Последвайте ни в Google News Showcase
Запознах се с Алексей Петров през лятото на 2009 година. Тогава той бе съветник в Държавната агенция за национална сигурност. Мистериозна фигура, която не дава интервюта. За него се говореше като за тайнствен човек, който дърпа конците в държавата, балансирайки между ъндърграунда и държавността. Това пише Кристина Патрашкова за Филтърнюз.бг. относно отношенията си с разстреляния миналата седмица бизнесмен.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Поводът за запознанството ни бе интервю, което бе дълго уговаряно и отлагано няколко пъти. Видяхме се на басейна „Спартак“, по това време той стопанисваше един от най-известните спортни комплекси в София. Закъсняваше за срещата повече от час. Тъкмо когато бях решила да си тръгна, се появи. Облечен в костюм, с риза без вратовръзка. „Забавих се, защото трябваше да свърша малко работа за държавата“, бяха първите му думи. Наблягането на дълг в името в държавата се оказа негова любима фраза, щях да разбера по-късно.
Интервюто направихме по странен начин. Това бе първият ми събеседник, който отказа да ползвам диктофон. Държеше да записвам отговорите с химикал. Обмисляше всяко изречение. Говореше без конкретика, но очевидно искаше да подчертае, че работата му в ДАНС е свързана с битка с корупцията по високите етажи на властта. След публикуването на интервюто ми се обади, за да каже, че тогавашният главен прокурор Борис Велчев го е похвалил за смелостта му да свързва политика и корупция.
След интервюто се виждахме още няколко пъти. Тогава с група колеги имахме идеята да стартираме нов седмичник. Решихме да го кръстим „Галерия“ – дръзка препратка към известно по това време дело със същото име за подслушване на журналисти. Алексей Петров се съгласи да ни отпусне заем от „Лев корпарация“ за старта на изданието. Уговорката бе парите да се върнат, което и се случи. Това пък бе повод да стана свидетел по прочутото дело „Октопод“, което започна с ареста на Алексей Петров на 10 февруари 2010 година.
То стартира с публичното му задържане, когато бе проснат на земята, докато му слагат белезници. Впоследствие разказваше, че правили няколко дубъла на ареста – наложило се да отместят някаква маса, за да бъде изображението по-убедително.
Вестник „Галерия“ тръгна, поканих Явор Дачков да стане основен автор. Тогава делото „Октопод“ бе широко коментирано, а за задържаните се пишеха дълги очерци. Алексей Петров бе обвиняем за купища престъпления – иконимически, рекет и дори в началото се свързваше с публични домове и проституция. Присъствала съм на множество заседания в Софийския градски съд и чувах невероятни истории – как поръчвал убийства, заплашвал, удрял хора с лопати, предавал приятели, въртял схеми. Двамата с Явор Дачков го познавахме бегло, но някак си не можехме да повярваме, че всичко това е вярно. И дори в един момент си мислехме, че задържането му наистина е политическа поръчка и опит да бъде отстранен от службите. Някои от обвиненията все пак бяха потвърдени, но не от съда.
Тогава Петров имаше отчаяна нужда от защита. И съзнателно използваше вестника за това. Ние вярвахме, че помагаме истината да излезе наяве. Случваше се дори да праща писма по една от адвокатките си, в които пишеше, че целта е в затвора да бъде убит. Сякаш между другото споменаваше тези, които да бъдат публично оповестени.
През 2011 година Явор Дачков получи запис на флаш памет с разговор между Бойко Борисов и тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов, от който става ясно, че Борисов е слагал чадър и е настоявал до се спре акция срещу собственика на бирената фабрика „Леденика“ Михаил Михов, известен като Мишо Бирата. Разговорът е бил по повод акция на митничарите срещу фабриката, която произвежда бирите „Леденика“ и „ММ“ и по това време работела без лиценз. Когато чухме разговора, онемяхме. Дадохме си сметка, че ако той бъде разпространен, правителството ще падне. Дачков дори се обади късно вечерта по телефона на тогавашния главен прокурор Борис Велчев и даже на Бойко Борисов. Обясняваше неясно, че нещо ще се случи на следващия ден. Борисов и Велчев бяха напълно шокирани. Никой от тях нищо не разбра. Борис Велчев дори покани Дачков да пият кафе на следващия ден. Явор обясни, че ще бъде зает. Тогава бяхме планирали да пуснем разговорите.
