Ивет Добромирова, Саша Безуханова и Цветелина Бориславова – нежни „музи“ на протеста
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не си падам по митингите. Смятах, че вече са изживели времето си. Митингът на управляващите в София обаче не мина незабелязано. Напротив, предизвика истински страх и бяс сред тези, които се изживяваха като господари, ако не на друго, поне на улицата и на благосклонните медии. Беше и смешно, и много тъжно да гледаш как известни интелектуалци искрено се възмущаваха от грозните, необразовани и некултурни „угундури и чукундури“, дошли да цапат жълтите павета.
По едно, рекламиращо се като „национално“ радио, сърцераздирателно въздишащо по предишното управление, по цял ден се лееха злоба и омраза от слушатели, възмутени, че тези простаци са осквернили софийските улици. „Великодушно“ бе допуснат само един слушател с различно мнение. Хора, забравихте ли, че през 90-та година, припомни той, същите тези турци ходеха по улиците на София да си искат имената, а вие им поднасяхте чай, за да не измръзнат. Те ли се промениха, или вие? От какво се страхувате?
Следващата медийна вълна бе от обяснения и „самопризнания“ на хора , които досега се криеха зад гърбовете на протестиращите и образуваха „задкулисието“, което трудно скриваше личните си и корпоративни интереси от раздухването на протестната вълна. Като по команда от някакъв координиращ щаб по две от националните телевизии се появиха почти едновременно Ивет Добромирова, пиарка на служебния кабинет, за да обясни, че тя „случайно“ минавала край СУ и студентите й поискали телефона на Георги Близнашки /защо пък точно от нея търсят Близнашки?/ и с това се изчерпвала намесата й в СУ; после пък Саша Безуханова разказа за успешния си бизнес, който нямал нищо общо с политиката / не уточни за какво нейната организация е получавала пари от чужбина-за бизнеса ли или за политиката?/; засега серията завършва с Цветелина Бориславова, която свенливо разказа за връзката си с Бойко Борисов и за благородните си начинания с „Глобална България“. Защо този бум на нежни „музи“ на протеста?
Много просто. „Ранобудните“, които не са лишени от честност, си признаха кои са се опитвали да ги употребят. А изведнъж стана опасно ако бъдеш уличен, че си „мотивирал“ младежите да атакуват парламента, да провокират полицаите, да насилват загражденията, да блокират улиците… Досега, благодарение на благосклонните медии, това изглеждаше невинно занимание. И макар идеолозите на студентския бунт /главно от средите на преподавателите/ да обясняваха, че студентите нарушават правилата и законите и прибягват до насилие, защото само така ще бъде забелязан техният протест, смяташе се, че полицията няма право да прибягва до сила. Доста йезуитски подход - прилагаш насилие спрямо другите, но си недосегаем за обратното. И затова пострадалите надаваха вой до бога как са били малтретирани.
Ноам Чомски е съставил списък на „10-те начина за манипулиране“ с помощта на медиите. 6-та точка гласи: “Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му.“ След като планираното проникване в сградата на парламента не се осъществи, медийното покритие на акцията се пренесе върху тезата за полицейско насилие.Чух потресен в един сутрешен блок някакво лице да твърди, че полицаите завличали студентите в Царския дворец и оттам ги хвърляли от етажите. /От етажите? Колко етажа имаше Двореца?/ И водещите въобще не реагираха на тази чудовищна лъжа, не зададоха никакъв въпрос. А би трябвало да запитат: А какво щяхте да правите, ако проникнехте в Парламента? Щяхте да биете депутатите? Да ги линчувате? Да пролеете кръв? Да запалите сградата? И после да обвините полицията?
Би трябвало да попитат и партиите от Реформаторския блок –защо така упорито настоявате да се ограничи периметърът на загражденията пред Парламента? За да могат по-лесно провокаторите да разкъсат обръча и да нахлуят в сградата? И да се пролее кръв? Да се запали сградата? Смятате ли, че тези хора ще се задоволят само да обиждат словесно ненавистните ви депутати ?А пък г-жа Фандъкова се сети да протестира срещу полицейските блокади на софийските улици. Срещу блокадите от протестиращите тя няма нищо против. И тя ли принадлежи към нежните създания, провокиращи кръвопролитие?
Относно употребата на физическа сила от полицаите бившият министър на вътрешните работи от кабинета на Иван Костов Емануил Йорданов каза: “В много от случаите протестиращите нарушават закона и ако полицаите изпълняват задълженията си, е нормално да използват и физическа сила, и помощни средства“. Именно в тези критични дни артистичният Найо Тицин написа: “Тези, които продължават да се правят на „обективни“ и „независими“ в днешния ден, са всъщност необективни и зависими хора.“ Ето как Емануил Йорданов също влезе в „черните списъци“ на инфантилните пиари и маркетингови експерти, криещи се зад ранобудните студенти.
Най-изплашен от подкрепата, която бе демонстрирана на управляващите, се оказа президентът Росен Плевнелиев. При него разбира се допълнително влияние имат и протестите срещу самата му персона, които съвсем не са незабележими и бележат ръст. Иначе не можем да си обясним колко диалогичен бе той на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност. Плевнелиев много внимателно изслушал тезата на Станишев за параполитическите формирования и неправителствени организации.
Президентът, който през юни свали доверието си от кабинета „Орешарски“, застанал и зад позициите на лидера на ДПС Лютви Местан. Най-важното е, че на Съвета бяха приети тезите на министъра Цветлин Йовчев за опасността, която представляват протестите за националната сигурност. Като сигнал за връщането на Плевнелиев към нормалността са и думите му в Котел, че не е негова работа да говори за предсрочни избори и че държавният глава трябва да търси баланс.
Нещо ново става в страната ни. Дали това е дългоочакваната нормализация? Или поне началото?...
