Поради огромния интерес на читателите към темата "Доган" след атентата срещу дългогодишния лидер на ДПС в НДК в събота ПИК предлага откъс от бестселъра на издателство "Милениум" "Досието на Доган" от Тома Биков. Публикуваме епизода от биографията на Ахмед Доган, когато ДС му помага да бъде приет в специалността "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски".
...От 26 декември 1976 г. Ахмед Доган е студент, специалност „Българска филология“, във Висшия педагогически институт в Шумен. Шуменският период на агент „Сергей“ е и последният под този му псевдоним. В него агентът взема изпити и се готви за прехвърляне в така желаната специалност „Философия“ на СДУ „Климент Охридски“. Това прехвърляне е необикновено, също както записването на агент „Сергей“ за студент. То, разбира се, отново се случва благодарение на ДС и нейното всемогъщо влияние. Водещият офицер на Доган подп. Стойков отразява упорито в рапортите си как протича учебният процес на агента.
Ето един от тези рапорти, който ни въвежда в току-що започналия студентски живот на Ахмед Доган:
Другарю Началник,
На 18 март 1977 година от 10,00 до 11,45 часа в стая 207 на х-л „Мадара“, град Шумен, при спазване на необходимата конспирация проведох среща с агент „Сергей“ без сведение с оперативна стойност. Същият разказа, че учебният процес в института протича нормално и с познанието си е обърнал вниманието както на преподавателите, така също и на колегите си състуденти. В тази връзка му направих забележка, че при семинарни занятия той не трябва да излиза от рамките на преподавания материал, тъй като има опасност да се самоизолира от колегите си. Да взема отношение само тогава, когато бъде посочен, като се стреми да изразява собственото мнение по въпроса, без да злепоставя колегите си. Оказа се, че агентът стриктно изпълнява дадените му указания да не разширява контактите си извън рамките на колектива.
На въпроса познава ли младежи турчета из средите на интелигенцията, той отговори, че познава Ибрямов (бел. авт. – името е измислено) от Техникума за радио и телевизия, който няколко пъти го канил на гости, но агентът съзнателно е отбягвал. Имайки предвид указанията на отдел I – ПГУ за анга-
жирането му в конкретна работа, използвах случая и го насочих към Ибрямов. Дадох му указания да активизира контактите си с цел изясняване политическия мироглед, характера, връзките и интересите на Ибрямов.
Следва среща – 7 април 1977 година. От проведения разговор с ръководството на ОУ МВР –
Шумен се установи, че Ибрямов представлява за тях оперативен интерес. Допълнително агентът каза, че за два дни му е гостувал агент „Селчук“, в чието поведение не е констатирал промяна. „Селчук“ се е оплакал, че е влязъл в остър конфликт с баща си, тъй като постоянно го обработвал да се изселят.
В тази връзка той казал, че може би, ако баща му продължава да го тормози, щял да се откаже от него.
Вече не го било страх, защото завършвал, а освен това получавал и стипендия.
„Селчук“ изразил желание и посетил няколко лекции заедно със „Сергей“ и останал доволен от начина на подготовката и начина на излагане на фактическия материал от преподавателите.
Характерно е да се отбележи, че на 17 март 1977 година проведох среща с агент „Селчук“, който ме уведоми за гостуването си без горните подробности.
Горецитираният рапорт, свидетелстващ за студентския живот на Доган, дава някои нови черти от характера на „Сергей“, които дотук бяха някак си незабележими. Забелязва се известно самохвалство от страна на Доган, който до този момент е отразяван в рапортите на подп. Стойков като далеч по-скромен агент. Трите месеца в университета и усещането за все по-ясна перспектива за развитие в структурите на ДС явно са дали на двадесет и три годишния Доган сериозна доза самочувствие и усещане за значимост. Това, разбира се, не пречи на първокурсника да докладва за гостуването на „Селчук“ и да донесе за поведението на бащата на най-добрия си приятел. Би било интересно да се разбере какво се е случило с този баща и какви са били последствията за него. Имаме сериозни основания да мислим, че доносите срещу него не са само от страна на „Сергей“, но и от страна на собствения му син.
Но нека се върнем към студентския живот на Доган и най-важната част от него на онзи етап – прехвърляне-
то му в Софийския университет, специалност „Философия“. Ще използваме една справка, направена от подп. Стойков на 14 юли 1977 г., за нещо като встъпителна част, въвеждаща ни в новата операция на тогавашното българско разузнаване – прехвърляне на агента от едно учебно заведение в друго.
Справка
Относно изпитното състояние на агент „Сергей“ по турска линия, на ръководство в отдел I ДС – О.У. МВР Варна, студент I курс в Педагогическия институт, гр. Шумен. Агент „Сергей“ – лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов, още като ученик в гимназията е започнал системно да изучава марксистко-ленинската философия. Прочел е всичко от класиците в тази област, основните трудове на главните представители на различните философски течения и друга популярна философска литература. Поставил си е за основ-
на цел в живота изучаване на марксистко-ленинската философия, за което иска да започне работа в тази област. В изпълнение на своята цел през 1976 г. агентът кандидатства в СУ „Климент Охридски“ с намерение да бъде приет специалност философия. На предварителния изпит по история на България (за наша и негова изненада) получи слаба оценка, а по български език много добър 4.75, в резултат на което получи право да се запише в специалност българска филология.