Оповестихме записа публично на пресконференция в БТА. Скандалът бе грандиозен. Тъй като малко колеги бяха дошли на пресконференцията, защото не подозираха, че ще избухне медийна бомба, журналистите от телевизиите се чудеха после откъде да се сдобият с кадри за репортажите в новините. По това време ГЕРБ бяха изключително силни, а Борисов дори обяви от трибуната в Народното събрание, че записът е скалъпен и манипулиран. А Дачков му е звънял, за да прибави в записа липсващи думи. Коментарите не стихваха с месеци, с Явор Дачков дори бяхме поканени в Европарламента в Брюксел, за да огласим случая. Въпреки това отговорност не понесе никой. А ние с Явор Дачков скоро разбрахме, че записът ни е бил пратен от Алексей Петров.
Отношенията му с Борисов пред годините са били сложни и минават през множество перипетии. Двамата се познават от зората на демокрацията и каратето. Имали са бизнес отношения и общи филми, впоследствие се разделят. Алексей Петров многократно е казвал, че не може до прости на Борисов за ареста си през 2010 година. Впоследствие насочи гнева си към тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, когото обяви за инициатор за задържането. Борисов, от своя страна, твърди и до днес, че с Алексей Петров във времето са били по-скоро врагове. Подчертавайки обаче, че за него Петров е бил най-добрата барета по времето, когато работи в Отряда за борба с организираната престъпност и преди да се впусне в частния бизнес.
На 10 февруари 2011 година в 5.40 часа, малко след оповестяването на разговорите за Мишо Бирата, пред редакцията на вестника избухна бомба. По това време в сградата бе охранител, който без малко не загива. Същия ден в страната гостуваха важни еврокомисари. Официалната позиция на властта бе, че ние едва ли не сами сме си сложили бомбата, за да дискредитираме успехите на правителството. Интересното е, че бомбата избухна на датата, когато беше задържан Алексей Петров преди година. Извършителите и поръчителите не станаха ясни. По-късно Алексей Петров избягваше да коментира този факт. Не положи усилия като специалист по тероризъм да направи собствено разследване на случая. Скоро сменихме редакцията. Кой сложи бомбата, така и не стана ясно.
Процесът „Октопод“ се точи дълго – първо в Софийския градски съд, след това в Специализирания. Разпитани бяха стотици свидетели, а някои започнаха да оттеглят показанията си. Един от главните обвинители Георги Цветанов внезапно загина в автомобилна катастрофа. Съдия Румяна Ченалова бе отстранена и обвинена в престъпление по служба заради делото „Белведере“, по което се обявяват в несъстоятелност дъщерни фирми на френската компания, както и за процеса, в който Ченалова оправдава двойния убиец от дискотека „Соло“ Илиян Тодоров.
Делото „Октопод“ шумно се провали, а Петров и останалите обвинени осъдиха държавата в Страсбург на 114 хиляди евро Впоследствие компанията „Лев Инс“, свързана с него, осъди прокуратурата и МВР на 40 милиона лева заради нанесени реални и имиджови щети по време на процеса.
НЕВЪЗМОЖНИЯТ ПЪТ ОТ АРЕСТА ДО СЛУЖБИТЕ
Негова фикс идея беше да стане отново шеф в ДАНС, смяташе, че само така ще бъде реално реабилитиран.
Любопитно бе да се наблюдава промяната на Алексей Петров след оправдаването му. Привидно бе спечелил победа. Обвиненията се сгромолясаха с гръм и трясък.
Басейнът „Спартак“ му бе отнет и в място за срещи се превърна ресторант „Делвите“, който се намира непосредствено срещу дома му в „Кръстова вада“. Там започна отново да кани хора. Навикът му бе да вика мнозина по едно и също време. Всеки стоеше на отделна маса, а той обикаляше между тях и говореше поотделно с всеки. Видимо имаше нужда да върне самочувствието си отпреди ареста, че е човек, който може да решава всякакви проблеми, да подхваща нови бизнеси, да дърпа конци.
Все по-често обаче започваше да повтаря, че с ареста е осъден на гражданска смърт. И макар да е оправдан, в съзнанието на хората е останал като човека, проснат на земята.
Мисля, че в този момент се зароди желанието му да се върне отново в службите. Като че ли си беше внушил, че ако това се случи, окончателно ще докаже, че е невинен. Може би и ще отмъсти на някогашните си обвинители. В последното си интервю за Би Ти Ви дори заяви, че би приел такава покана, ако му бъде отправена. Сякаш за да напомни за себе си, започна да се изказва по политически въпроси. Съзнателно тиражира версията, че е особено близък с бащата на Кирил Петков Петко Петков. Може би неслучайно в медиите се появи негова снимка, на която разговаря с Борисов. Беше особено активен след атентата срещу Иван Гешев. Охотно обясняваше, че главният прокурор трябва да се оттегли от поста, още преди това действително да се случи. Мистериозният Алексей Петров, който години наред не даваше нито едно интервю, дори си направи фейсбук профил, в който редовно лансираше идеи за управлението.
