Кукушева: Най-важната нагласа при замесване на питката е да се прави с много обич, търпение и благодат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По традиция питката за Бъдни вечер обикновено е содена. Това каза Мариана Кукушева, председател на Консултативния съвет по зърното, председател на управителният съвет на Националният браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите и член на Сдружение „Произведено в България – съюз на малкия и среден бизнес”, пише агенция "Фокус".
„Содената питка има един специфичен вкус и е характерна за това време на годината. Има и християни, които я приготвят с мая, тъй като не е продукт от животински произход”, заяви Кукушева.
Тя обясни, че в единия вариант за приготвянето на питката е необходим килограм брашно, който задължително се пресява поне два пъти, за да се обогати с кислород брашоното, което трябва да бъде пшеничено. „След това лъжичка сода се угася в половин лъжичка оцет, добавят се щипка сол, щипка захар и хладка вода, която да е приятна за температурата на ръката. Прави се кладенче и започва месене”, посочи Кукушева.
Тя отбеляза, че във втория вариант содата може да се замести с кубче мая, която се предлага в търговските мрежи и изпълнява същата роля.
„Много е важно, преди да поставим паричката, да я измием. Тя трябва да бъде на стойност, на която може да се купи една църковна свещ, защото символизира късмет, успех, единство, благодарност. Идеята е паричката да бъде занесена в църква и с нея да запалим свещичка за здравето на спечелилия, късметлията, но и за здравето на неговото семейство и близки”, уточни Мариана Кукушева. Тя изтъкна, че на повърхността на питката може да има символични знаци под формата на грозд, на домашни животни и задължително на житен клас.
„Понеже говорим за християнски обичай, винаги е важно на питката да е изрисуван или изрязан един кръст, като символ на християнската религия. Най-важната нагласа при замесване на питката е тя да се замесва с много обич, търпение, благодат, за добрите неща, които са ни се случили и с осмисляне на изпитанията, през които сме минали през настоящата година. Хлябът е символиката на живота, той е тялото христово според християнската религия”, подчерта Кукушева.
По думите й в делника хлябът символизира и добрите, но и не толкова лесните неща в живота. „Замесването на хляба с благодарност и обич обикновено се извършва от домакинята в семейството. Възможно е в замесването на питката да се включат и малките помагачи, ако има такива в една фамилия, за децата е много приятно”, коментира Кукушева.
Тя добави, че обикновено питката се чупи след прекадяване от най-възрастния член на семейството и се нарича първо на Бог, после на дома, добитъка или бизнеса в съвременния свят. „Оттам нататък по ред на възрастовите групи се дава по парче на всеки от седящите на трапезата”, каза още Кукушева.
Тя допълни, че по празниците тази година содени и коледни питки, ка
кто и погачи ще се предлагат на българския пазар от хлебарите.
