Корнелия Нинова лично заложи мината с льотчика на „Дондуков” 2 - да каже кой го предложи и да поеме отговорност, че президентът тръгна да гази конституцията с войнишки ботуш
Последвайте ни в Google News Showcase
След серията скандали, които президентът Румен Радев сътвори само за два месеца, въпросът вече не е дали ще прави още гафове, а кой носи отговорността за неадекватното му поведение на държавен глава.
Разбира се, Радев е голямо момче и щом може да кара самолет, значи би трябвало да може да носи и отговорност. Най-вероятно ще разбере какво е понесъл от резултатите на следващото социологическо изследване. Обаче не може отговорността да е само на Радев, или на онова младо чиновниче Любомир Талев, зад което се скри тоя уж безстрашен льотчик и една много наперена лидерка, че и цяла партия.
Защото, ако не беше внезапното прозрение на Корнелия Нинова и БСП да застане зад гърба на Радев на президентските избори, широката общественост изобщо нямаше да е чувала за него.
Затова е време да се сложи край на червеното лицемерие и на твърденията на лидерката на столетницата, че Радев си е сам по себе си и може да си прави каквото си ще, особено след като и тя се разграничи от последния сътворен от него скандал с уседналостта на българите в чужбина по избори, в който държавният глава направо тръгна да гази конституцията с войнишки ботуш.
Не, няма такъв филм! Отговорността е най-вече на Корнелия Нинова, защото тя измисли тази президентска кандидатура по собствените ѝ твърдения, а и на БСП. Защото те проглушиха ушите на всички: изберете го, избрете го, той е носител на промяната! И сега няма как да ни казва: ето ви президент, вие се го избрахте, оправяйте се!
Понеже възникват няколко въпроса. Когато социалистите пробутваха на народа човек, който не просто е далеч от политиката, но по закон е бил деполитизиран, бяха ли наясно, че да управляваш държава не е като да караш самолет, а по-сложна дейност, която изисква по-всестранно образование и по-богата политическа и гражданска, а не войнска култура?
Когато единствената им цел и задача на президентските избори бе да вдигнат собствената си партийна вълна, за да спечелят парламентарните, замислиха ли се каква мина залагат на „Дондуков” 2, която може да взриви не само собствения им авторитет, но и институционалната конструкция на държавата?
Когато се кълняха, че този човек има качествата да бъде обединител на нацията и те няма да се месят в работата и решенията му, знаеха ли, че ще го съветва несъстоятелен журналист, папкал цял живот на държавна заплата, който дели хората на „пискащи десни” и други, все още незнайно какви?
Когато обясняваха, че това е достоен генерал и затова и мъж на честта, допускаха ли, че ще тропа по главите на уважавани професори и професионалисти и командно ще им налага тъпанарски решения за неща, от които не само не разбира, но и няма право да се произнася, защото засягат именно единството и равнопоставеността на българите, независимо къде живеят, какъвто е принципът за уседналостта на гласуващите извън България?
И в крайна сметка, когато социалистите решиха да издигнат Радев за президент, какви други мотиви имаха, освен, че преди това се беше дръвчил на конкурента им Бойко Борисов? Защото, ако това е най-силният им аргумент, партиите вече би трябвало да са се изтрепали за политическото бъдеще на въпросното чиновниче Любомир Талев, понеже него дори го уволниха. По-геройски е някак си, отколкото да обещаваш едно на тогавашния премиер Борисов, а тихомълком да вършиш точно обратното, както подло постъпи Радев.
Още въпроси има. И сигурно тепърва ще започнат да ги задават вече не на Радев, а тези, които го предложиха на хората. Защото БСП се опрезиденти, но не се овласти. И сега се кани да живурка в сладката роля на вечно недоволна и вечно критикуваща опозиция.
Не, така не става! Другарите да си понесат отговорността! Да си я понесе Корнелия Нинова, която ни разказва, че една сутрин се събудила с идеята да се обади на Румен Радев, без да обяснява откъде ѝ е хрумнала тази идея и в крайна сметка защо го е направила. За Радев дори не питаме защо се е съгласил – и без това е бил пред пенсия. И макар да е от Димитровград, явно е усвоил шопския принцип: не съм пробвал, ама моа и да моа.
Нашият народ обаче много е пробвал. И е категоричен, че някои неща не ги може. Например да търпи пълното безхаберие, безотговорност и лицемерие на политиците. Така че социалистите да свалят маските и да поемат отговорността. Всичко останало е непростимо нахалство!
