Как Германия любезно помогна за прокарването на пътя на Путин към Украйна
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Берлин даде възможност на руския президент да се възползва от презумпцията за невиновност до доказване на вината му докато не стана твърде късно, коментира в Politico Матю Карничник от Берлин след руското нахлуване в Украйна.
Докато Москва водеше война в Грузия през есента на 2008 г., германски политически и бизнес елити се събраха в приличащото на дворец посолство на Русия в столицата на страната за пищен бал с хайвер, шампанско и песни.
„Русия не се страхува от Берлин“, разказа по това време един посетител, пише в свой анализ "Политико".
За Германия купонът никога не е спирал. От грузинската инвазия до анексията на Крим, свалянето на MH-17 и отравянето на Алексей Навални, Германия винаги е намирала начин да прости на своя приятел от изток. Както тогавашният главен изпълнителен директор на BASF Егерт Вошерау каза на ентусиазираните купонджии през 2008 г., мирът не може да бъде постигнат „чрез изключване“.
Настроенията – неофициалната руска политика на Германия оттогава – помогнаха за прокарването на пътя на Владимир Путин към Украйна, ускорявайки това, което мнозина се страхуват, че може да бъде рухването на европейската архитектура за сигурност след Студената война.
След като Путин подписа укази за обявяване на отцепилите се региони Донецк и Луганск за независими от Украйна и изпрати повече войски там, Германия обяви, че няма да даде лиценз за експлоатация на газопровода „Северен поток 2“. Но беше твърде малко, твърде късно.
Има много бащи на бедствието, което се разиграва в Украйна. Съединените щати от години отказваха да повярват, че Путин е толкова опасен, колкото се оказа.
Обединеното кралство се интересуваше повече от привличането на богатството на олигарсите, отколкото от въпроса откъде идва то.
Но не се заблуждавайте: никоя страна не е направила повече, за да омаловажи и прости прегрешенията на Русия от Германия. В популярната митология тази лоялност (както много други неща в съвременна Германия) е заплетена във военната вина.
Ако това наистина беше причината, Германия щеше да има още по-голям дълг към Украйна и Беларус, страни, които загубиха много повече сънародници през войната от ръцете на германците, но които почти не присъстват в културата на колективното възпоменание на страната.
Истината е, че германците обичат да правят бизнес с Русия. Както главният изпълнителен директор на BASF отбеляза на бала през 2008 г., „богата на енергия Русия“ и „богата на технологии Германия“ си подхождат добре. В допълнение към бившия канцлер Герхард Шрьодер, бизнесът привлече широк кръг от личности от германския елит, от футболната легенда Франц Бекенбауер през държавните лидери до главния изпълнителен директор на Porsche.
Защо да оставим едно или две малки нахлувания да развалят празненството?
Германските отбранителни изпълнители със сигурност не са виждали много причина за това.
За Путин големият урок от Грузия беше, че руската армия не е толкова способна, колкото той си мислеше, така че той се зае да я модернизира с — както се досещате — помощта на Германия.
Един особено противоречив проект включваше продажбата на системи за симулация на бойни действия за 100 милиона евро. Под натиска на съюзниците германското правителство в крайна сметка отмени сделката – след като 95 процента от оборудването бе доставено.
Дори след като Путин анексира Крим и предизвика войната в Източна Украйна, Берлин отказа да се присъедини към САЩ в санкционирането на Москва, като се съгласи да го направи само след като близо 300 невинни бяха убити при свалянето на пътническия самолет MH-17.
След това Германия продължи да счита Путин за невинен до доказване на вината му, въпреки многократните напомняния, че не може да му се вярва – дали за ролята на Русия в унищожаването на Сирия или за убийството на чеченски бунтовнически лидер посред бял ден в центъра на Берлин.
Решението на Путин тази седмица да разкъса така наречените протоколи от Минск, планове за прекратяване на войната в Източна Украйна, договорени до голяма степен от Германия, трябва да сложи край на твърденията, че той някога е приемал много насериозно призивите на Берлин за „диалог“ (повтаряни като мантра от години от бившия канцлер Ангела Меркел и нейния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който оттогава стана президент).
Той просто играеше за време.
С високите цени на петрола, пълната хазна на Русия и неговата армия на върха на своите способности, Путин е напълно готов да нахлуе в Украйна и да реализира по-голямата си цел да гарантира, че страната няма да се понесе още повече към Запада.
Много германци обаче виждат друг виновник зад кризата в Украйна: НАТО. Митът, че Вашингтон е обещал на Русия да не разширява НАТО на изток, се смята за придобил достоверност в много части на Германия. Това се дължи до голяма степен на факта, че това редовно се казва на обществеността по немската обществена телевизия.
Като част от фалшивата равносметка, която германските медии са склонни да създават, когато става дума за Русия, членовете на левицата, партия, родена от бившата комунистическа партия на Източна Германия, често са канени в новинарски програми и токшоута за Украйна. (Няма значение, че партията спечели по-малко от 5 процента на последните избори в Германия.)
„НАТО се разшири, а не Русия“, каза Севим Дагделен, водещ член на левицата пред публика в праймтайм миналата седмица.
Сахра Вагенкнехт, една от най-изявените членки на левицата, го последва няколко дни по-късно в популярна неделна програма, обвинявайки Америка, че се стреми да „предизвика“ инвазия с „агресивна“ реторика.
Макар че може да е лесно за проницателния зрител да отхвърли подобни твърдения като абсурдни, тяхното постоянно повтаряне пред милионна аудитория помогна на Русия да забие клин в германското обществено мнение, което Путин използва, за да завърши „Северен поток 2“ и да посее съмнения относно съюз на страната със САЩ
Повече от половината германци не искат Украйна да се присъедини скоро към НАТО, например. А миналия месец две трети от германците подкрепиха пускането на Северен поток 2 в експлоатация.
Един от хората, които са най-отговорни за забиването на този клин в съзнанието тна германското общество, е Зигмар Габриел, бивш лидер на социалдемократите, който също беше министър на икономиката и външните работи в кабинета на Меркел.
„Подкрепях „Северен поток“, защото вярвах в идеята, че икономическите проекти носят дивидент за мир“, каза Габриел в интервю за германското радио в сряда. „Въпросът за мен и Меркел е дали сме били твърде големи оптимисти.“
Путин изглежда е решил този въпрос веднъж завинаги. Друг е въпросът дали Германия ще се откаже от великодушната си позиция спрямо Русия.
Във вторник около 600 души се събраха пред руското посолство в Берлин, за да протестират срещу последното нахлуване на Кремъл в Украйна.
Нито Габриел, който присъства на бала през 2008 г., нито някой от другите гости на партито, впрочем, се виждаха някъде наоколо.
