ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това ли ни беше празникът, това ли ни беше смирението – да се подуем от плюскане? И какво възнесение след Великден ще чакаме, като натежахме от яйца, козунаци и новозеландско агнешко. Те ни дърпат към земното и тленното, а дори не се питаме защо, докога.
Ще отслабнем ли телесно и ще надмогнем ли страстите за 50 дни до Спасовден. Всъщност, този Спасовден по ирония на съдбата е ден на шофьорите. Сигурно защото те често се възнасят скоропостижно. И на този Великден не мина без курбан от асфалтни жертви. Шест души загубиха живота си от бабаитлък по пътищата само за няколко пасхални часа. Другите гледахме сеир и се кефехме, че не ние сме се прекатурили по таван или сме полетели към някоя урва. Ама даваме ли си сметка, че това е временно и че утре ние можем да сме зрелището. Защото нали си спомняте оня лаф „не става само с ядене”. Трябва идея, трябва промисъл, трябва надежда и упование. Празникът е и телесен, и храна, но не само. Дали го разбрахме?
Клавдия ДОНЕВА, Силистра