Поради това, че службата ни се зае с неговото записване, агентът пропусна срока да се запише. По-късно по наша инициатива и с помощта на председателя на КНТПВО (бел. авт. – Комитет за наука, технически прогрес и висше образование), др. Начо Папазов, „Сергей“ беше приет в специалност българска филология във Висшия педагогически институт, гр. Шумен.
Агентът се записа за студент на 26.XII.1976 г., само четири дена преди започването на зимния семестър. Поради това, че същият не беше слушал лекции и посещавал семинарни упражнения по излизащите на януарската сесия изпити, не му беше разрешено да се явява на същите. Разрешение получи тези изпити да ги вземе през м. април заедно със задочните студенти. По време на сесията на задочниците някои от преподавателите са отсъствали и по същество агентът трябваше да вземе почти всички изпити за първи курс през юнската изпитна сесия. Явявал се е на изпит през 1–2 дни, което естествено се е отразило
и на получените оценки.
От справката е видно, че Доган е положил доста усилия за прехвърлянето си в Софийския университет. Въпреки всичко „Сергей“ остава още цяла една година във ВПИ – Шумен. През нея по-голямата част от заниманията му са свързани с наваксване на пропуснатия материал, а работата му за ДС се състои основно във вземане на изпити, които да му позволят да се прехвърли в София. Едва ли обаче прехвърлянето би се осъществило само благодарение на взетите изпити в Шумен и без намесата на ДС. Доказателство за тази невъзможност е рапортът на подп. Стойков от 25 август 1978 г., описващ достатъчно подробно цялата сага по прехвърлянето.
Другарю Началник,
Както е известно, агент „Сергей“ има сериозни потенциални възможности и желание да завърши философия, но по независещи от него причини през учебната 1976/1977 не можа да се класира в СУ за специалността философия. След голямо закъснение едва през м. декември 1976 г. със специално разрешение на председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование др. Начо Папазов бе приет във ВПИ – Шумен, специалност българска филология.
Независимо от това, благодарение на своите лични качества и трудолюбие успешно приключи с всички изпити за I курс. През учебната 1977/1978 г. завърши с много добър успех и втори курс и направи опит да се презапише за студент по специалността философия при СУ, но ректорът на ВПИ – Шумен не си дал съгласието.
Изхождайки от желанието на агента и интересите на ПГУ – ДС към неговото бъдещо развитие, бе решено да му се окаже необходимото съдействие. Знаехме предварително, че ректорът на ВПИ – Шумен
доц. Витанов е член на БКП, АБПФК (бел. авт. – активен борец против фашизма и капитализма), бивш съветски разузнавач и към органите на ДС има много добро отношение. На тази основа с началника на отдел І-ви др. Сълов решихме да проведем с него откровен разговор. Предварително се договорихме по телефона и уточнихме среща в 16 часа на 20 август 1978 година. На същата др. Сълов каза на доц. Витанов, че сме служители на ДС при ОУ МВР, гр. Варна, и идваме при него не само като при ректор на института, а и като при наш бивш колега, с когото можем спокойно да разговаряме. Молбата ни е да разреши преместването на студент от ВПИ – Шумен в друго висше учебно заведение, без да се конкретизираме.
Доц. Витанов отговори, че няма нищо против, ако не се касае за София. Др. Сълов поясни, че за голямо съжаление специалността, която студентът желае да запише, я има само в СУ „Климент Охридски“. „Ясно – каза доц. Витанов, – вероятно се касае за Ахмедов“. Ние потвърдихме и веднага го запитахме как е разбрал и какво е неговото мнение за Ахмедов. Той отговори, че просто се е досетил, и има много добри впечатления от него. Нещо повече, по собствена инициатива той следял развитието на студентите
турци. В тази връзка подчерта, че явно ние не сме се излъгали в подбора си, защото за възможностите на Ахмедов се говорело сред преподавателския състав на института.
При така водения разговор той си даде съгласието и уточнихме подробностите по прехвърлянето на агента в специалността философия при СУ. На следващия ден дадох указания на агента по телефо-
на и се договорихме, ако срещне трудност да ми се обади.
Подп. Стойков
Варна 25.VIII.1978 г.
Срещата между двамата оперативни работници и бившия съветски разузнавач завършва с успех и агентът
„Сергей“ е преместен в Софийския университет, специалност „Философия“. Това обаче е най-малкото, с което
може да бъде запомнен този рапорт. В него е синтезиран целият парадокс на онзи режим, в който ректорът на едно от най-големите висши педагогически учебни заведения е съветски разузнавач. Под това ректорство в българската образователна система ще се влеят хиляди учители, които ще дадат първите уроци на българските деца, за да стигнем до днес, когато българите са едни от най-нискообразованите хора в Европа. Разбира се, с това не искам да кажа, че всички учители, завършили ВПИ – Шумен, са директен продукт на съветския разузнавач доц. Витанов. След рапорта на подп. Стойков Ахмед Доган осъществява мечтата си да учи философия. Оттук нататък го чака следване, което ще му служи главно за прикритие пред хората, за които ще донася на ДС...
Из "Досието на Доган" от Тома Биков, изд. "Милниум"
Следва продължение
