България не помогна големият поет да получи „Нобел”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-голямата търсачка на текстове и илюстрации в интернет „Гугъл“ отдаде почит на големия български интелектуалец, поет и преводач Пенчо Славейков по повод 150-ата годишнина от неговото рождение. За лого на заглавната си страница „Гугъл“ пусна на 27 април профилна снимка на емблематичния български автор, номиниран през 1912 г. за Нобелова награда за литература. За съжаление, предложението, направено от шведския поет Алфред Йенсен, който специално за кандидатурата на българина превел негови творби на шведски език, останало без последствия. Защото същата година Славейков умира внезапно на 46-годишна възраст в Швейцария, а престижната награда се присъжда само на живи творци.
Емблематичният поет ни е оставил забележително творчество, вдъхновено от споделената му любов с житейската и духовна негова спътница в последните десетина години на живота му – поетесата Мара Белчева. Тя е вдъхновение за Пенчо, а и той за нея. За творческите стимули, които майсторът на оригиналната мисъл и образност получава от любимата си жена, той написва: „Хубавите работи са рожба на чудото. Чудото тук е, че жената оплоди мъжа…“. Това казва Славейков за поемата „Кървава песен“, вдъхновена от голямата им любов. Двамата се познават от деца, срещали са се по-късно случайно в Германия, където Славейков е следвал философия в Лайпциг. Но любовта им пламва в началото на 20. век. Тогава той вече е известен поет, а тя е образована и красива млада дама, останала вдовица на 23-годишна възраст. Съпругът й Христо Белчев, министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов, е убит по погрешка вместо имащия много врагове премиер Стамболов. Към очарователната и културна млада вдовица хвърляли погледи много от известните мъже в държавата. В списъка на поклонниците й били Стамболов, известният герой от Сръбско-българската война през 1885 г. генерал Рачо Петров и други ВИП персони. Чаровницата не останала незабелязана и от известния със сексуалните си щения княз Фердинанд. Запознати с потайностите на двореца твърдели, че монархът, който я назначил за придворна дама, имал на нощното си шкафче отливка от нейната изящна ръка, която галел с възхита и с други чувства… Хубавата Мара обаче устоявала стоически на всички ухажвания. Сама направила своя избор – Пенчо Славейков. Мъжът, който поради тежко боледуване като младеж получил сериозни физически увреждания. Ходел от младини с бастун, трудно говорел, имал проблеми и с ръцете. Това обаче не му попречило да напише на машинката си „Адлер“ шедьоври, които и до днес красят българското литературно наследство.
Съдбата събира Славейков и любимата му завинаги през 1903 г. в оцелелия и до днес аристократичен дом на Мара и убития й съпруг Христо Белчев в центъра на София на малката уличка, която сега носи името на нейния съпруг. Приятел на Славейков, който бил роднина на Мара, го завежда при нея на гости. Приятно изненадана, тя го посреща любезно като стар познайник и се впечатлява от ораторството и философската му нагласа. „Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума… Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога невиждала ножица…“, записва Мара в дневника си. Когато гостите си тръгват, през пердето на прозореца тя изпраща с поглед накуцващия мъж с бастун, с когото от този момент до преждевременната му смърт слива живота си. Съществуванието на Мара добива нов смисъл, а Славейков изповядва, че за него тя е „откровение“. Поетът за първи път среща взаимност в любовта след няколко предишни интимни неуспехи. Нина Маркова-Вълнарова, по която той въздиша на 22-годишна възраст и й посвещава стихосбирката „Момини сълзи“, не му отвръща с взаимност. Докато следва в Германия, Пенчо се влюбва в Гертруда Обсхюле, на която пише горещи любовни писма и поднася красиви подаръци. Но и тя не се трогва от романтиката на българина естет с фина душевност.
Славейков приобщава Белчева към кръга „Мисъл“, който в края на 19-и и началото на 20. век е най-значимото събитие в новата културната история на България след освобождението й от турско робство. Идеите на това естетическо движение имат голямо влияние върху оформянето на нов литературен вкус в българската култура. В кръга „Мисъл”, наречен по името на списанието, което се издава между 1892 и 1907 г., участват четирима ярки творци – първият български литературен критик д-р Кръстьо Кръстев и писателите П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров и П. К. Яворов. Тази четворка на талантливи и образовани в Германия и Франция интелектуалци си поставя амбициозната задача да европеизира българската литература след петвековното турско владичество и след като през епохата на Възраждането редица творци са се стремели да събудят българския дух. Домът на Мара Белчева става дом и на редакцията на сп. Мисъл“, а поетесата получава творчески стимули за поезията си.
Неоформената в брак връзка между поета и поетесата подхранва сред софийския елит клюки за „греховна любов“, създава им много завистници и недоброжелатели. Но Пенчо и Мара имали и приятели. Сред тях бил главният равин в София , шведският евреин Маркус Еренпрайс. Той бил наемател в къщата на Белчева. Равинът, който харесвал поезията на Пенчо Славейков, се свързва с известния шведски поет Алфред Йенсен. Шведът идва в София, среща се със Славейков и след това с ентусиазъм го предлага за Нобелова награда за литература за 1912 г. Той превежда на шведски език негови произведения, които прилага към кандидатурата му за престижната световна награда. Но Йенсен напразно чакал да получи от институции и известни личности в България подкрепа с мотивирани изложения за творчеството на Пенчо Славейков. Заради изчакването на подкрепата от София, която така и не пристигнала в Стокхолм, предложението на Йенсен било получено късно от Нобеловия комитет. Освен това през есента, когато приключва процедурата за разглеждане на кандидатурите, Славейков вече не е между живите, а Нобел се дава само на живи кандидати.
Поетът починал внезапно на 28 май 2012 г. в Швейцария на 46-годишна възраст. Над него до последно бдяла неговата любима спътница Мара Белчева.
Крехкото здраве на Славейков се влошава две години преди предложението на Йенсен. По това време тогавашният министър на просвещението, юристът публицист и политик Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и назначава на тази длъжност свой никому неизвестен братовчед. Бобчев имал зъб на Славейков, защото той изпратил критично послание до организиран от него Славянски събор в София. Оскърбени от негативното отношение на властта към него, Славейков и Мара решават да заминат за чужбина, като тя продава къщата си, за да се издържат. Те обикалят Италия и Швейцария и накрая се установяват в малкото швейцарско селце Брунате на брега на красивото езеро Комо, където неочаквано смъртта покосява големия български поет. Той умира сравнително млад и неразбран в родината си, след като създава забележително литературно творчество, с което искал да приближи България до европейските и общочовешките ценности.
