Последвайте ни в Google News Showcase
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Искам да разкажа, как през 60-те години специалисти с висше образование бяха изпращани да работят по 45 дни „в помощ на социалистическото строителство”, вместо да почиват по плажовете.
Бях вече аспирантка, но трябваше да „строя социализЪма”! Заедно с млада инженерка – научен сътрудник, бяхме разпределени в завод в софийския квартал „Илиенци”. Дадоха ни работно облекло и всеки ден по осем часа пренасяхме на открито до пет „жабки”. През останалото време се мотаехме из района. Искахме да работим, но ни се казваше, че подходяща за нас работа няма. Въпреки това работниците – всички мъже, май се радваха на женското ни присъствие. Помня, че един от тях ме спипа веднаж „на тясно” и каза: „Маре-е-е, какви цици имаш – с рàка да ги фанеш!”. Слава богу, нищо не последва... Накрая ни платиха заплати, които три пъти превишаваха нашите месечни възнаграждения. Ето на това му се викаше „социализъм”!
Втори мой спомен от същото време е свързан със сигурността да се движиш без притеснения в своя град по всяко време. Бях поканена от приятелка да направя „домашна” торта за рождения ден на синчето й. Минаваше полунощ, когато си тръгнах. Приятелката ми – безстрашна – реши да ме изпрати до вкъщи. Живеех в центъра на София – на булевард „Македония”. Както си вървяхме по безлюдния булевард, една врата се отвори и от нея изскочиха трима хулигани и се нахвърлиха върху нас. Аз загубих ума и дума, приятелката ми се разпищя! Изведнъж – като че ли от небето – се появиха двама милиционери и „закопчаха” нахалниците. А какво става днес в много подобни случаи? Къде са полицаите? Дали са малко или престъпниците са много по улиците, в парковете и навсякъде в града?
Мария Самарджиева
