ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Повишението на цените на едро и дребно на кравето сирене, кашкавала, яйцата и на други храни не е пазарно обосновано, е основният извод на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от направен от нея анализ. Поражда се обосновано съмнение за наличието на незаконосъобразни практики от страна на основните участници на пазара, сред които са търговските вериги, заявяват от КЗК.
Затова Комисията образува три производства за установяване на евентуално извършени нарушения на Закона за защита на конкуренцията, под формата на забранени споразумения от страна на следните участници на всички нива на дистрибуцията на храни и техни обединения: “Сдружение за модерна търговия” (браншовата асоциация на големите вериги), “Билла”, “Лидл”, “Кауфланд”, “Максима Българи”, “Промаркет”, “Фантастико”, “МЕТРО”, Сдружение “Съюз на птицевъдите в България”, Сдружение “Асоциация на промишленото птицевъдство”, “Асоциация на млекопреработвателите в България” и Сдружение “Национална асоциация на млекопреработвателите”.
Комисията счита, че трябва да се установи дали не са налице непазарни фактори, които водят до повишаване на цената на едро и в по-голяма степен на цената на дребно на наблюдаваните храни.
В хода на предварителното проучване на КЗК е установено, че голяма част от изявленията в подкрепа на позицията на търговците изхождат от “Сдружение за модерна търговия”. Например в интервю от 3 февруари 2023 г., председателят на сдружението Николай Вълканов посочва, че 20-30% разлика в цената между производител и краен търговец е нормална и така се работи в целия свят. Той прави прогноза и накъде ще се движат цените на основни храни. Според него, може да има поевтиняване при млечните продукти, но не и при червените меса.
Прави впечатление, че в свои изказвания отделни търговци (вериги за хранителни стоки) използват идентични фрази и се стремят да внушат на обществеността сходни разбирания за ситуацията, свързана с повишаването на цените, посочват от КЗК.
Впечатление на Комисията преви и честата практика търговци и производители на храни да оповестяват публично бъдещото си поведение и съществени конкурентни параметри от дейността им. Има и изказвания на представители на обединения на тези пазарни участници, в които се формират определени нагласи за бъдещи тенденции при цените на храните.
“Напълно обективно би било да се очаква поскъпване при червените меса”, казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на “Сдружение за модерна търговия”, цитиран от КЗК. “Минималната цена, за да сме сигурни, че консумираме нещо качествено с 20% надценка, за сиренето трябва да е около 20 лв., а кашкавала около 25-26 лв.”, казва Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.
Съгласно предварителното проучване на КЗК макроикономическите фактори не предоставят легитимна обосновка на високия ръст при цените на разглежданите храни. Вероятността тези пазарни явления да се дължат на прикрити договорки и споразумения, ограничаващи конкуренцията, не може да се изключи, допълват от КЗК.
За да обезпечи събирането на доказателства за наличието на тайни договорки между участниците на пазара в сектор “Храни”, след получени съдебни разрешения от Административен съд-София област, КЗК със съдействието на МВР, извърши изненадващи проверки в офисите на “Лидл”, Сдружение “Съюз на птицевъдите в България” и Сдружение “Национална асоциация на млекопреработвателите”. От офисите са иззети копия на документи и електронна кореспонденция, които Комисията предстои да анализира, с оглед установяване наличието на обмен на чувствителна търговска информация или координирано пазарно поведение между производителите, търговците и техните обединения.
Търговци добавят 90% към себестойността на продукта
Надценките при търговците на храни стигат до 90 на сто.
При доставките на храни до търговските вериги има високи надценки, които се движат между 48,8 на сто до над 90%, посочват в мотивите си от КЗК. Надценките се получават и през различни такси, които плащат производителите, например за реклама, асортимент, оборот, отстъпки и други.
Тази информация се потвърждава и от производителите, които твърдят, че таксите, налагани от различните вериги варират, но средно са около 20%, а допълнително всяка търговска верига слага и надценка. Посочва се още, че таксите, които търговските вериги налагат на производителите, оскъпява продукцията им, което води до невъзможност за тях да продават в собствените си обекти на цени по-ниски от тези във веригите.
При поскъпването на храните се открояват: хлябът, олиото, яйцата, млякото и млечните продукти. По-конкретно има висок марж между цените на производители и търговци на дребно при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето. При средна цена на едро от 1,03 лева за литър мляко, то достига до 4 лв. за литър по щандовете в някои магазини. Опаковка кашкавал от 400 грама е с доставна цена 8,04 лв., а се продава на крайния потребител за 15,99 лв. Краве сирене в опаковка от 400 грама се доставя на цена 5,64 лв., а в магазина се предлага по 10,79 лв., или с надценка 91%.
Според данни на Комисията по борсовите стоки и тържищата дори има кашкавал, чиято цена от 17,30 лв. за 1 кг. от производител стига до 31-32 лв. за потребителя. При направено сравнение с цените на кашкавала в Германия килограмът там се предлага за 6,65 евро, като опаковка от 750 г. струва 4,99 евро. Цената на същия продукт в България е съответно 21,99 лв./кг и 16,49 лв. за 750 г.
