Корнелия Нинова, Сашо Дончев и мишата тупурдия. Какъв е всъщност проблемът на Бойко Борисов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-сетне стана ясно какъв му е проблемът на Бойко Борисов. Проблемът му е, че е голям.
Че е голям на осанка, голям е. Само че на него проблемът му е, че е голям като позиция. Точно това се зловижда на най-яростните му врагове, както става ясно от дълбокомислените заключения на олигарха Сашо Дончев.
И още по-голям му е проблемът на Бойко Борисов от това, че тия негови врагове са много дребни, както сами го осъзнават, пак споделено от Дончев. Това още поетът Любомир Левчев го е казал: "Господи, защо ме ти наказа със толкова бездарни врагове".
Бездарни, бездарни, ама нахални. Всъщност, тия две качества обикновено вървят ръка за ръка.
Олигархът осъзнава, че идва от нищото, което си личи и по говора му, но му се ще да живее в нещото. И за да стане и той нещо, осъзнава, че трябва да се сбие с някой голям, "например с Бойко Борисов".
Хубаво предколедно откровение, тъкмо да ни стане ясно и защо друга една, дошла от нищото, по цял ден се тръшка и се мятка по Бойко Борисов, като кара цялата си партия да се черви, може би защото, като я слуша човек, никога не би се сетил, че става дума за лидерка на червената партия.
Не че няма с какво да бие по Борисов, но това, с което бие съвсем за нищо не става, като Ленчето Йончева например - ни на ръст го докарва, ни на тези. Може да се мери само по писъци, и то не с Борисов, а с лидерката си Нинова. Лика прилика са си.
Ще каже някой: абе, как от нищото ще са дошли тия, единият е газов магнат, другата видна приватизаторка и собственичка на необяснимо придобити апартаменти, значи и те са някои! Сега това може и да изглежда така. Но те много добре знаят как са се сдобивали с тая личностна реализация - кой от Ямбол, кой от Крушовица. И това няма никакво значение, но е чудно как едно техническо ръководителче в българо-съветска компания преди социализма става газов магнат в България.
Ей тая страничка от биографията си да ни прочете Дончев и сетне да се бие в гърдите колко голям демократ е, понеже на първо четене личи точно обратното.
Или крушовската възпитаничка на правния факултет на Софийски университет, която едва на 28 години акостира като първа приватизаторка на най-богатото външно-търговско дружество на България барабар с мъжлето си, което напъпля друго. И за какви качества излазва толкова високо?! Това да не ти е пеене, рисуване или поезия, че още на 28 да е ясно колко си голяма.
Или може би за приватизационните дейностти на Нинова е било необходимо именно да си много дребен, да си същинска мишка, за да ти ги възложат, понеже са сигурни, че ще слушкаш и ще папкаш. Затова и Нинова трябва със същия извисен глас, с който се мери с Борисов, да прочете пред широката общественото тази своя страница, която, уви, и самите социалисти не знаят, но много искат да научат.
С тия откровения на Сашо Дончев стават ясни и още много изпълнения в мишата тупурдия наоколо - и как кроткият като мушица Лозан Панов, когото заведоха за ръка във Висшия съдебен съвет да го направят шеф на Върховния касационен съд, стана борец за съдебна реформа, и как червендалестото разградско отроче на човек от службите Иво Прокопиев стана виден бизнесмен и днес подсъдим олигарх, и как габровският обитател на махалата Гъзурниците Цветан Василев се превърна в най-награждания, а сега в най-забегналия банкер в България...
Изобщо, всичките им акции приличат на миша тупурдия - и атаките им, и заканите им, и протестите им, и доносите им срещу България всичките са все на принципа "тумба-лумба шикалка, няма сватба никаква". Миша му работа на мише ниво.
Покрай Сашо Дончев и неговите веселяшки откровения става ясно, че положението за Бойко Борисов е неспасяемо, както положението с хлебарките в многомилионния град.
Но стават ясни и доста истини за вече арестувани и още свободни, но необяснимо забогатели и издигнали се люде.
Не става ясно само едно - защо ги търпим. Защо им позволяваме да морализаторстват, да дават оценки на събития и хора, да се самопровъзгласянат за стожери на правдата, свободата и демокрацията, вместо да ги заврем в мишите им дупки, откъдето са изпълзели, и да оставим тази наша многострадална държава в ръцете на хора, които по рождение са големи, защото имат талант и способности да се развиват и да тежат на мястото си.
Тъй че нека бъдем справедливи: гореща благодарност на Сашо Дончев. Нищо, че съди ПИК, която му е причинила душевно разстройство, понеже стояла на улицата пред двора на офиса му.
Макар че откъде да знае човек, може пък тези негови откровения да са плод именно на душевното му разстройство. В такъв случай ПИК заслужава благодарности, както всеки, който помага истината да излезе наяве.