У мнозина се зароди впечатлението, че той отново става фактор в държавата. Заговори се дори, че е бащата на сглобката между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. Тръгнаха слухове, че е организирал срещи на Борисов и Кирил Петков в манастир край София.
Трудно е да се прецени доколко е играл важна роля в тези процеси. Няма обаче никакво съмнение, че желанието му да се върне в службите бе негова фикс идея. Защото само по този начин би възкръснал от гражданската смърт. Точно затова и толкова държеше до бъде представян като преподавател по национална сигурност в Пловдивския университет. Настояваше да се знае, че е доцент. Говореше за създаването на нова катедра в университета.
Просто той цял живот се движеше на ръба между законното и задкулисното. И изпитваше комплекс, че в съзнанието на хората второто надделява. Това беше голямата му драма.
ЗАЩО НАПУСНАХ „ГАЛЕРИЯ“
„Седмичникът „Галерия“ е вестникът, който винаги е бил свързван с Алексей Петров. Той наистина тръгна с върнат заем от „Лев корпорация“. През годините Петров не е давал и стотинка за изданието.
По времето, когато бе в ареста, вестникът направи много, за да бъде оправдан. Тогава целият екип бе убеден, че Петров не е човекът, за когото говорят свидетелите в съдебната зала. Самият той не се е намесвал в редакционната политика. Видимо обаче беше доволен, че хората смятат, че вестникът е негов. Мнозина му звъняха, за да се оплакват от различни публикации. Той винаги твърдеше, че няма нищо общо, но се ласкаеше, че за мнозина „Галерия“ е негово създание. Медийното оръжие никога не е за пренебрегване.
Нещата се промениха преди около две години. Алексей Петров започна да се обажда по телефона и да пита кой е поръчал даден текст. Дори намекваше, че някой може да плаща за определени разработки. Тонът му стана твърд и нетърпящ възражения. Заяви, че иска да знае какво се публикува в изданието. Да бъде дори информиран какво ще излезе на първа страница. Намекваше, че има връзка с хора от „Продължаваме промяната“, а сякаш изданието е насочено срещу тях. Чувал го от много хора.
Подобна претенция за мен бе абсурдна и противоречеше на всякакви журналистически принципи. Явно това е била първата стъпка за прокарване на негови идеи в изданието.
Проведохме няколко изключително остри разговора, а това не бе лесно. Алексей Петров не търпеше възражения. Ставаше настъпателен и язвителен. В този момент сякаш започнах да виждам друг човек. Това не бе перфектната барета, авторитетният преподавател, успешният бизнесмен. Поведението му започваше да става някак силово.
В този момент реших да си тръгна. Последва ме целият екип. Така през февруари 2022 година създадохме вестник „Филтър“, който днес е едно от най-сериозните издания и вече е марка на пазара.
За последно се срещнах с Алексей Петров през декември миналата година. Той сам ми се обади, а на срещата присъства и Недялко Недялков, с когото запазиха приятелски отношения до последно. Извини се по свой начин за отношението си напоследък. Похвали „Филтър“. А накрая ми подари бутилка скъпо уиски.
И така до 16 август, когато бе убит в полите на Витоша.
ДА БАЛАНСИРАШ МЕЖДУ ПОЛИТИЦИ И ХАКЕРИ
Ласкаеше се, че може да решава проблеми на хора от властта, включително с възможности в киберсигурността.
През 2008 година на басейна „Спартак“ се провежда любопитна среща. Там се събират тогавашният вътрешен министър Румен Петков, Братя Галеви и Алексей Петров. Инициатор за срещата е последният. След нея министърът признава, че бившата барета е агент на службите.
Алексей Петров често обичаше да говори за тази среща и имаше своя версия за нея. Събрал компанията, защото Ангел Христов и Пламен Галев, с които работели навремето в Отряда срещу организираната престъпност, имали информация за заместник на Румен Петков, който бил свързан с канали за наркотици. Самият Петров не обичаше да споделя с кого се вижда и за какво си говорят. Но по този случай бе особено словоохотлив.
Самият той обичаше около личността му да витаят митове. Дали това е бил поводът за срещата на басейна „Спартак“, не става ясно. Румен Петков и досега не е влизал в детайли. Не го направиха и Братя Галеви.
