Кардиохирург №1 проф. Людмил Бояджиев: Февруарската жега докара бум на инфаркти

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Проф. д-р Людмил Бояджиев е началник на Клиниката по кардиохирургия в Националната кардиологична болница. Той направи първата трансплантация на сърце на възрастен в България през 1986 г. Въведе редица нови методи в оперативото лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Ученик е на един от най-големите кардиохирурзи в света д-р Дентън Кули

 Интервю на Мира Радева

 - Необичайно топлото време за февруари – 22 градуса показаха термометрите, отразява ли се върху сърдечните заболявания?

- Разбира се! Най-много пострадаха хората с хронично високо кръвно, състоянието им се влоши. Обяснимо е - на фона на грипната епидемия, която у нас засегна над 1 млн. души, не може да не се стигне до засилване на симптомите на други съпътстващи заболявания. Високата температура и интоксикацията /отравянето/ на организма при грипа, нарушаването на водно-солевия баланс, доразболя и пациентите с ритъмни  и проводни заболявания на сърцето и със заболявания, които водят до увреждане на помпената му функция.

- Излиза, че не аномалиите във времето, а съчетанието им с грипа, са виновни за бума от сърдечноболни?

- Чакайте!  Необичайната промяна на времето през този февруари, е съпътствана и с промени в атмосферното налягане. То пък винаги влияе негативно върху хората с високо кръвно налягане, както и върху пациенти с проблеми с помпената функция на сърцето. Много хора с увреждане на лявата камера също бяха приети в кардиологичните болници.

- Зачестиха ли инфарктите и инсултите, проф. Бояджиев?

- Да. Не само аз, и мои колеги алармираха, че напоследък и много млади хора получават инфаркти. Преди години това беше заболяване на напредналата възраст, резултат от исхемичната болест. Промените в атмосферното налягане обаче, силната влажност на въздуха, йонизацията, замърсяването са виновни за инфарктите. Защото знаем, че най-разпространената  исхемична болест на миокарда е свързана с пренасянето на кислород в различните слоеве на миокарда. А това пък има връзка с мъглите.

-Тази година мъглата е особено гъста  и продължителна?

-        Мнозина са виждали как изглеждат утрините в големи европейски градове, където се инвестират огромни средства за пречистването на въздуха. Докато в София дишаме най-мръсния въздух в Европа. Пълен е с прахоляк и е конгломерат от водни капчици с изключително вредни твърди частици, пагубни за здравето на хората. Да сте чули да се говори за това?

- Налага ли се да правите спешни спасителни операции на сърца?

-Налага се. Резките промени в атмосферните условия обикновено водят до увеличаване на броя на пациентите със сърдечни оплаквания.

- Като един от най-известните наши кардиохирузи – болен ли е българският народ?

- За никого не е тайна – българинът е много болен. От една страна причината за тази национална трагедия са усложненията от ширещия се в страната диабет, изключително разпространената хипертония и инсултите – ние сме на първо място в Европа по смъртност от сърдечно-съдови болести на човек от населението. Но има и друго - националната ни  здравна политика не прави нищо да бъде решен този най-важен за нацията проблем.

- Нали уж реформата в здравопазването ни върви с пълна сила, г-н професоре!

-За каква реформа става дума, когато всичко в тази сфера е обречено на неефективност. Да започнем най-отдалече – това ,което влошава здравето на българина, са условията при които живее. Много тежка икономическа и политическа нестабилност, пълна абдикация на държавните структури от важните въпроси в ежедневието му, жестока престъпност и др. Всичко това води до силно нарастване на стреса. Тъкмо той е пагубен за здравето на хората. И никой не иска да осъзнае тази истина, да помогне на България да се съхрани.

- Вие оперирате и в Хюстън. Каква е разликата между сърдечна операция, направена там, и в България?

