Катастрофата на магистрала „Тракия“ е логична и трагична „случайност“ от безхаберието на властта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Понякога се сещам за онази притча за луковото стръкче, която Грушенка разказва на Альоша Карамазов в творбата на Достоевски. Става дума за една много зла жена, която през целия си живот не била направила нито едно добро дело. Когато починала, дяволът я грабнал и я хвърлил в огъня на ада. Да гори!
Нейният ангел-пазител обаче се захванал да претърси живота й във всеки един най-малък детайл, за да открие поне едно добро дело. Най-накрая наистина открил нещо и казал на Господ: „Имало е момент, в който тази жена е направила и нещо добро, отскубнала е една главичка лук от градината си и я е дала на една просякиня.“ И тогава Господ му отговорил: „Вземи същата тази главичка лук, протегни я към нея в огненото езеро, нека се хване за тази лукова глава и я издърпай. Ако успееш да я изтеглиш, тя ще отиде в рая, но ако лукът се откъсне, тя ще остане там, където е сега.“
Ангелът отишъл при жената, подал ѝ лука и казал: „Хвани се, жено, и се дръж!“ И започнал да я дърпа внимателно. Жената вече била почти изтеглена, но другите грешници в езерото на ада видели, че я измъкват, и се хванали за нея, за да се спасят заедно с нея. Жената обаче не се била променила, нищо не била преосмислила, независимо от мъките в ада, и започнала да ги рита с думите: „Мене ме дърпат, а не вас, лукът е мой, а не ваш!“
И в момента, в който изрекла тези думи, лукът се откъснал. Жената паднала обратно в огъня и си гори там и до днес. Поуката от тази притча, която Достоевски ни припомня, е, че хората получават своите уроци през целия си живот, но често остават жестоки и примитивни, и не се обръщат вътре в себе си, за да осмислят егоистичната си същност дори когато са на края на възможностите си или при критични обстоятелства.
Като обобщение бих казала, че катастрофата на магистрала „Тракия“ е логична и трагична „случайност“ от безхаберието на властта. Много хора от елита очакват да не попаднат в огненото езеро, или ако попаднат, техният ангел хранител от богатия им и много щастлив живот да ги измъкне, защото са направили дарение на Църквата например. Само че лукът ще се скъса, понеже дарението не ги е променило отвътре. Дарението е като молитвата. Тя се отправя, не за да бъде чута от някого, както и да бъде наричан този магичен връх на всемогъществото, а за да предизвика промяна в същността на човека.
Калина Андролова, Фейсбук
