ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Калин Врачански изчезна от тв екраните напоследък, но не спира да бъде един от най-популярните родни актьори. Въпреки че мина доста време от пробива му в „Стъклен дом”, а последно се изявяваше в „Дървото на живота”, публиката му продължава да го следва и в театъра и представленията с негово участие се играят пред пълни зали. На сцената Калин се вихри с пълна сила в цели 4 постановки, а в момента репетира за още 3. Може да се каже, че вече се е доказал в театъра, но все пак последната му роля предизвика изненада в арт съсловието и мнозина критици изразиха съмнение дали му е по мярка да играе Моцарт в новия спектакъл на Бина Харалмпиева. Как приема той критиките, Врачански сподели за читателите на „Ретро”.
Интервю на Звездомира Танева
- Г-н Врачански, имате много работа посред лято и особено интересно е превъплъщението ви в Моцарт в спектакъла на Бина Харалампиева, с който ще бъдат открити „Моцартовите празници” в Правец. Как приехте толкова отговорна задача – да играете един от най-великите творци в световната история?
- Много обичам Бина и преди това съм работил с нея по два спектакъла. Когато ми се обади, веднага приех и нямаше никакво място за колебание. Знам, че тя не приема какви да е пиеси и щом се е заела с нещо, то е качествено и ще бъде направено на ниво.
- Не се ли притеснявахте от ролята, а и с премиерата на този спектакъл се открива фестивала? Имаше доста коментари дали имате достатъчно опит да играете тази роля?
- Притеснявам се, но това не може да бъде оправдание да се откажа. Това ми е работата и ако нямам сили да изиграя каквато и да е роля, било и Моцарт, трябва да се откажа от професията си. Напротив – трудните роли мотивират актьора да даде най-доброто от себе си и са много по-интересни. Никога не съм бягал от предизвикателствата във всеки аспект и досега имам самочувствието, че съм се справял. Защо и с Моцарт да не е така? Вярвам, че ще дадем едно добро начало на фестивала. Напреднали сме с репетициите, но има и още много работа, която трябва да свършим до края на юли.
- Партнирате си с Асен Блатечки, който ще играе Салиери. Това помага ли ви?
- Това наистина много помага. Ние сме приятели, познаваме се отлично и затова работим много лесно заедно. Разбираме се почти без думи и винаги е приятно да сме заедно на сцената.
- В последния ви премиерен спектакъл – „Когато котката я няма”, той ви беше и режисьор. Какъв шеф е?
- Да, три пъти ми е бил режисьор. Не бих казал, че е по-различен в тази му роля, а и аз го възприемам многопластово – колега, приятел, режисьор, талантлив актьор... Не мога да го разделя, за да кажа какъв е. Обичам да работя с него, защото знае какво иска и какво прави.
- Посрещнахте в началото на юни именно с този спектакъл рождения си ден във Враца. Там разпитваха ли ви откъде идва фамилията ви?
- От рода на баща ми. Един човек ми се обади тогава и ми каза: „Знаете ли, че имате връзка със Софроний Врачански?“, а аз му отговорих, че не е възможно. Той обаче продължи да настоява, че прави проучване, за да разбере дали имаме някаква родствена връзка, защото родът на Софроний се бил пръснал. Аз му обясних, че родът на баща ми е от плевенския край, и той продължи да настоява.
- В тази постановка за пореден път си партнирате и с Елена Петрова. Играхте с нея в „Стъклен дом”, във филма „Вила Роза”, сега и в театъра. Дразнят ли ви клюките за отношенията ви с нея?
- Не, не се занимавам с такива неща и не обсъждам личния си живот. Елена е страхотен професионалист и с нея е много приятно да се работи. Особено в този спектакъл, който е комедия, всички страхотно се забавлявахме, а за нея разбрах, че е и много смешна!
- Оприличавате ли се с някой от героите, които сте играли?
- Не - и по-добре! Нито пък мога да кажа какво бих искал да изиграя. Ако кажа една роля, означава другите да ги пренебрегна.
- Наскоро се върнахте от Лондон, където бяхте с Теодора Духовникова, за да играете „Гарванът” отново на Бина Харалампиева. Как минаха спектаклите там?
- Хората много ни се зарадваха. Беше пълно с българи, които оцениха отлично представянето ни. И двете вечери имаше много публика. Спектакълът ни е любим и на нас и тук се радва на голям интерес. Той се играе с успех в Театър 199, а сме гостували и в други градове из страната.
- Освен за ролята на Моцарт, репетирате ли нещо друго ново за есенния театрален сезон или за нов сериал?
- Предстоят няколко неща, но още на са уточнени. Засега планирам участие поне в два-три спектакъла, по които да започна репетиции след фестивала и ако всичко е наред и се знае кога ще стартират, ще уточня за какви роли и заглавия става дума, но сега е рано. Има и разговори за сериал, но всичко е на много начален етап. Имам и филм - с Асен снимаме нов филм. Надяваме се догодина да излезе неговият дебют като режисьор в киното. Филмът се казва „Люси“. Няма да издавам повече.
- Има ли бъдеще българското кино?
- О, много се надявам, обаче трябват пари, някой трябва да повярва и да инвестира в проекта ти. В киното малко трудно се възвръщат парите, тъй като държавата ни е малка и потенциалните зрители не са чак толкова много, за да могат да върнат инвестицията на някой продуцент, който е решил да финансира проекта.
- От толкова работа ще ви остане ли време за почивка това лято?
- Тези дни планирам малко да си почина и да отида до нашето море, но повече няма да издам. После се връщам, за да репетираме за „Моцартовите празници” и ще бъда зает.
- А какво ви кара да се усмихвате и ви избавя от стреса?
- Ами странни и различни неща. Аз имам много хобита – карам мотор, спортувам, динамичен съм. Като споменахме например рождения ми ден, когато празнувах във Враца, много се зарадвах на тортата, която ми подариха на сцената в театъра пред цялата публика, събрала се в голямата зала. Беше много яко. После, когато започнахме да се бием с нея, стана още по-весело. Така че се старая да се радвам на всичко в живота.
