Калин Терзийски изригна пред ПИК към Иво Сиромахов: „Шоуто на Слави” мирише! Богатите простаци като господаря ти няма вечно да веят байрака
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Епистоларна война се разрази в социалната мрежа между известния писател и носител на Европейската награда за литература Калин Терзийски и Иво Сиромахов, сценарист на чалга предаването „Шоуто на Слави”.
Повод е текст на Терзийски във фейсбук профила му, в което изразява огорчението си от факта, че не е видял нито една своя книга в най-голямата книжарница в Габрово при посещението си в града. Вместо това на първите редици били подредени томчета на самопровъзгласили се „писатели” като Венета Райкова, Криско и пр.
„Стига си мрънкал. Пазарът е свободен. Ако имаш топки - излизаш на него и се конкурираш”, пише под поста на Терзийски Иво Сиромахов.
И още: „Такава е съдбата на всички гении. Особено на тия с европейските награди. Тълпата не ги оценява приживе”, продължава с иронията „сценаристът” Сиромахов, за когото е известно, че пише смешките си за шоуто, забърсвайки статуси от фейсбук.
„Ако наистина смяташ, че скромните продажби на книгите ти са резултат от някакъв зловещ комплот на търговците, насочен срещу теб, направи нещо! Отвори книжарница, в която ще се продават само безсмъртните ти шедьоври и когато пред нея се извият денонощни опашки от почитатели на словото ти, ще можеш със спечелените милиони да финансираш едно мащабно протестно бдение със свещи срещу злоденията на тия мръсници книжарите."
Омерзен от агресивната реакция и грубата ирония на Иво Сиромахов, с когото се познават от години, Калин Терзийски му отговори с „МАЛКО ПИСЪМЦЕ ДО МОЯ ПРИЯТЕЛ ИВО И ДРУГИТЕ СЦЕНАРИСТИ НА СЛАВИ, КАКТО И ДО ДРУГИ ЛЮБИТЕЛИ НА БАЛКАНСКИЯ КАШКАВАЛ”.
„Има тенденция да бъдат изтиквани напред пошли продукти на псевдокултурата, на културната манифактура - разни дебелашки пошлости, каквито се правят в „Шоуто на Слави” – пише Терзийски. - Това, че чрез способността им да гъделичкат най-грубите сетива на тълпата (а не силните струни на народа!) сами изплуват нагоре и изтикват сериозните произведения на изкуството - това не означава, че те са ПО-ДОБРОТО И ПО-КАЧЕСТВЕНОТО. Те са мазното петно, което изплува! Въпросът е: Трябва ли да оставяме това мазно петно да стои отгоре? И даже - да стои на лицето ни? И даже - да го наричаме изкуство?”.
Според писателя „Шоуто на Слави” и подобните нему развращаващи хората творения са пропаганда на простащината и байганьовщината.
„Сега някои са харесвани, защото се обръщат към една дебелашка тълпа. И тя им се кефи, гърголейки в похотливо и тлъсто доволство. Добре знаеш, че в народа съществуват и двете същности - и простака и умния човек – обръща се Теризйски отново към Иво Сиромахов. - И бай Ганьо и Алеко. Аз винаги се обръщам и апелирам към Алеко. Ти - към бай Ганьо. За тебе е добре и дори изгодно в народа да надделее и дори да остане единствено бай-Ганьото! И неговите книги (ако пропише случайно) да стоят най-отпред. Така да се каже - пропагандата на простащината взе своето. И след като аз пет години не се борех достатъчно - тя преля. Сега вие водите по точки и байганьовщината се вихри на воля. Но мисля, че вълновата природа на света ще промени нещата. Не може тъпанарщината вечно да си вее байрака. Защото, най-малкото, черните беемвета и мерцедеси на богатите простаци (като господаря ти) са създадени от мисълта на учени. Които в същността си са Алековци!”.
„Агресивната простотия е безцеремонна и няма никаква критичност към своята безцеремонност – добави Калин Терзийски пред ПИК и „Ретро” чалга отровата „Шоуто на Слави”. - Тъй като е задвижена много силно машината за изкарване на пари, те не могат да си позволят да бъдат самокритични. То е все едно да си хвърлят чакъл в колелото на машината”.
На въпрос как ще коментира амбициите на хора като Слави Трифонов и сценаристите му да се набъркат в политиката, Терзийски отговори:
„Усетили са, че повече не могат да направят нещо, което да се забелязва. А и краставите магарета се надушват. Когато човек мирише, отива на места, където мирише силно, за да не се усеща неговата собствена миризма. Тяхната съвест на самите тях им мирише и те предпочитат миризливи места, за да се слеят с вонята. И другото – политиката е гробището на неизявените хора. Тези, които нямат други шансове за изява, отиват натам. Както се казва в химията – подобни се разтварят в подобни. Виждат, че в момента простотията добре се котира в политиката, и отиват натам, за да се разтворят в средата си."
