ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1/ 25 години свободна България
„…Роди се освободена България с народ и идеи; роди тя и нова интелигенция, но новата интелигенция няма нито народ, нито идеи. Тя не позна тоя народ, обърна гърба на неговите идеи и даже стъпи върху тях. Тя потърси и намери нови идеи на европейския пазар. Прекара ги през границата без преглеждане, без мито, съгласно закона за насърчение на местната индустрия. Донесе ги в изобилие, но народът не видя полза както от интелигенцията, тъй и от идеите й… интелигенцията забрави народа и неговите идеи и в много случаи тя действуваше и действува против неговите най-скъпи интереси.
И се започна еднообразно управление, което и трябваше да се очаква от една безидейна интелигенция.
Тогава ний видяхме вчерашните слуги, днес господари в монументални дворци; видяхме оплюти владици, разпнати народни дейци и застреляни герои; видяхме на съдийското кресло продажно правосъдие; видяхме народни дейци да бягат от освободеното от тях отечество – интелигенцията доби свобода, за да ги гони; видяхме депутатския мандат в ръцете на изхвърлените от обществото; видяхме черкви и училища, обърнати на партизански учреждения; видяхме чела, увенчани с лаврови венци, простреляни; видяхме цигански и хамалски избраници за народни представители; видяхме шайки и безномерни стражари да стрелят в народа на изборното място; видяхме окръжни управители и околийски началници – тъмнични обитатели – народни управители; видяхме тия, които се угоиха със Садинските помощи (1) да издават вестници и да учат хората на морал; видяхме позора на печатното слово и изневярванието на народа в неговата сила; видяхме самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха и проповядват това, което вчера оплюха; видяхме горещо да се стиска ръката на вчерашния подлец и убиец; видяхме как обществото го приема и му дава прехрана и място в своята среда; видяхме цигани, подпомагани от полицията, да яздят българи; видяхме гладни учители и голи и боси войници; видяхме Тръстеник, Шабла и Дуранкулак (2); видяхме празни хамбари и гнили вагони; най-после, в деня, когато се полагаше основният камък за паметника на народните светци, ний видяхме да викат „долу!” на нашите освободители тия деца, които не помнят турския ятаган и кръвожадност, които не знаят колко ни коства един български поп, един български владика; които не знаят как се е добило българското четмо, на което се учат…”
Това е откъс от есето на Йосиф Хербст (3) „Старото поколение и новата интелигенция”. Избрал е за мото стих от 50-и псалом „Сърце чисто сожизди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей”. Есето е посветено на 25-годишнината от Освобождението. Публикувано е във в. „Вестник” през 1901 г. Тогава Хербст е на 26 години.
Нещо да се е променило?
Не.
Това е трагическият отговор.
2/ 25years free Bulgaria
Защото – какво видяхме за последните 25 години?
Видяхме една жалка политическа класа и една сган самозвани псевдодемократи, и една орда тинк-танкове, „експерти”, НеПеОшници и протестъри, които нямат нито народ, нито идеи. Те презират този народ, а техните „идеи” зависят от интересите на техните чуждоземни патрони, донори и господари.
Те не познават тоя народ и не искат да го познават – нито него, нито историята му, нито вековните му усилия, нито неговите мъки, нито неговите страдания, нито неговите надежди, нито неговите въжделения. Те обърнаха гръб на неговите идеали, и стъпиха върху тях, и плюха на тях с отвращение.
Те потърсиха и намериха нови идеи на евроатлантическия пазар, прекараха ги през границата без мито, съгласно закона за насърчение на местната индустрия за производство на лъжи, спекулации, безпаметност и безнадежност, която трови, развращава и разяжда обществото. Донесоха ги триумфално като Свещените скрижали, но народът видя само погром и разруха, унижение и отчаяние.
Тази овластена сган, съставена от пари (мръсни), политика (подкупна), престъпност (безнаказана), правосъдие (привидно) и прилежащите им куртизански медии 25 години действа неуморно против народа и неговите най-скъпи интереси.
