ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Състезателите по фигурно пързаляне се изправени пред неумолимите физически ограничения на човешкото тяло при усилията си да подобрят техниката си и все по-трудните скокове, пише "Фокус", позовавайки се на Live Science.
Някои атлети, сред които и състезателите от САЩ Грейси Голд и Ашли Уагнер, използват компютърни модели, търсейки и най-малките подобрения, които могат да им помогнат да се въртят по-бързо във въздуха и да се приземяват на крака след тройни аксели.
Професорът по кинезиология и приложена физиология в Университета на Делауер Джим Ричардс е разработил система, за да помогне на фигуристите да усъвършенстват скоковете си. Тя използва камери за записване на движенята и дава възможност на спортистите да гледат симулации на скоковете им, изпълнени от хуманоидна фигура на компютърния екран.
„Най-добрата страна на тази технология е, че само за няколко минути можем да им покажем как една малка, но специфична корекция може да доведе до голяма промяна в способността им да се приземят след скоковете и да избегнят повтарящи се падания”, обяснява Ричардс. Следването на компютърните указания обаче е трудно. Само един от 80 фигуристи, с които ученият е работил, е успял да изпълни препоръките на програмата при първия си опит на леда.
Изследователите са установили, че зоната на комфорт на фигуристите е 330 оборота в минута, а компютърният модел е показал, че трябва да правят 400 и дори 440 завъртания. „Телата им им сигнализираха, че това не е безопасно и ние осъзнахме, че трябва да съставим заедно стратегия за това как да се завъртат по-бързо. Не беше достатъчно просто да им кажем какво да правят, а как”, обяснява Ричърдс. Съвсем малка промяна може да означава огромна разлика в спорт като фигурното пързаляне, който се е променял по-скоро с течение на времето. В момента четворен скок се смята за най-трудната фигура при пързалянето и той се изпълнява в последните 25 години. Петорен скок би изисквал от спортистите да скачат по-високо, да се въртят по-бързо и да се задържат във въздуха по-дълго, но всичко това носи по-голям риск от наранявания в случай на падане.
