Последвайте ни в Google News Showcase
Колко промени се случиха за последните седем години! Финансовата криза в САЩ предизвика икономически спад по целия свят, а кризата в Европейския съюз постави под съмнение европейското единство. Брожението в страните от Северна Африка и Близкия изток, довело до свалянето на правителства, прерасна в граждански войни и безпрецедентен ръст на екстремизма.
В такива динамично развиващите се страни, като Турция и Бразилия, градовете се тресат от масови протести. Украйна и Русия се намират в състояние на война. Съседите на Китай изпитват все по-голямо безпокойство. Киберпространството се превърна в ново поле за борба и съперничество. Промените и сътресенията създават нови рискове и възможности. Тези учреждения, компании, държавни и обществени институции, които успяха да оцелеят, не просто се оказаха по-силни и способни: те са най-жизнените и способни да се приспособят към промените. Как стигнахме до тук и защо всички тези сътресения ще продължат през следващите десет години?
Периодът на Студената война, макар и да беше опасен, но едновременно с това беше относително стабилен. Изглеждаше, че светът стои на ръба на катастрофата по време на Карибската криза 1962 г., но наличието на ядрен фактор доведе до това, че Вашингтон и Москва вкараха свои войски в Корея, Виетнам, Ангола и Афганистан, но без да влязат в открит конфликт. Световната икономика не беше до такава степен взаимно обвързана, както днес, в резултат на което рисковете от обща криза бяха по-малки.
Светът беше по-предсказуем, защото властта се намираше преди всичко в ръцете на правителствата. Комуникационните технологии тогава все още не даваха възможности на групи от хора или отделни лица бързо да предават своите идеи през границите. Началото на 90-те години на ХХ век имаше нестабилност, но тази нестабилност не криеше особени опасности, защото икономическата, военна и политическа мощ на САЩ нямаше реален съперник. Разпадането на блоковете доведе до избухването на насилие в бивша Югославия и на Кавказ, но това не създаде заплахи за системата за международни отношения. Икономическите кризи в Аржентина, Мексико, Югоизточна Азия и Русия бяха остри, но относително управляеми.
И обратното, близките години, по всяка вероятност, ще бъдат нестабилни, защото световното лидерство става все по-слабо. След войните в Ирак и Афганистан американците повече не искат Белият дом да провежда външна политика на суперсила. Европа е разтревожена от проблемите на Гърция, Великобритания и самото бъдеще на европейския проект. Световната икономика както никога зависи от все по-голям брой динамично развиващи се страни /което създава заплаха пред стабилността/, които са изправени пред своите вътрешни проблеми. Китай, най-голямата от тези страни, провежда една от най-сложните програми с реформи в историята.
Т.е. никой не възнамерява да поема рисковете и финансовите разходи, свързани с намесата в горещите точки по света. Новите комуникационни технологии само задълбочават неувереността, защото позволяват на все по-големи групи хора и отделни личности да преследват свои собствени цели. Терористичните организации използват тези обстоятелства и вакуума на властта в световен мащаб, за да създават нови заплахи. Какво трябва да очаква светът в близките години от САЩ, които са единствената свръхдържава?
Някои политици вече издигнаха кандидатурите си за президентските избори през ноември 2016 г. Каква външна политика ще поискат от тях избиратели? Съвместно с компанията за обществени проучвания Survey Monkey аз зададох 10 въпроса на 1044 американци, на които след това предложих да изберат един от три варианта на бъдеща външна политика на страната въз основа на моята книга "Суперсила: три избора за американската роля в света". Резултатите от допитването бяха много интересни, но най-интересното беше голямата разлика във възгледите на хората от различните поколения.
Избирателите над 60-годишна възраст с много по-голяма вероятност се съгласяваха с тезата, че "нито една друга страна не е способна да осъществява това лидерство, което е необходимо на света". Гласоподавателите на възраст от 18 до 44 години са склонни да смятат, че "е време САЩ най-накрая да спрат да се занимават с чуждите проблеми" и да отделят по-голямо внимание на вътрешните си дела. Тези изводи сочат, че в съвременния неспокоен свят все по-голям брой американци са склонни да подкрепят тези кандидати за президенти, които обещават да намалят участието на Вашингтон в международните дела. Това е още един повод да прогнозираме нестабилност при установяването на новия световен ред, какъвто и да е той. /БГНЕС ---------- Иън Бремер, президент на Eurasia Group и професор по глобални изследвания в Нюйоркския университет. Статията му е публикувана във вестник "Ел Паис".