И видяхме разставени по върховете на държавата довчерашните слуги и доносници, измамници и самозванци, страхливци и подлизурки, нагаждачи и подмазвачи, ласкатели и шушумиги, лицемерци и велзевули, мошеници и шмекери, номенклатурни дечица и тоталитарни първенци; видяхме ги как си насъчиниха биографии на борци срещу и жертви на същата тоталитарна власт, която обслужваха подобострастно; видяхме ги в ролята на господари и ментори, на морални стожери и трегери; видяхме плюти и влачени архиереи, и Светата ни Църква, разпната от разколници; видяхме подлеци, обявени за герои, а героите – разтерзани и подгаврени; видяхме похулени достояния, поругана история, осквернени народни светини; видяхме изкорубени училища, разгромени читалища, мъртви села, изнасилени старици, убити деца и деца-убийци; видяхме мястото на правдата, а там – неправдата, и мястото на закона, а там – беззаконието; видяхме властта в ръцете на генно-модифицирани политически конструкти, забъркани в колбата на олигархията; видяхме да се разпореждат със съдбините на народа овластени мутри и мафиоти, изригнали из обществените подземия; видяхме напърчени лакеи на чужди интереси; видяхме избори, „спечелени” с покупко-продажба, рекет и принуда; видяхме тия, които се угоиха от грабеж и мародерство, и тия, връз които се сипят милионни грантове, да издават вестници и да учат хората на морал от телевизора; видяхме позора на печатното слово и падението на медиите; видяхме самозвани апостоли и писатели, журналисти и политици, които плюха на това, което вчера проповядваха и проповядват това, което вчера оплюха; видяхме безмозъчната възхита и преклонение пред всеки мръсник и мамипулатор, бандит и безкнижник; видяхме как обществото приема един гангстер, и за благодетел го има, и като месия го възпява, и като избавител го величае; видяхме гладни учители и унизени учени; видяхме как гинат нашите момчета по чужди земи, за чужда кауза и чужд кеф; видяхме убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст прогласени за ангели; видяхме антифашистите поругани, а фашизма – канонизиран; видяхме една раздържавена и разгромена държава, ограбена и оглозгана, превърната в сянка на самата себе си, в една територия без минало, настояще и бъдеще, която замени своя суверенитет с васалитет; видяхме едно малодушно общество, наситнено и натрошено на атоми, лишено от памет, мисъл, достойнство и достолепие; видяхме един обезграмотен и затъпен народ, който в своята бездеятелност вечно чака месия, но целува ръцете на Юда, и подир Понтия Пилата се влачи, а Спасителя разпъва ката ден; видяхме как умници и красавци безчинстват в олтара на народната свяст, как избождат очите на нашите народни икони, на нашите светци, апостоли, първоучители и революционери; видяхме тия шмекери да наричат Православието боклук, кирилицата – комунизъм, Ботев и Левски – терористи, робството – благо, Освобождението – робство, хаджи Иванчо - пример за гордост и подражание, разрухата – възход, грабежа – благотворителност, мизерията – благоденствие, а гражданската позиция – криминално деяние; видяхме да викат „долу!” на нашите освободители тия деца, които не знаят своята история, а не знаят, защото не искат, а не искат, защото им бе казано, че не трябва да знаят, нито да помнят, че за да успеят им стигат две неща – презрение към България и коленопреклонно подчинение, послушание и възхита пред евроатлантическите господари и техните ценности, тъй ревностно пазени от бандеровците-неонацисти; видяхме тая лакейска орда хонорувани русофоби да рие земята в истеричаво стремление да лицезре - най сетне! – Русия погубена и разчленена, а Европа – похитена и подчинена на американския интерес…
Видяхме, виждаме го, живеем го. Този позор.
3/ Какво още?
„Видяхме, много неща видяхме в един период от 25 години, но какво ли още има да видим?!... Няма ли след това в нашето общество признаци на близка катастрофа и наближающе народно бедствие?”. Така завършва есето на Йосиф Хербст.
--------
Обяснения под линия
1) Садина е село в Североизточна България, община Попово, област Търговище. В селото е жив споменът за т.нар. „екзекуция на Садина“ от февруари – март 1894 г. През 1893 г. Стамболов инициира избори за ВНС, за да промени Търновската конституция, а именно: отмяна на чл. 38, който изисква престолонаследникът на Фердинанд да бъде източноправославен, а също и намаляване броя на депутатите на половина, за да може режимът да монополизира законодателната дейност.
Стамболов лично одобрява листите: „Ще вземете всичките зависещи от Вас мерки за избиране на одобрените от мен кандидати. Ако за сполуката за избора ще има нужда от някои извънредни мерки, ще ми съобщите за тях и ще искате наставленията ми”. (телеграма от 24 март 1893 г.).
Опозицията и духовенството са категорично против. Доростоло–Червенският митрополит Григорий разпорежда насвещениците, а те – на своите енориаши да не поддържат кандидатите, които са за изменението на конституцията.