- Няма разлика. Вярно е, аз поддържам тесни контакти с водещи кардиологични центрове. Според статистиката миналата година сме увеличили броя на сърдечните операции  - те са 5200. Тази цифра обаче е под  минимума. Стандартът за целия свят е 1000 сърдечни операции на 1 млн. жители от населението. Значи ние трябва да правим около 7000 операции. Но не ги правим. Защото държавата продължава да не се интересува от създаването на национална стратегия за лечението на сърдечно-съдовите заболявания.

-Все пак операциите в кардиохирургиите са се увеличили?

- Знаете ли какво означава това? Означава, че пропагандираните методи за т.нар. безкръвни съдови операции са свършили финансовите си лимити. И болните така или иначе трябва да опрат до класическите.

-Какво лошо има в това?

-Лошото е, че навреме не се преценява къде да бъдат вложени и без това малкото средства за здравеопазване. Къде ефектът от тях за живота на българина ще бъде по-голям. А парите се насочват към непрекъснатото разкриване на паралелни на кардиохирургиите структури, с които се източва бюджетът на здравната каса.

-Имате пред вид центровете за инвазивна кардиохирургия, които никнат като гъби в цялата страна?

-Точно тях! Като дългогодишен хирург в Националната кардиологична болница ми прави впечатление, че на болните се правят най-вече печеливши за докторите процедури. Но не и за самите пациенти. И често хората се подлагат на прескъпи инвазивни процедури без изобщо да има нужда от това. Но нали здравната каса плаща за тях повече пари, а после се чудим защо средствата й се стапят. В същото време някои доктори печелят добре.

- Това не се ли знае по високите етажи на медицинската власт?

-Естествено, че се знае. Тази далавера беше доказана още преди 3 години с доклад на Агенцията за медицински одит. Според него на много пациенти се извършват скъпи манипулации, без диагнозата им да ги изисква. И какво се случи след доклада? Както обикновено става в България – нищо.

- Предлагали ли са ви да станете министър на здравеопазването, проф. Бояджиев?

- Не съм мислил по този въпрос. Но ме боли, когато виждам хала на родното здравеопазване. През 1990 г. със съдействието на тогавашния здравен министър проф. Черноземски доведох от Хюстън най-известния професор по икономика на здравеопазването Дейвид Леарсън. Никакъв ефект – и до ден днешен не броим здравеопазването за част от икономическия механизъм в страната.

- Но нали клинични пътеки са тъкмо такъв икономически механизъм?

- Финансирането на болниците по тях доведе до това, че националната здравна мрежа се превърна в благодатна почва за разследвания от страна на ДАНС и МВР. Знаете ли, че шофьори на две линейки и екипите им сбиха кой да вземе един пациент и в коя болница да го закара. Казано иначе – кое здравно заведение да вземе парите от касата за него. Така че за мен от  десетина години Министерството на здравеоапазването не съществува. То е само една объркана структура, която се занимава единствено с лобизъм - да сменя директори на болници или да качва на тези постове лоялни към управляващите. А министърът на здравеопазването просто е една функция на управляващите политици. Още: не може в една държава да има две форми на здравеопазване.

- Какво точно имате пред вид?

- Национално обществено здравеопазване и категория, като болница „Лозенец”./Правителствена, б.а./ Значи едните се издържат от недофинансираните клинични  пътеки и мизерстват, а другите – от бюджета и лъщят от лукс. Вече 22 години това безобразие  още не е стансало публично достояние.

-Правителствена болница, сега „Лозенец”, остана ли си правителствена?

-Тя никога не е преставала да бъде такава. Според начина , по който се стопанисва, управлява и финансира. И ще остане правителствена. Ще припомня едно стихотворение, което беше част от живота на моето поколение. Но за жалост  вече го изтриха от учебниците на децата - „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. Да, сигурно тази стълба се е отнасяла за едно далечно време. Сега няма нужда от стълба... Управниците ни са възвишени и боговете са техни братя... Това е тъжната истина на днешния ден.