Последвайте ни в Google News Showcase
В последните 23 години българският живот се е превърнал в стопроцентов театър. Театър има не само на сцената. Театърът тръгва от парламентарната зала, минава през партийните централи и стига дори до училищата, където юношите ни въртят големи театрални спектакли – ученици псуват учителите си на майка и заплашват, че ще ге изгонят от училище. Но да се върнем на класическия драматичен театър. Там имахме незаменими светила - Спас Джонев, Апостол Карамитев, Славка Славова, Таня Масалитинова... Списъкът е безкраен. За съжаление, тези, които дойдоха след тях, тези, които завършиха ВИТИЗ след 1989 г., са на изключително ниско равнище.
Първо - всички актьори и актриси си приличат като две капки вода. Приличат си дори и визуално, физически. А комедийните актьори си приличат по това, че непрекъснато играят женски роли. Понеже са скучни и нямат чувство за хумор, искат да правят смях насила. Смятат, че като влязат в ролите на жени, ще се получи нещо. Но все влизат в ролята на тлъсти проститутки. Това е антиизкуство и е безобразие. Всички комедийни актьори - в шоу или на сцената, произвеждат силов хумор. Просташки, брутален. А смехът има много разновидности. Освен гръмкия, клокочещ смях, съществува ирония, самоирония, шега. Къде е видният, изискан, интелигентен хумор? Няма такъв. Да вземем Кръстьо Лафазанов. Той е единственият, който не крещи, не преиграва и се различава от останалите. Не реве като идиот и не се държи като пияндур. Има мярка в присъствието си. Но пък има другия недостатък - непрекъснато се повтаря. От роля в роля показва все едно и също. Най-общо мога да го характеризирам така - благодарим му, че не реве и не крещи, но не сме доволни, че едва ли не го мързи и играе формално.
И непрекъснато ни пробутва една и съща дежурна усмивка. Само с една усмивка изкуство и театър не става. Въобще актьорите от „Комиците“ поставят търговията над изкуството. Както става в здравеопазването, ако можем да направим тази аналогия. Но трябва да имат граница на печеленето. Ами те се съдраха да влизат от роля в роля, от сериал в сериал, от шоу в шоу. Заедно с Кръстьо Лафазанов, разбира се, но Любо Нейков е образец в това отношение. Иначе е симпатичен човек за хапване, пийване и компания. Да вземем друг, още по-фрапантен представител на халтурата - Сашо Дойнов, номиниран за наградите „Аскеер“. Той е абсолютен некадърник. Думите ми не са подсъдни, защото не казвам нищо лошо като психологическа характеристика. Та той е един некадърен човек, който непрекъснато влиза в ролята на медиен коментатор. Произнася се по всички политически, философски, морални, общочовешки категории. Искам да го попитам, колко книги е прочел, та си позволява тая наглост, тая безцеремонност. Освен това се нахвърля по най-просташки и дивашки начин върху големи имена, които на него, персонално, не са му симпатични. И сега, за срам на СДС, е издигната неговата кандидатура за депутат. Нищо чудно да му бъде поднесен и "Аскеер". Тук е моментът да попитам, коя държавна, официална институция е дала лиценз на Военния театър, те да кръщават своя "Аскеер" академия? Кой им е разрешил вече 23 години да крещят, да се фукат, да се рекламират, че това е велика академия? Колко професори в областта на художественото творчество са членове на журито, което номинира тези актори. Спонсорира ги една немска фондация, но дали тя има някакви изисквания към тях? Искала ли е да бъде лицензиран Военния театър, за да раздава награди? Знае се, че там за първи актьор минава господин Васил Михайлов. Напоследък доста интервюта даде, имаше и юбилей, популярен е като Капитан Петко Войвода, няма българин, който да не е гледал този филм. Но това е човек, за когото всички журналисти казват, че се държи брутално, безцеремнно, ругае ги. Той ли е олицетворението на културното мислене и поведение, че да оглавява тази академия. Наистина, тя е давала и много справедливи награди.
Но да казвам ли, че за тези награди са абонирани режисьори, които са дошли до гуша на българската публика. В този списък са Теди Москов, Лилия Абаджиева, Възкресия Вихърова, Иван Добчев, Маргарита Младенова и Мариус Куркински. Нали тази академия все говори, че изкуството трябва да бъде разнообразно и да цъфтят всички цветя. А се награждава само един тип театър, който се харесва само на изброените режисьори. Нали са демократи? Докога така? Харесва се само нестандартния театър. Е не може ли да видим малко спектакли по линията на древния театър. За публиката трябва да има пъстрота, от която да избират, но няма такава. А номинираният Явор Гърдев? Това е само една надута гайда. Съблякъл Хамлет в едноименното си представление и той тича гол по сцената. Накрая се одупва пред публиката и разтваря с две ръце задните си части. Може и да е премахнал тази сцена, но премиерното представление беше такова. Господинът си въобразява, че като съблече гол един човек, това е върхът на модерното изкуство. Но всички телевизии го толерират и той не излиза от студиата им. Водещите там казват, че неговият филм "Дзифт" бил своеобразна плесница върху бузата на социализма. Това ли е филмът, който изобличава социализма? В него имаше физиологични звуци, говореха се простащини, имаше кадри как задниците на двама души се търкат едни в други. Обясняват ми, че имал награди в чужбина. Ама това няма значение, защото вече целият свят е видиотен, целият свят не е нормален. Естествено, че в изкуството трябва да има свобода. Като професор и преподавател по теория на художествената култура мога да ви кажа обаче, че си има закони и правила. И те са откакто свят светува. Ако не ги спазваш, ти просто не си представител на това изкуство. А какви правила като артисти спазват Дони и Нети, които също са сред номинираните за Аскеер? Дони е по-скоро интелигентен, отколкото талантлив. По-добре е той да приказва, да коментира забавни програми, отколкото да пее.
Гласовите му данни са толкова скромни, че не искам да отварям тема за тях. Още един номиниран актьор – Стойко Пеев. Той отдавна трябваше да се пенсионира. Наистина, филмът "Хан Аспарух" е велик, но всичко се дължи на режисьора Людмил Стайков. Иван Радоев пък играе толкова безлично, че и Господ не може да го запомни. Посредствено момче. Той пълзи на гърба на баща си. Докога ще продължава това - децата на известни актьори да пълзят на гърба на родителите си. Непрекъснато е номиниран за „Аскеер“ и ако получи тази награда, това ще е повече от безобразие.
