ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) прие значително по-критична версия на доклада за Сърбия, в която се отправят остри забележки за състоянието на демокрацията, съдебната система, свободата на медиите и изборния процес. Документът поставя под въпрос напредъка на Белград към членство в ЕС и настоява за по-тясно обвързване на европейската финансова подкрепа с изпълнението на реформите. Разширени са и критиките по отношение на отношенията с Косово, връзките с Русия и разследването на трагедията на жп гарата в Нови Сад. Докладът е изготвен от докладчика Тонино Пицула.
Съгласуваният текст, който включва и т.нар. компромисни поправки, е значително по-критичен и по-обширен от първоначалния проект, представен публично на 17 март.
Основната оценка остава, че напредъкът на Сърбия по пътя към членство в Европейския съюз е в застой заради проблеми с демокрацията, върховенството на закона, свободата на медиите, изборните условия и отношенията с Косово. След направените изменения обаче текстът е допълнен с нови критики, конкретни примери и по-ясно формулирани изисквания към сръбските власти и Европейската комисия.
В документа се подчертава, че процесът на присъединяване към ЕС е основан на заслуги, но е и „обратим“, като от Сърбия се очаква не само да приема реформи, но и да ги прилага изцяло. Отбелязва се, че разликата между законодателното съобразяване с европейските изисквания и реалното им изпълнение продължава да възпрепятства напредъка на страната.
Докладът посочва още, че Сърбия е постигнала ограничен или никакъв напредък по редица преговорни глави, а ангажиментите от документа от ноември 2024 г., свързани с отварянето на Клъстер 3, остават до голяма степен неизпълнени. Европейската комисия е призована да отчита всяко сериозно отстъпление по европейския път на Сърбия при определянето на финансовата подкрепа за страната.
В частта, посветена на демокрацията, се отбелязва задълбочаващата се политическа криза в контекста на масовите протести, които продължават от ноември 2024 г. насам. Те са определени като реакция на гражданите и студентите срещу системната корупция и липсата на отчетност и прозрачност.
Докладът се позовава и на заключенията на мисията на Европейския парламент, посетила Сърбия през януари, според които кризата се дължи на нарастваща поляризация, ограничен парламентарен диалог и отслабено доверие в институциите.
Осъдени са също обидите, клеветите и езикът на омразата, насочени срещу евродепутати, включително срещу членове на въпросната мисия.
Разделът за изборите е значително разширен. Освен призив за провеждане на свободни и честни избори и изпълнение на препоръките на ОССЕ, текстът настоява за прекратяване на натиска върху избирателите, сплашването, купуването на гласове и злоупотребата с публични ресурси.
Специално внимание е отделено на местните избори от 29 март 2026 г. в десет общини, при които са регистрирани твърдения за насилие, заплахи, нападения срещу журналисти, студенти и наблюдатели, както и за паралелни избирателни списъци, организирано извозване на гласоподаватели и купуване на гласове.
Значително по-критичен е и разделът за срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад. В новия текст се посочва, че няма съществен напредък в разследването и се изразява тревога от противоречивите изявления на представители на властта, възможни манипулации или унищожаване на доказателства и натиск върху прокуратурата.
Особено остри са критиките към пакета съдебни закони, приети на 28 януари 2026 г. и известни като „законите на Мърдич“. Според Европейския парламент те са били приети по спешна процедура без обществен дебат и без участието на съдебната власт.
Докладът определя тези промени като сериозна крачка назад по европейския път на Сърбия, тъй като отслабват независимостта на съдебната система и автономията на прокуратурата. Отбелязва се също, че прилагането им вече е довело до отстраняването на прокурори, занимаващи се с организираната престъпност.
В частта за основните свободи се твърди, че мирни протестиращи, студенти, активисти и журналисти са били подложени на репресии, включително прекомерна употреба на сила, полицейско насилие, произволни арести, незаконно наблюдение и злоупотреба с лични данни.
Докладът призовава за спешни, независими и прозрачни разследвания на всички сигнали за прекомерна употреба на сила.
Включени са и критики, свързани с цифровото наблюдение. Споменават се твърдения за използване на шпионски софтуер, включително Pegasus, срещу журналисти и активисти, както и опасения около проекта „Безопасен град“ в Белград, използващ технологии за лицево разпознаване на китайската компания Huawei.
По отношение на медиите Европейският парламент изразява тревога от влошаването на условията за работа на журналистите, увеличаването на нападенията срещу представители на медиите, концентрацията на собствеността и влиянието на проправителствени медии. Отбелязва се и най-ниското досега класиране на Сърбия в Световния индекс за свобода на медиите за 2025 г.
Докладът подчертава, че Сърбия е сред страните кандидатки с най-ниско ниво на съответствие с общата външна и отбранителна политика на ЕС.
Критикуват се връзките на Белград с Русия и Китай, военната му кооперация с Москва и закупуването на китайско оръжие и технологии за наблюдение.
Отправен е призив за закриване на Руско-сръбския хуманитарен център в Ниш, който според документа функционира като база на руското военно разузнаване ГРУ, както и за прекратяване на военното сътрудничество с Русия.
Разделът за Косово също е разширен. Европейският парламент настоява Сърбия да сътрудничи изцяло за изправянето пред правосъдието на отговорните за нападението в Банска през 2023 г., като изразява съжаление, че срещу Милан Радойчич и други заподозрени не са предприети съдебни действия.
В документа се подчертава, че нормализирането на отношенията с Косово и изпълнението на договореностите от диалога Белград–Прищина са неразделна част от европейската перспектива на Сърбия. От Белград се очаква да прекрати противопоставянето си на членството на Косово в международни организации, включително в Съвета на Европа.
Отбелязва се още, че европейската интеграция не може да върви ръка за ръка с концепцията за „сръбски свят“, която според текста подкопава мира и стабилността в региона.
В документа се припомня, че средствата по Плана за растеж за Западните Балкани са обвързани със спазването на демократичните стандарти, свободните избори, независимите медии, върховенството на закона и конструктивното участие в процеса на нормализиране на отношенията с Косово.
Изразена е загриженост от факта, че Европейската комисия е одобрила първото плащане по Инструмента за реформи и растеж за Сърбия през януари 2026 г., като се настоява за обяснение как са били изпълнени необходимите предварителни условия.
Докладът дори предлага подкрепата, насочвана чрез сръбското правителство, да бъде незабавно преустановена поради липсата на ясен и убедителен напредък в областта на върховенството на закона, свободата на медиите и изборните условия.
След одобрението в комисията текстът ще бъде внесен за дебат в пленарната зала на Европейския парламент на 6 юли, а окончателното гласуване е насрочено за 7 юли в Страсбург.
