ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Името на Кочо Честименски става популярно за широката публика, след като поетът Иван Вазов му посвещава едно от стихотворенията в „Епопея на забравените”. Одата „Кочо” е публикувана през 1884 година. До този момент личността на Честименски не е сред най-известните. Благодарение на Вазов Честименски се превръща в един от символите на Априлското въстание, а самоубийственият му акт, при който убива жена си и невръстното си дете, а след това слага край на собствения си живот, остава завинаги в националната памет на българите. Заради силата на описаната от Вазов драма Кочо се приема по-скоро като легендарен образ, отколкото като действителна личност. Самият поет не се е познавал лично с персонажа си и при написването на творбата е разчитал по-скоро на творческата си фантазия, отколкото на действителни факти.
Всъщност рожденото име на Кочо Честименски е Николчо. Роден е през 1840 година в Пазарджишко. В невръстна възраст се премества с родителите си в Пазарджик, където от дете започва да чиракува при майстори обущари. Заради бедността на родителите си Честименски не посещава училище нито ден. Благодарение на природната си интелигентност обаче през годините успява да се самообразова и да се научи да чете и пише. През 1870 година получава ранг на майстор обущар. Веднага след това се заселва в Пловдив и отваря собствено обущарско ателие. През този период активно се включва в тайното революционно движение, което се развива най-вече в читалищата. Зад прикритието на културната дейност се пренасят оръжия, организират се политически беседи и се изготвят тактики и стратегии за провеждането на революционната борба.
По това време едно от най-модерните изкуства в българските читалища е театърът. Малко известен факт е, че Кочо Честименски е един от най-добрите актьори в Пловдивския читалищен театър. Според негови съвременници актьорският му талант е изумителен и с течение на времето той се превръща в един от любимите актьори на пловдивчани. Това обаче не го откъсва по никакъв начин от революционните му занимания. Напротив, благодарение на актьорските качества и харизмата си Кочо успява да се нареди сред естествените лидери на освободителното движение в Пловдивско. Счита се, че самоубийственият акт по време на Априлското въстание донякъде също е плод на работата му като актьор. Заради внушителната си фигура в театъра Честименски играе винаги трагични роли, които завършват с убийство или самоубийство на сцената.
Освен обаятелен Честименски е и необикновено смел човек. Големите изпитания за него започват през 1875 година, когато се включва активно в подготовката на Старозагорското въстание. По това време той превръща обущарския си дюкян в средище за тайни срещи на местните революционни дейци. В целия пловдивски район няма човек, свързан с революционната организация, който да не знае къде се намира дюкянът на Честименски и да не го е посещавал. Въпреки усилията, които полагат революционерите за организирането на Старозагорското въстание, то се проваля. Активността на Кочо обаче не остава незабелязана от османските власти. Малко след провала на въстанието е принуден да напусне Пловдив за известно време и заедно със семейството си се заселва в Копривщица. Там продължава с обущарския занаят, но и не прекъсва връзките си с революционния комитет. В началото на 1876 година Честименски се връща в Пловдив със задачата да се включи в подготовката на Априлското въстание. Домът и дюкянът му отново са превърнати в тайни квартири и складове за съхраняване на оръжия.
Според плана на въстанието Честименски и приятелят му Димитър Свещаров трябва да запалят центъра на Пловдив при избухването на бунта. Пожарът трябва да започне от собствените им дюкяни, които се намират на чаршията в Пловдив. Двамата поборници изпълняват дълга си и наистина с избухването на въстанието запалват имотите си. Бързата намеса на османските власти обаче предотвратява разрастването на пожара. Докато заптиетата се борят с пламъците, Честименски заедно със семейството си заминава за Перущица. Там взема участие в отбраната на града срещу настъпващите османски башибозуци и редовна османска войска. Краят на революционната дейност на обущаря от Пазарджик е добре известен. Заедно с множество перущенци Честименски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник. В края на тази битка трийсет и шест годишният революционер изиграва последната си роля. Пред погледите на останалите хора в църквата той убива жена си и малката си дъщеря, а след това застрелва и себе си.
