Последвайте ни в Google News Showcase
Днес станахме свидетели на поредния вял и приспиващ дебат между кандидат-президентите Красимир Каракачанов, Ивайло Калфин, Трайчо Трайков и Пламен Орешарски. Не е изненада за никого, че Цачева и Радев ги нямаше в студиото на Нова телевизия, след като показаха, че и те не са спобосбни на повече и дебатът им бе също толкова безинтересен. А и защо ли трябва да се борят с простосмъртните, като уж отиват на балотаж? Да видим дали тази надменност няма да им изиграе лоша шега в последния момент.
Това, че не ги видяхме до останалите кандидати обаче е тема на друг коментар, ако въобще подобно поведение може да се коментира. Гражданите си правят изводите сами и не е случайно, че Красимир Каракачанов набира все по-голяма популярност.
Тъжното и спешното обаче е, че четиримата кандидат-президенти говореха в един глас, все едно не са опоненти, никой не успя да възбуди настроението на заспалия българин и да произведе някаква съществена мисъл или идея за промяна. Станахме свидетели на поредния тотално безплоден разговор в ефира. Единствените, които кръстосаха шпаги, макар и за кратко, бяха Калфин и Орешарски. Първият с основание припомни някои истини на бившия премиер, който, забележете, се изцепи, че ако стане президент ще си ползва досегашните приятелства. Чудно обещание за електората, който го свали с протест.
Калфин пък, като бивш социален министър, не успя да отговори, как така цели села с ромски деца са болни от астма, а други от епилепсия.
Каракачанов като един националист може би беше единственият, която се различаваше от останалите, но когато стана дума за външната ни политика и той се прегърна с останалите преденденти за "Дондуков" 2.
Трайчо Трайков трудно би могъл да бъде анализиран, тъй като присъствието му във въпросния псевдо дебат не доведе до нищо и сякаш бе скопен призрак.
Жалко, много жалко за родната политика. Докарахме се до там кандидат-президенти да бягат от дебати, едни да се правят на ощипани и обидени, а трети да говорят, но нищо да не казват. Жалки празнословци!