Въпреки „мерките”,на 18 април 1893 г. избирателите от Садинска община (с непокорно и изцяло русофилски настроено население, с кмет и старейшини – русофили) гласуват против режима - „всички са дали гласовете за противниците”, докладва околийският управител.
На 13.02.1894 г. в Поповска околия са назначени допълнителни избори. Избирателите са около 6000, повечето подкрепят опозиционния кандидат. Представителите на Садина заварват урните предварително запечатани, властите отказват да ги отворят, селяните разбиват една урна и тя се оказва пълна с бюлетини за правителствения кандидат. Множеството тръгва към околийското управление, посрещат го със стрелба. Резултат – 20 ранени, 4 убити.
Насрочени са нови избори за 20.02.1894 г. В селото пристигат 9 стражари, после още 20, после, по заповед на Стамболов е изпратена една войскова рота с петима офицери и указанието: „Ако садинчане укажат вам съпротивление, разрешавам ви да употребите оръжие и да направите всичко, щото видите за нужно на самото място”. Стамболов нарежда да се изпратят още „40-50 души солдати под командата на решителен офицер”. Арестувани са 40 души.Стамболовистите печелят изборите, но от 6000 избиратели гласуват 600.
Садина е обявена за разбойническо гнездо и е наказана с екзекуция по чл.11 от Закона за изтребление на разбойничеството от 1887 г.: „Ако някое село, махала, или колиба укрива разбойници, или отказва своевременното даване на предвидената в чл.4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция по предложение на МС”.Чл.13 предвижда непокорните да бъдат съдени „от полевите военни съдилища”.
„Екзекуцията” означава, че селищата, обявени за престъпни, „са длъжни да доставят за своя сметка на екзекуционния отряд храна, квартири, отопление и осветление”. Ето как изглежда това:
„Храната на всички чинове от екзекуционния отряд и фураж на конете трябва да се състоят:
а) За офицерите: завтрак, състоящ се от кафе, мляко, сирене и яйца; обяд от три месни блюда с половин литър вино и 50 г ракия; вечеря от две месни блюда и половин литър вино.
б) За войниците: 1/ в делнични дни – утрешна варка, обед и вечеря по положената за сезона разкладка с четвърт литър винена и 50 г ракиена порция ежедневно; 2/ в празнични дни – по девета разкладка с винена и ракиена порция.
в) За фуража: За конете на офицерите и войската се дава фураж по усилена дажба” (чл. 30 от Правилника към закона).
В Садина са изпратени две дружини войска от Шумен и Търново с 28 офицери под командата на подп. Караджов от Седми пехотен Преславски полк. Село с по-малко от 500 къщи и 2300 души население е принудено да изхранва войска от над 1000 души.
Това издевателство над мирното население, този откровен грабеж, предизвиква масови протести. Включват се журналисти, писатели, опозицията,Църквата,граждани, селяни и българските студенти зад граница. Антон Страшимиров, Алеко Константинов и Димитър Благоев остро осъждат безчинството на властите. Започва всенародно събиране на помощи за Садина. Вестниците „Свободно слово”, „Прогрес”, „Защита” и „Работник” дават постоянни отчети. Населението събира „20 000 лева и 10 000 оки брашно и ги проводили на с. Садина, за да му облекчи тежестта на беззаконната екзекуция, за да го спаси от незаслуженото опропастяване” и да протестира „против потъпкването на законите и против произволите на управниците”, пише в. Защита”.
Помощите не стигат до селяните. И парите, и храната са присвоени от властта. Оттук идва изразът „Садински помощи”.
След „екзекуцията” през април 1894 г. садинци изпращат телеграма до двореца с искане да се разтури кабинета, „който е разрушителен за страната”. След месец Стамболов подава оставка. Дълго време се разпространява изречението:„СЕЛО САДИНА СВАЛИ СТЕФАН СТАМБОЛОВ”.
2) Първите селски бунтове срещу непосилните данъци през 1900 г. в Тръстеник, Шабла и Дуранкулак завършват с 90 убити и 400 ранени селяни.
3) През 1925 г. най-величавият български публицист на ХХ век ще бъде погубен в черните нощи на белия терор. Не знаем дали е удушен, не знаем дали е изгорен в пещите на Обществената безопасност, не знаем къде е заровен, къде е захвърлен, в коя дупка, в кой овраг. Не знаем дали побеснели кучета са влачили неговите кости, нито къде са ги завлекли. Когато през 1954 г. разкопават Илиенския форт, изпод земята излизат въжета, пръстени, кости, катарами, копчета. От един потрошен череп проблясва теменуженото стъклено око на Гео. Но Йосиф го няма там.
Източник: pogled.info