Желанието му да има влияние в политиката бе явно. Реално го постигна чрез Яне Янев и партията РЗС. Обществена тайна е, че предоставяше информация и документи на особено активния в онези години Янев. След години Петров дори се кандидатира за президент. Готвеше се за кампанията сериозно, събра специален екип. Отделни социолози го заблуждаваха, че има шансове за добро представяне. В един момент като че и Петров повярва в това. Провалът му бе грандиозен. А всичко това затвърди убеждението му, че в масовото съзнание той не е този човек, за какъвто би искал да се представи. Акцията „Октопод“ продължаваше да тегне над имиджа му, славата му в бизнес средите трудно можеше да бъде наречена положителна. Може би тогава е осъзнал, че завръщането му във властта не може да стане с избори и масово одобрение. А чрез връзка с определени влиятелни среди, които да го реабилитират.
Неслучайно разказваше истории за връзките си с различни политически кръгове. Често споменаваше, че е помагал на Георги Първанов, че е решил кризата с боклука в София, когато Борисов бе кмет.
Преди около година твърдеше, че има добри контакти с президентството и често споменаваше името на съветника на Радев Николай Копринков.
През последните близо две години бе обсебен и от темата за киберсигурността и хакерите. Хвалеше се, че е събрал група от най-добрите специалисти, които биха могли да помагат на фирми за тяхната киберсигурност. Но не криеше, че общува и с хакери от тъмния сектор. Дори признаваше, че с един от най-добрите се среща някъде в гората. Въобще гората бе място, което той свързваше с тайни договорки. Може би случайно, но бе прострелян точно в гора.
А всичките истории с важни хора в държавата през цялото време поддържаха важен за него мит – че е човекът, който знае за всеки всичко. Или поне може да разбере.
КОИ БЯХА ПРИЯТЕЛИТЕ МУ
Антон Петров бе единственият човек, който се осмеляваше да му противоречи
Алексей Петров имаше високо самочувствие на човек, който може да анализира и да се справи с всеки проблем. При това да подходи към него с научни методи. Обичаше да използва сложни понятия, а най-важно за него бе „да е подреден“. Това означаваше за всяка дейност да има начертан план, да не се действа импулсивно. Емоциите бяха напълно забранени.
Струваше ми се, че донякъде това бе комплекс от произхода му. Както е известно, той е роден в крайно бедно семейство в тетевенско село, а като дете дори е помагал на родителите си, които гледали говеда. Завършва милиционерското училище навремето, чиито възпитаници не се славеха с интелектуален капацитет. Затова и когато постъпва в службите, моли за разрешение, за да следва задочно икономика в УНСС. Както се гордееше, че е постигнал изключително много въпреки произхода си, тъкмо той му създаваше някакъв комплекс. Може би и затова би крайно амбициозен.
Общуването с него не беше лесно. Когато бе в настроение и само на маса, обичаше и да се шегува. Рядко обаче допускаше някой да му противоречи. Ставаше язвителен, дори груб. И рядко прощаваше. А хората, които общуваха с него, винаги бяха нащрек. Не беше ясно кога и от какво може да се почувства засегнат.
Никога не споменаваше за някого, че е негов най-добър приятел. Изпитваше респект към бившия главен прокурор Никола Филчев, но поне аз никога не ги засякох заедно. Може би единственият човек, към когото се отнасяше по различен начин, беше Антон Петров-Хамстера. Той работеше за „Лев Инс“, и публично бе свързан и с подземния свят. Противно на разпространеното мнение, Антон Петров беше интелигентен човек, завършил математика. Той бе единственият, който си позволяваше да критикува Петров и да не се съгласява винаги с него.
Когато Хамстера почина при пътен инцидент над Рилския манастир през 2021 година, Алексей Петров остана без единствения критик, в чиито думи се вслушваше. Избягваше да говори за него и дори прекъсваше разговора, ако някой го спомене. Осезаемо чувстваше липсата му. Но и този път не искаше да я признае публично. В очите на хората искаше да остане като човек, който може да се справя с всичко сам. Като вълк единак.
През последните месеци обмислях да му се обадя и да му предложа да отговори на 100 въпроса от популярна рубрика на вестник „Филтър“. Два от тях са: „Как искате да си отидете от този свят?“ и „Как бихте искали да ви запомнят хората?“. Не успях да го направя. А отговорите щяха да са интересни.
Така познавах Алексей Петров. Сложна и противоречива личност. Човек с качества, но и с немалко демони. Имаше близки, но и много врагове. Вярваше, че може да се пребори с всеки от тях. Но те го опровергаха.
