да звучи това за много хора. Винаги ме е обичал и аз го обичам. Той е човекът за който до момента съм направила най-много и заради него съм се отказала от страшно много неща.
След него съм правила паралели между него и човекът с който тогава съм. И колкото и да е черен образът му, той е изпъквал”.
Изпълнителката говори и за провалената си връзка с Цветан.
„Има хора, с които сте пълни противоположности и каквото и да става няма как да се срещнете – разказва тя. - Опитахме с Цветан, но не се получи. Във всяко чувство има един живот, в който непрекъснато трябва да се инвестира. Ако не ивнестираш, това чувство умира. Заслужавало си е всичко. До такава степен обаче се научих да давам всичко най-вече на детето си, така всичко останало си е заслужавало. Нямам нужда от никаква любов от мъж. Сигурна съм, че ако много жени, ако имат финансова възможност, биха продължили сами с децата си. Мъжете не ценят почтеността и отдадеността. В един момент започват да издевателстват и да се отнасят тиранично с теб. Това което отчитам като най-голяма грешка, е че детенцето ми участва във всичко това. На моменти ми е казвала, че има чувството че тя ми е майка, а не аз.
Сега много грешки не бих повторила. Не бих била с много от мъжете си. С Махмуд обаче бих била пак, но не и с Цветан.
Има и много други неща в живота ми, за които Слава Богу, хората не знаят, но бих ги пропуснала. Животът ми е една истина за едно момиче на прехода, което си мечтаеше за съвсем различен свят. Ако имахме навремето адекватно отношение на властите, ако знаеш, че като се оплачеш ще те защитят, става дума за 1997 – 1998 година, нямаше да се получат нещата така. Тогава, като се търсеше намеса срещу определени хора, те разбираха бързо и ставаше още по-страшно. Ние сме обаче отражение на нашата действителност.Повечето ми сълзи в живота бяха от мъка. До такава степен съм се чувствала уязвена, че се научих да плача, усмихвайки се.
Надявам се да имам още едно дете. Искам да имам моята си финансова сигурност за да създам още един живот и да си го отгледам сама. Достатъчно е един човек да те обича и да е готов да жертва всичко от себе си, за да намериш сили да продължиш. Наистина вярвам в любовта”.
