ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От 50 години съществува основна теория за произхода на Луната. Според тази хипотеза 150 милиона години след формирането на Слънчевата система, тоест преди приблизително 4,4 милиарда години, протопланета, която учените наричат Тея, се е врязала в нашата планета.
Тея била с размерите на Марс, който има диаметър 6700 км (диаметърът на Земята е малко повече от 12 700 км). Именно този сблъсък довел до появата на Луната. Но какво е било естеството на тази космическа катастрофа и какво точно се е случило след сблъсъка, тоест как точно се е появила Луната, все още е предмет на спор в научните среди. Но ново изследване предполага, че Луната веднага е била изстреляна в орбитата на Земята след сблъсъка на две планети, пише "Дейли мейл".
Учените отдавна се опитват да разберат как точно се е появила Луната, ако се е образувала в резултат на сблъсък на двете планети. Освен това учените нямали еднозначен отговор на въпроса защо съставът на Луната и Земята е толкова подобен. Според основната теория за произхода на Луната въздействието на Тея върху Земята е било толкова силно, че в резултат се е образувал огромен облак от отломки, които с течение на времето са се съединили в нашия спътник.
Този облак от отломки трябва да е бил съставен от земно вещество, което би могло да обясни сходството между Земята и Луната. Някои учени предполагат, че протопланетата Тея също се е състояла от подобна на Земята материя.
В своето изследване учени от университета в Дърам са решили най-накрая да намерят отговора как точно е станало образуването на Луната. Изследователите твърдят, че в резултат на сблъсъка на двете планети преди милиарди години нашата Луна веднага е била изхвърлена в орбита около Земята.
Учените създали нова симулация с помощта на мощен суперкомпютър. Те успели да симулират стотици различни варианти на сблъсъци между двете планети, променяйки ъгъла на удара, неговата скорост, както и масата и скоростта на въртене на двата обекта. Според Винсент Еке от университета в Дърам тяхното моделиране обяснява защо съставът на Луната е толкова подобен на този на земната мантия.
Изследването показало, че по-голямата част от Луната се е формирала веднага след като другата планета е ударила Земята. Това означава, че по време на това събитие, когато се е образувала Луната, се е разтопило по-малко вещество, отколкото се е смятало по-рано.
Симулацията показала, че когато спътникът се намира близо до Земята, той ще бъде разкъсан от приливните сили на земната гравитация, така че Луната е оцеляла само благодарение на това, че е била изхвърлена в орбита около Земята веднага след удара.
Това обаче е просто още една теория, която по-нататъшните изследвания на вътрешната структура на Луната могат да потвърдят. А за това е необходимо по-продължително присъствие на човека върху земния спътник.
